Решение № 543 от 13.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 580/2010 г.

Решение № 543 от 13.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 580/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова В искането, което се поддържа в съдебно заседание лично от осъдения и защита, са направени оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а искането за възобновяване изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 7.10.2009 г. постановена по нохд. № 85/2009 г. на Районен съд гр. Велинград, подсъдимия тогава С. И. Г. е признат за виновен в това на 4.04.2008 г. в гр. Велинград причинил на В. К. Д. средна телесна повреда, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 131, ал. 1 т. 7 НК вр. с чл. 129, ал. 1 НК вр. с чл. 28, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 68, ал. 1 НК в изпълнение е приведено наказанието лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, по влязло в сила предишно групиране на наказания. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Г.: Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения касае: -неустановено по несъмнен начин авторството на извършеното -пропуски при оценка на доказателствата -неустановен личен принос за настъпилия резултат -непреодолени противоречия в гласните доказателства -липса на мотиви на въззивното решение. Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и възможен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно и дори детайлно са ги обсъдили, особено първоинстанционния съд, посочили са кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. Поддържаната от осъдения теза, че отишъл в дома на пострадалия, защото там " биели сина му и за да го защити " е неподкрепена от доказателствата по делото нелогична и дори абсурдна. Категорично установено е по делото, дори от показанията на свидетелите М. Сомнез и Ш. Сомнез /приятели на сина на Г. /, че сина му и Г. са отишли в дома на В. Д. и са му нанесли побой, както на него така и на семейството му, "предизвикани "преди това от реплики в близко заведение. Друг е въпроса, защо обвинение е повдигнато само на Г. и само за нанесената телесна повреда на св. Добрев. Това обаче е в правомощията на прокурора и няма как да бъде коментирано в производство за възобновяване. При правилно установените факти, закона е приложен правилно. Осъдения при условията на повторност, причинил средна телесна повреда на пострадалия и по този закон е осъден, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне на размера на наказанието, което следва да бъде наложено на Г. съда е взел предвид всички обстоятелства от значение, за пореден пети път е приел, че има значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, определил е наказанието в предвидения от закона минимум. Наказанието е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5т. 1 НПК, но не в сочената от осъдения посока. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а искането за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение