Решение № 4361 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 182/2022 г.

Решение № 4361 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 182/2022 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на В. М. от гр. Русе, приподписана от адв. Борисова, срещу решение № 36 от 01.10.2021 г., постановено по адм. дело № 239/2021 г. на Административен съд – гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД – 01 – 536 от 10.03.2021 г. на Заместник - Кмета на община Русе, с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на Т. П. и В. М. да премахнат незаконен строеж от пета категория: "жилищна сграда", намиращи се в ПИ идентификатор № 63427.2.2402 по кадастралната карта /КК/ на гр. Русе с административен адрес гр. Русе, [адрес]. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, поради необоснованост и в противоречие с целта на закона - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като навежда аргументи за такива, а именно, че невръчването на констативния акт на единия адресат на заповедта, както и липса на точна индивидуализация на наредения за премахване строеж. В тази връзка твърди, че в заповедта са описани два строежа – жилищна сграда и навес – за които е следвало да се проведат две различни производство. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда, че не се касае за търпим строеж, а напротив твърди, че наредения за премахване обект е търпим и в тази връзка не подлежи на премахване. Иска оспореното решение да бъде отменено със законните последици. Ответникът Заместник - Кметът на община Русе не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. За да постанови оспореното решение Административен съд – гр. Русе е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като е посочил, че констативният акт е съобщен на адресатите по реда на § 4, ал. 2 ДР на ЗУТ. Посочил е, че оспорената заповед съдържа всички предвидени в закона реквизити, както и че като адресат са посочени надлежни лица, извършители на строежа. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж без разрешение за строеж и строителни книжа, съответно незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване. Приел е за недоказани твърденията на жалбоподателката, че не е извършен нов строеж, а само строително – монтажни работи по поддържане на обект в изправност. Позовал се е на приети по делото скици от кадастрална карта, от които се установява, че в имота съществува друга втора жилищна сграда, която обаче е различна от тази, която е наредена за премахване, а наредената за премахване въобще не е отразена в КК. Приел е и че строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е изпълнен през 2014 г., установено и по изрично предоставена от жалбоподателката писмена декларация, съответно същият е изпълнен извън времевия период, в който строежите могат да бъдат приети за търпими. Посочил е и че не е нарушена целта на закона, недопускащ незаконно строителство. Посочил е и че не е нарушен чл. 6, ал. 5 АПК за съразмерност, тъй като от доказателствата е установено, че с настанителна заповед на семейството и домакинството на Т. П. е настанено под наем във втората жилищна сграда в имота, който е общински, именно за задоволяване на жилищната им нужда, като тази сграда остава и семейството живее в нея, а от тях е изградена незаконно втората и наредена за премахване сграда в общинския терен. По тези съображения е достигнал до извод и за липса на основание да се приеме, че от изпълнение на заповедта за жалбоподателката ще настъпят вреди. Поради това е приел законосъобразност на заповедта и е отхвърлил оспорването й. Решение на Административен съд – гр. Русе е правилно. При постановяване на оспореното решение АС – гр. Русе не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила, от категорията на съществените, при издаване на заповедта, само при наличието на които може да се приеме незаконосъобразност на акта. Правилно в оспореното решение е прието, че нареденият за премахване строеж е индивидуализиран в оспорената заповед, а посочването в мотивите на заповедта, че пред входа на наредената за премахване жилищна сграда има навес, не води до извод за наличието на два отделни обекта, които следва да бъдат обект на две отделни производство. Посочената допълнителна характеристика на сградата води до още по – добро индивидуализиране на наредения за премахване строеж, който освен това безспорно е ясно и точно описан и като размери, и като местоположение, в рамките на общинския ПИ идентификатор № 63427.2.2402, в който е разположен. Видно освен това и от ситуационната скица към констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта, спорният строеж се намира в лицевата част на поземления имот на отстояние 0, 90м. от уличната регулационна линия, като и от тази ситуационна скица и от представените по делото скици от КК, се установява, че в имота има и втора жилищна сграда – в дъното на същия, която е общинска собственост и в която под наем е настанено домакинството на Т. П. Предвид наличието и на тези скици, на описанието в оспорената заповед и ситуационната скица към констативния акт безспорно е индивидуализиран нареденият за премахване строеж във всички негови параметри и не може да се направи извод за неяснота на оспорената заповед и допуснато нарушение за липса на индивидуализация на строежа. Правилно съдът е приел, че не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила с това, че констативният акт е съобщен по реда на § 4, ал. 2 ДР на ЗУТ. Дори и да се приеме липса на предпоставки за обявлението му по този ред, то това не представлява нарушение от категорията на съществените, тъй като с приключване на административното производство не се преклудира възможността на адресатите на заповедта да наведат всички свои възражение и да ангажират доказателства, включително и проведеното съдебно производство, което те са и сторили. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че спорният обект представлява строеж, изпълнен без строителни книжа и съответно представлява незаконен строеж, който подлежи на премахване при наличие на основанията по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Т. е. установяват се материално правните основания за издаване на оспорената заповед. Законосъобразен е и извода и съответен на събраните доказателства, за неприложимост на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ по отношение на спорния строеж, както и извода, че не може да се приеме, че е търпим строеж, неподлежащ на премахване, по посочените разпоредби, тъй като същият, включително по представена декларация от жалбоподателката е изграден през 2014 г., извън времевия период визиран в посочените по – горе разпоредби. Най – накрая правилно в оспореното решение е прието, че при издаване на заповедта е съобразена целта на закона и не е допуснато нарушение на чл. 6, ал. 5 АПК, като този аспект може да бъде коментиран и във връзка с чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Настоящият състав счита, че наложеното отговаря на изискванията за съразмерност на предприетата мярка и с оглед чл. 6 от АПК и чл. 8 от ЕКЗПЧОС, съобразявайки факта, че разрешителния режим за строежи е въведен с оглед именно опазване живота и здравето на гражданите и спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост, съответно безопасност за живущите на строежите. В тази връзка следва да се добави, че мярката не е в противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Защита по чл. 8 би могъл да търси собственик, който обаче е изряден и стриктно спазва установените нормативни разпоредби в случая за изграждането на строежите, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.