Решение № 1645 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4670/2017 г.

Решение № 1645 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4670/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - Б. при ЦУ на НАП против Решение № 252/20.02.2017 г., постановено по адм. дело № 1223/2016 г. на Административен съд - Б., в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-02000215002662-091-001 от 02.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Б., в частта потвърдена с Решение № 122 от 27.05.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Б., в частта, с която на П. И. Д. са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. за разликата над 1 467,64 лева - главница и лихва над 840,52 лева до пълният им размер установен с РА. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решението в оспорената отменителна част на установеното задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. е неправилно, като оспорва изводите на съда за установен по-висок размер на началното салдо към 1.01.2009 г., поради неправилно включване на сумата от 5 000 лева, като приход от декларирана печалба на ЕТ "А. - П. Д." и на сумата от 5 000 лева, като приход от продажба на недвижим имот през 2007 г. от съпруга на ревизираното лице. Претендира отмяна на решението, в оспорената му част и решаване на спора по същество, като се отхвърли жалбата на П. И. Д. срещу РА, тази му част, както и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на минималното възнаграждение за адвокат, определено по реда на Наредба № 1/9.07.2004 г. на ВАдвС. Ответникът - П. И. Д., не взема становище по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на обжалвания съдебен акт, съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред настоящата касационна инстанция е решението на АС - Б. само в частта, с която е отменен РА № Р-02000215002662-091-001 от 2.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Б., в частта потвърдена с Решение № 122 от 27.05.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Б., с която на П. И. Д. са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. за разликата над 1 467,64 лева до 2 357,95 лева и лихва над 840,52 лева до 1 350,35 лева. За данъчен период 2009 г., ревизиращият орган е установил, че е налице превишение на разходите над приходите на П. И. Д. в размер на 36 079,06 лева, поради което данъчната основа е определена по реда на чл. 122 от ДОПК, като сумата на несъответствието е намалена с дължими ЗОВ в размер на 6240 лева, а получената разлика в размер на 29839,06 лева е обложена с данък в размер на 10 %, съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и е определен дължим данък в размер на 2 983,91 лева. С решението на директора на Дирекция "ОДОП" - Б., РА е отменен, в частта му, с която за 2009 г. е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 625,96 лева и лихва в размер на 358,48 лева, поради неправилно включване в разходната част на паричния поток на разходите за издръжка и живот по статистически данни. Със същото решение, РА е потвърден, в частта с която на П. И. Д. е установено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 2 357,95 лева и лихва в размер на 1 350,35 лева. С оспореното в настоящото производство решение, АС - Б. е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. При преценка на неговата материална законосъобразност, след анализ на събраните по делото доказателства, съдът е обосновал самостоятелни правни изводи относно всички спорни въпроси по отношение установеното превишение на разходите над доходите на ревизираното лице за 2009 г., каквито са били въпросите за включването в началното салдо на сумата от 5 000 лева, като приход от декларирана печалба на ЕТ "Анди - П. Д." и на сумата от 5 000 лева, като приход от продажба на недвижим имот през 2007 г. от съпруга на ревизираното лице. Приел е, че печалбата на ЕТ "А. - П. Д.", декларирана в отчета на предприятието за 2007 г. и 2008 г. общо в размер на 5 000 лева е приход на физическото лице, предвид липсата на самостоятелна правосубектност на ЕТ. Също така е приел, че в началното салдо следва да се включи и сумата от 5 000 лева, получена от продажба на недвижим имот от съпруга на П. Д. по нот. акт № 98, том ХХХI, дело № 7746, вх. ...ег № 12051 от 6.08.2007 г. на Служба по вписванията-Б.. По тези съображения, АС - Б. приел, че към началното салдо, възприето от органа по приходите, коригирано с решението на директора на дирекция "ОДОП" - Б. в размер на 10 180,50 лева следва да се добави сумата от 10 000 лева, от които 5 000 лева - приход от продажба на недвижим имот от съпруга на ревизираното лице и 5 000 лева - приходи от печалба на ЕТ "А.-П. Д.", декларирани в годишните отчети на предприятието за 2007 г. и 2008 г. Въз основа на това е определил началното салдо към 1.01.2009 г. в размер на 20 180,50 лева и при липса на спор относно приходната и разходната част на ревизираното лице за 2009 г. е изчислил превишение на приходите над разходите на ревизираното лице за 2009 г. в размер на 19 833 лева и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1 467,64 лева, ведно със съответната лихва от 840,52 лева. По тези съображения е отменил РА, в частта потвърдена с Решение № 122 от 27.05.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Б., с която на П. И. Д. са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. за разликата над 1 467,64 лева до 2 357,95 лева и лихва над 840,52 лева до 1 350,35 лева. Обжалваното решение е частично неправилно. Спорни в настоящото производство са въпросите относно правилността на изводите на АС - Б. за включване в началното салдо към 1.01.2009 г. на сумите от 5 000 лева с произход - продажба на недвижим имот през 2007 г. от съпруга на ревизираното лице и 5 000 лева с произход печалба от дейността на ЕТ "А. - П. Д." за 2007 г. и 2008 г., декларирана в годишните отчети на предприятието за 2007 г. и 2008 г. Основателно е оплакването в касационната жалба, че неправилно съдът приел, че сумата от 5 000 лева с произход печалба от дейността на ЕТ "А. - П. Д." за 2007 г. и 2008 г., декларирана в годишните отчети на предприятието за 2007 г. и 2008 г. следва да участва при определяне на началното салдо към 1.01.2009 г., като приход на физическото лице П. И. Д.. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че печалбата на ЕТ, декларирана в годишните му финансови отчети автоматично следва да се приеме за приход на собственика на ЕТ, при липса на ангажирани доказателства, че посочените парични средства са били налични в касата или по разплащателни сметки на ЕТ "А. - П. Д." и съответно доказателства за поета счетоводна операция, че тези средства са напуснали патримониума на едноличният търговец и са получени от собственика П. Д.. Това е така, защото на първо место, печалбата на едно предприятие, посочена в неговите годишни финансови отчети, не означава че срещу нея има налични парични средства. Съгласно т. 3.1 от СС 18 - Приходи, приходът на едно предприятие се определя на база получено или подлежащо на получаване възнаграждение под формата на парични средства или еквиваленти, което означава, че предприятието е длъжно да отчете приход, съответно печалба и без да е получило насреща парични средства. В националния сметкоплан в раздел 5 се посочени счетоводните сметки, в които ще се отчитат операциите свързани с постъпването и напускането на парични средства от предприятието. Така от характеристиката на сметка 501 - Каса, се установява, че когато парични средства напускат предприятието, без значение на кого се предоставят - доставчици, трети лица, собственици и други следва са се кредитира тази сметка. Документа въз основа на който се извършва плащането е РКО и той доказва, че в конкретния случай физическото лице П. Д. е получила определена парична сума и на коя дата. Такива доказателства не са представени по делото, като липсва и поставена задача в тази насока на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза по делото, поради което необоснован е извода на АС - Б. за включване на сумата от 5000 лева в началното салдо на ревизираното лице към 1.01.2009 г. По втория спорен въпрос в настоящото производство за включване в началното салдо на сумата от 5 000 лева с произход - продажба на недвижим имот през 2007 г. от съпруга на ревизираното лице, настоящата инстанция счита, че правилно съдът въз основа на представения нот. акт № 98, том ХХХI, дело № 7746 за покупко-продажба е приел за установен факта, че през 2007 г. съпругът на ревизираното лице е получил от продажба на недвижим имот сумата от 5 000 лева. В случая, обаче доходът е получен общо от съпрузите, което се установява и от свидетелските показанията на съпруга Г. Д. и неоснователно първоинстанционния съд го включва като приход само за ревизираното лице П. Д., поради което настоящата инстанция счита, че съдът е следвало да включи в началното салдо само сумата от 2 500 лева, която е половината от получения доход от продажба на недвижим имот през 2007 г. Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че към началното салдо, възприето от органа по приходите, коригирано с решението на директора на дирекция "ОДОП" - Б. в размер на 10 180,50 лева следва да се добави сумата от 2 500 лева, а не сумата от 10 000 лева, както е приел първоинстанционния съд. По този начин началното салдо към 1.01.2009 г. става в размер на 12 680,50 лева, приходите за 2009 г. са нула лева, а разходите са в размер на 40 013,51 лева. Следователно салдото за 2009 г. е отрицателно и в размер на 27 333 лева. След като тази сума се намали с дължимите задължителни осигурителни вноски, приети в РА в размер на 6 240 лева, се получава данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 21 093 лева и дължим данък в размер на 2 109 лева. При установен размер на данъка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 2 109 лева, дължимата лихва за просрочие за периода 1.05.2010 г. - 12.12.2015 г. възлиза на 1 204,73 лева. Като е установил по-нисък размер на данъка, ведно с лихвата за просрочие и отменил РА за горницата над 1 467,64 лева до размера на 2 109 лева и лихва за горницата над 840,52 лева до размера на 1 213,68 лева, АС - Б. е постановил неправилно решение, в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени. Предвид, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, следва да се постанови решение по същество, като се отхвърли жалбата на П. И. Д. против РА, в частта на допълнително установено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер над 1 467,64 лева до размера на 2 109 лева, както и в частта на установените лихви за просрочие в размер над 840,52 лева до размера на 1 204,73 лева. Решението, в останалата му обжалвана част, е правилно. Разноски за касационната инстанция на касатора не се дължат, поради липса на доказателства за направени такива, тъй като касационната жалба е подадена от директора на дирекция "ОДОП" - Б. и по делото не е осъществено представителство чрез юрисконсулт. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение