Решение № 3116 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10475/2008 г.

Решение № 3116 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10475/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Директорът на Областна дирекция "Полиция" - Добрич е подал касационна жалба срещу решението от 11.07.2008 г. по адм. д. № 264/2008 г. по описа на Административния съд - Добрич, с което е била отменена издадената от него заповед № з-1229/17.04.2008 г. в частта за налагане на принудителна административна мярка - "забрана за напускане на пределите на Република България" на Пламен Тодоров Тонев. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Пламен Тодоров Тонев не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че със заявление № 53142/18.03.2008 г. до Областна дирекция "Полиция" - Добрич Пламен Тодоров Тонев поискал да му бъде издаден паспорт. Извършената служебна справка показала, че с определение № 74 по НОХ д. № 179/2007 г. на Районен съд - Балчик Пламен Тонев е бил осъден на 6 месеца пробация за престъпление по чл. 343б, ал. 1, т. 2, буква "б" НК. Определението влязло в сила на 10.08.2007 г., а наказанието било изтърпяно за времето от 13.09.2007 г. до 13.03.2008 г. С писмо № 14303/2.04.2008 г. директорът на Областна дирекция "Полиция" - Добрич уведомил заявителя, че е започнало административно производство, след приключването на което може да му бъде наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност, тъй като е осъждан за умишлено престъпление от общ характер. Дадено било указание за представянето на възражение или доказателства в 7 - дневен срок от съобщението. Със заповед № з-1229/17.04.2008 г., на основание чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност, директорът на Областна дирекция "Полиция" - Добрич наложил на Пламен Тодоров Тонев принудителна административна мярка - отказ за издаване на паспорт и забрана за напускане на страната за срок от 17.04.2008 г. до отпадане на основанието поради осъждането му на умишлено престъпление от общ характер, което не е реабилитирано. Съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на изискванията за мотивиране на административния акт. Административният орган не изложил фактическите и правни основания за прилагане на принудителната административна мярка с оглед новата разпоредба на чл. 23, ал. 3 от Закона за българските документи за самоличност. Не било посочено конкретно защитата на кои национални, обществени интереси или права или свободи на граждани налагат ограничаване на правото на лицето за напускане на страната. Поради това съдът отменил административния акт. Решението противоречи на материалния закон. Съгласно чл. 23, ал. 3 и чл. 33, ал. 3 от Закона за българските документи за самоличност правото за напускане на страната и за завръщане в нея през вътрешната граница с лична карта или паспорт не подлежи на ограничения, освен ако това е предвидено в закон и има за цел защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани. Цитираните разпоредби съдържат правни принципи, които получават развитие с правните норми на чл. 75 и чл. 76 от Закона за българските документи за самоличност, уреждащи случаите на налагане на забрана за напускане на страната. Правната норма, съдържаща съответното правило за поведение, не може да се противопоставя на правния принцип под предлог, че с него се въвеждат нови, допълнителни изисквания, както е подходил първоинстанционният съд. Правният принцип дава насоката, с оглед на която се формулират самите правила за поведение. Така всички фактически състави на чл. 75 и чл. 76 от Закона за българските документи за самоличност представляват конкретизирано проявление на обобщените, принципни положения за налагане на ограничение на правото на свободно придвижване на лицата с цел защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани. Съгласно чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност може да не се разреши напускане на страната на лица, които са осъждани за престъпления от общ характер и не са реабилитирани. В разглеждания случай тези материалноправни предпоставки са налице, от което следва, че при налагането на забрана за напускане на страната на Пламен Тонев е бил спазен материалния закон. Административният орган има компетентност за прилагането на мярката съгласно чл. 78, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност. Издадената от него заповед е мотивирана и съдържа посочване на фактическо и правно основание, което обосновава друг извод от направения по същество от административния съд. Освен това следва да се отбележи, че съдът неправилно е възприел жалбата като частична, без да съобрази, че отказът за издаването на паспорт и забраната за напускане на страната не са самостоятелни административноправни последици, а единно проявление на наложената принудителна административна мярка по чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност. Като е отменил законосъобразно издадения административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта на директора на Областна дирекция " Полиция " - Добрич. С оглед изхода на делото в полза на областната дирекция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд