Решение № 6182 от 22.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Габрово, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт М. Недев, срещу решение 6 от 03.02.2022 г., постановено по административно дело 321/2021 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е: 1) отменена по жалба, подадена от Диагностично-консултативен център 1 Габрово (ДКЦ 1 Габрово) ЕООД, заповед 07/РД-26-ЗСЛЗ-288 от 29.11.2021 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) Габрово, с която на жалбоподателя е наложена санкция финансова неустойка в размер на общо 600 лв. за три нарушения по чл. 218, ал. 1, т. 1 и ал. 2, І Б от НРДМД (Националния рамков договор за медицинските дейности) за 2020 -2022 г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване); 2) осъдена Районна здравноосигурителна каса Габрово да заплати по сметката на Административен съд - Габрово сумата от 50 лв., съставляваща държавна такса за разглеждане на делото. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и да се присъдят направените деловодни разноски заплатената държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции по Закона за правната помощ (ЗПП). Развива съображения, че жалбата срещу заповедта за налагане на санкции е било нередовна по смисъла на чл. 151, т. 3 от АПК, тъй като по нея не е била внесена дължимата държавна такса, поради което съдът, като не я е оставил без движение, а се е произнесъл по същество, е нарушил съдопроизводствените правила. Навежда доводи в насока, че първата инстанция не е обсъдила всички аргументи на издателя на административния акт, като освен това, някои от относимите към казуса разпоредби не са коментирани (връзката с чл. 219, ал. 1 от НРДМД за 2020-2022 г.), а други (чл. 206 от НРДМД за 2020-2022 г.) са тълкувани погрешно. Ответникът по касация ДКЦ 1 Габрово, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. Трети март 3, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и аргументира становище за правилност на съдебното решение. Моли първоинстанционния съдебен акт да се потвърди. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Твърди, че решението на Административен съд Габрово е недопустимо, защото съдът се е произнесъл по нередовна жалба, тъй като не е била внесена дължимата държавна такса, поради което обжалваното съдебно решение следва да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ако касационната инстанция приеме съдебния акт за валиден и допустим, поддържа становище, че тя е основателна по същество и решението следва да бъде отменено като неправилно. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е била заповед 07/РД-26-ЗСЛЗ-288 от 29.11.2021 г., издадена от директора на РЗОК - Габрово, с която на основание чл. 408, ал. 1 във връзка с чл. 416, ал. 2 от НРДМД за 2020-2022 г., поради трикратно извършване на нарушение на разпоредбата на чл. 218, ал. 1, т. 1 и ал. 2, І Б от НРДМД за 2020 -2022 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, състоящо се в това, че трима лекари-специалисти от състава на ДКЦ 1 Габрово са регистрирали с амбулаторни листи проведени първични прегледи на пациенти, в които са отбелязали УИН на общопрактикуващи лекари, различни от тези на издалите направленията. В заповедта е отразено, че нарушението е повторно по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на НРДМД за 202-2022 г., понеже за нарушение от същия вид лечебното заведение вече е било санкционирано с няколко издадени през 2021 г. и влезли в сила заповеди, които са цитирани. Административният орган е посочил, че за това нарушение в чл. 416, ал. 2 от НРДМД за 2020-2022 г. е предвидена санкция финансова неустойка в размер от 100 до 300 лв. След преценка по чл. 413 от НРДМД за 2020-2022 г. и като е съобразил тежестта на извършените нарушения и обстоятелството, че в рамките на половин година за пореден шести път се установяват нарушения от същия вид, за всяко от тях е наложил санкция от 200 лв. в следния размер между предвидения в санкционната разпоредба минимум и максимум. В хода на производството по проверка законосъобразността на заповедта пред първата инстанция между страните не се е формирал спор по фактите, изложени в административния факт, вкл. и по това, че ДКЦ 1 Габрово ЕООД е било санкционирано с посочените предходни заповеди за аналогични нарушения. За да уважи сезиралата го жалба срещу заповедта съдът е извел решаващ извод, че лечебното заведение не е извършило нарушения на НРДМД за 2020-2022 г. чрез издаването на трите процесни амбулаторни листи, посочвайки погрешни цифри от УИН на изпращащ общопрактикуващ лекар, а се касае за поправими технически грешки, неподлежащи на санкциониране. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. В тази връзка следва да се посочи неоснователността на касаторовото възражение в насока, че постановеното по казуса съдебно решение следвало да се отмени (а според прокурорското заключение трябвало да се обезсили като недопустимо), понеже до приключване на производството пред първоинстанционния съд нередовността на жалбата до него, изразяваща се в незаплащане на дължимата държавна такса по обжалването, не е била отстранена. Допуснатото в този контекст процесуално нарушение от Габровския административен съд не е от категорията на съществените, а по своето естество не се отразява върху валидността и допустимостта на крайния му съдебен акт. Проверяваното решение обаче страда от порока материална незаконосъобразност, наличието на който обусловя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Съдът не е съобразил връзката на посочените от органа като нарушени разпоредби на чл. 218, ал. 1, т. 1 и ал. 2, І Б от НРДМД за 2020 -2022 г. с тази на чл. 219, ал. 1 от същия нормативен административен договор, в която е уредено, че документите по чл. 218, ал. 1 се изготвят съгласно изискванията, реквизитите и стандартите, посочени в приложение 2. Освен това, обсъденият в мотивите на проверяваното решение чл. 206 от националния рамков договор е тълкуван погрешно, защото в него са изброени изчерпателно подлежащите на поправяне технически грешки, сред които визираните случаи в санкционната заповед не попадат. Предвид изложеното следва да се приеме неоснователност на оспорването на процесната заповед, защото с нея лечебното заведение е било санкционирано при спазване на всички изисквания по чл. 146 от АПК. Като не е установил това, съдът е формулирал неправилен краен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, поради което неоснователно е уважил сезиралата го жалба. Поради това подложеното на касация съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от ДКЦ 1 Габрово ЕООД против заповедта на директора на РЗОК Габрово от 29.11.2021 г. се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора основателно се явява акцесорното искане на касатора за присъждане на сторените разноски за настоящото производство, направени за заплащане на държавна такса по касационното обжалване в размер на 200 лв., и на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, пред които страната е била представлявана от надлежно упълномощен юрисконсулт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК в полза на РЗОК - Габрово следва да се присъди общо сума в размер от 400 лв. (платима от касационния ответник), от която 200 лв. са за понесени деловодни разноски и 200 лв. (100+100 за всяка от инстанциите) за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на последното е определен предвид ниската фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение