Решение № 9515 от 19.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2752/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н., срещу Решение 149 от 08.02.2023 г., постановено по адм. дело 733/2022 г. по описа на Административен съд /АС/ - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против действия на Административен съд - София град /АССГ/ по обработване на негови лични данни при произнасяне на определение 2385/23.03.2022 г. по адм. дело 2246/2022 г. и на определение 2386/23.03.2022 г. по адм. дело 1566/2022 г. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска същото да бъде обезсилено, като недопустимо или отменено като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът Административен съд София - град, чрез съдия А. Н., в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно и иска същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора такива. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол в производството пред АС - Варна са били действия на АССГ по обработване на лични данни на Н., обективирани с използването на информация за него в обем - три имена, ЕГН и адрес, от събраната административна преписка на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ по негово заявление ППН-02-622/2019 г. при постановяването на горепосочените две съдебни определения от 23.03.2022 г. За да постанови обжалвания съдебен акт, административният съд е приел, че подадената пред него жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна в законово определения срок за това, но същата е лишена от основание. В подкрепа на изводите си, АС Варна е посочил, че събирането от АССГ на адм. преписка в хода на съдебния процес е необходимо действие за спазването на вмененото със закона задължение на съда, респ. предприетите от него действия са по повод упражняването на официални правомощия, които са му предоставени. Административният съд е посочил още, че в конкретния случай, обработването от АССГ на лични данни на Н., чрез събиране на адм. преписка от КЗЛД е не само израз на упражняване на официални правомощия по правораздаване и по контрол за законност на актовете и действията на изпълнително-разпоредителната власт от административен съд, но също така представлява и действия по постигане на легитимна цел от посочения орган на съдебната власт, а именно чрез събиране на допустими, относими и необходими доказателства с цел постановяване на правилен съдебен акт по защита на субективните права и законните интереси на субекта на данни. По така изложените съображения, АС Варна е достигнал до извод за неоснователност на подадената от Н. жалба, съответно е отхвърлил същата с обжалваното в настоящото производство решение. Така постановеното решение е правилно. Не е налице въведеното касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Недопустимо е това съдебно решение, което е постановено при липса на някоя от положителните процесуални предпоставки, за съществуването или надлежното упражняване на правото на обжалване или съответно наличието на някоя от отрицателните предпоставки за това. Първоинстанционният съд се е произнесъл по допустима и редовна жалба. Делото е разгледано при спазване на правилата за местна и родова подсъдност, като правилно са определени и конституирани страните в производството. В тази връзка оплакването в касационната жалба за недопустимост на обжалваното съдебно решение е неоснователно. Безспорно, както е посочил е първоинстанционният съд, личните данни в посочения по горе обем представляват такива по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (ОРЗД; Регламент /ЕС/ 2016/679; Регламента), съгласно който лични данни означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано /субект на данни/. Разпоредбата на чл. 4, т. 2 от Регламента от своя страна дефинира понятието Обработване на лични данни, легалното определение, на което е всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Обосновано АС Варна е посочил случаите, в които обработването е законосъобразно, а именно изброените в чл. 6, § 1, букви а) - е) от Регламент /ЕС/ 2016/679 хипотези, като в настоящия случай е налице тази на б. д - обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. В тази връзка, за да обоснове тези си изводи АС Варна правилно е отбелязал, че жалбата на Н., инициираща производството по адм. дело 2246/2022г. по описа на АССГ, е срещу действията на КЗЛД по недопускане на граждани за запознаване с приключили производства, което от своя страна означава бездействие на КЗЛД по спазване на законово задължение по допускане на гражданите за запознаване с производствата. Защитата срещу неоснователни бездействия е регламентирана в чл. 256 от АПК - раздел II на глава XV от АПК, като според ал. 1 на същия при подобно съдебно оспорване се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. В продължение на последното АС Варна аргументирано е посочил, че регламентацията на чл. 152, ал. 2 от глава X на АПК Оспорване на административни актове пред първата инстанция вменява задължение на органа в тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица да изпрати жалбата или протеста заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта на съда, като уведомява подателя за това, като в случаите, в които не го направи административният съд изисква преписката служебно въз основа на копие от жалбата или протеста /чл. 152, ал. 4 от АПК/. Изложеното обективира правилността на извода на АС Варна, а именно, че в случая обработването на лични данни на Н. от АССГ, като администратор на такива е необходимо действие за спазването на вменено със закона задължение на съда т.е. предприетите от АССГ действия са по повод упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Настоящият съдебен състав споделя и направените от първоинстанционния такъв изводи във връзка с наличието на хипотезата на чл. 6, § 1, буква е от Регламент /ЕС/ 2016/679 обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. В тази връзка АССГ като съд, на който са подведомствени административни дела /чл. 128 от АПК във вр. с чл. 61 от Закона за съдебната власт/, има правораздавателна функция по арг. на чл. 119, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България /КРБ/ и същият осъществява контрол за законност на актове и действия на административните органи /чл. 120 от КРБ/. В продължение на последното следва да се посочи, както и правилно е направил АС Варна, че разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от КРБ регламентира, че съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, като именно посочената разпоредба обосновава изводите на административният съд, а именно, че обработването от АССГ на лични данни на Н., чрез събиране на адм. преписка от страна ответник в производството е не само негово официално правомощие по правораздаване, но и представлява действие по постигане на легитимна цел от посочения орган на съдебната власт, изразяващо се в събирането на допустими, относими и необходими доказателства /в случая адм. преписка/, с което се цели постановяване на правилен съдебен акт по защита на субективните права и законните интереси на субекта на данните. По отношение на останалите правни изводи, изложени от АС - Варна, настоящият касационен състав счита същите за съобразени с материалния закон, като препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение