Решение № 2851 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 831/2012 г.

Решение № 2851 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 831/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 15756 от 30.11.2011 г., постановено по административно дело № 16128/2010 г., тричленен състав от пето отделение на Върховния административен съд е: 1) отменил заповед рег. № К - 12727/10.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание "Недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от две години" на Росен Валериев Атанасов, назначен на длъжност полицейски инспектор в група "Външна охрана на Народно събрание, Президентство и Министерски съвет" на сектор "Охрана на обекти" към СПУ - София към дирекция "Специализирани полицейски сили" към ГДОП; 2) осъдил Министерството на вътрешните работи да заплати на Росен Валериев Атанасов сумата 450 лв. разноски по делото. Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния представител юрисконсулт Сапунджиев. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът по касация Росен Валериев Атанасов от гр. София в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да се отхвърли поради неоснователност, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски в касационното производство. В съдебно заседание ответниковият повереник адв. Кръстева поддържа исканията на доверителя си. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на обжалваното с нея решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите доводи от касатора не опровергават правните изводи на съда. Предмет на съдебната проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК пред тричленния състав на Върховния административен съд е била оспорената от Росен Валериев Атанасов заповед рег. № К - 12727/10.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 228, т. 1, чл. 224, ал. 2, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от две години". За да уважи сезиралата го жалба, решаващият съдебен състав от пето отделение на ВАС е приел, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на формата на акта, на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми, които опорочават административния акт и са основание за неговата отмяна. В мотивите на проверяваното решение е прието за установено, че независимо, че формално отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, заповедта съдържа противоречиви мотиви, които препятстват установяване на действително извършеното от служителя нарушение. От една страна органът се позовава на приключилото дисциплинарно производство и данните в обобщената справка и становището на дисциплинарно-разследващия орган, а от друга приема за установени факти различни от установените в дисциплинарното производство, тъй като изброените в заповедта, невписани в декларацията за имущество и доходи от 04.03.2010 г. автомобили са различни от посочените в справката и становището. Допуснатите формални нарушения са съществени, тъй като препятстват конкретизирането на нарушението и съответно ограничават правото на защита. Така постановена заповедта не съдържа фактическите основания, довели до издаването й, т. е. издадена е в противоречие с изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР във връзка с чл. 257 от ППЗМВР във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В противоречие с нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание е наложено без преди това да са приети писмените обяснения на служителя. Действително формално разпоредбата е изпълнена, като в хода на дисциплинарното производство и след приключването му от служителя са искани обяснения и с депозираните такива съответно на 05.10.2010 и на 08.10.2010 г. дисциплинарнонаказващият орган е запознат. Тези обяснения обаче не се отнасят за нарушението, за което служителят е наказан. Поканите за представяне на обяснения не засягат конкретни моторни превозни средства и причините за недекларирането им, а участието на служителя във внос, регистриране, застраховане и продажба на автомобили и използване на служебното положение за лична облага или такава за трети лица. Разминаването е съществено и като се има предвид, че в заповедта за налагане на наказание са посочени автомобили, които не фигурират в обобщената справка на дисциплинарно-разследващия орган. Освен това с оглед обстоятелството, че в заповедта са посочени автомобили, които не са включени в обобщената справка от приключилото дисциплинарно производство, не може да се приеме, че непредставянето на писмени обяснения след приключване на производството пред дисциплинарно-разследващия орган, представлява изпълнение на задължението за изискване на обяснения, а непредставянето им освобождава дисциплинарнонаказващия орган от отговорност за неизпълнение на задължението по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. При издаване на заповедта е допуснато и нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, тъй като не са събрани доказателства за всички факти и обстоятелства от значение за изясняване на случая. Жалбоподателят е наказан за това, че в декларацията за имущество и доходи, подадена на 04.03.2010 г., не е декларирал 3 автомобила, придобити от него през 2008 г. Декларацията по реда на чл. 187, ал. 3 се подава ежегодно от служителите, т. е. обхваща периода на предходната календарна година. Следователно релевантно за изясняване на случая е съдържанието на декларацията на жалбоподателя, подадена през 2009 г., тъй като в нея същият е следвало да отрази закупените през 2008 г. автомобили. Тази декларация обаче не е изискана и обсъдена от дисциплинарнонаказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание. При издаване на оспорената заповед не са изпълнени и предвидените в закона материалноправни предпоставки. Разпоредбата на чл. 228, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР предвижда, че на служителя се налага дисциплинарно наказание "недопускане до участие в конкурс за израстване в категория или степен за срок от една до три години" за потвърждаване на неистина или затаяване на истина в декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи. В случая съдът приема, че изискванията на цитирания текст не са изпълнени. Декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР за имуществото и доходите се подава ежегодно до 31 март. Смисълът на разпоредбата е да придаде публичност на имущественото състояние и доходите на държавните служители в МВР, а изискването декларацията да се подава ежегодно налага извода, че предмет на деклариране е имуществото, придобито от държавния служител през предходната календарна година. Следователно в декларацията, подадена от жалбоподателя Атанасов на 04.03.2010 г., следва да се отрази имуществото, респ. автомобилите, придобити през 2009 г. В случая всички автомобили, за които в заповедта за налагане на наказание е посочено, че не фигурират в декларацията, са придобити през 2008 г. и е следвало да бъдат декларирани в декларацията, подадена от служителя през 2009 г. (обстоятелство, което не е изяснено от дисциплинарнонаказващия орган). Ето защо не може да се приеме, че е налице затаяване на истина в декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, продадена през 2010 г., след като времето на придобиване на недекларираното имущество не се обхваща от периода, за който се отнася тази декларация. Следователно предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание не са осъществени и не са налице основания за упражняване дисциплинарната власт на административния орган, което е още едно основание за отмяна на оспорената заповед. Настоящият петчленен състав намира съдебното решение за валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваният съдебен акт е и правилен по своя краен резултат и не страда от твърдяните от касатора пороци в степен, която да обуслови предпоставки за приложимост на претендираните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК е обсъдил доказателствата, становищата и относимия и приложимия правен регламент. За приетото въз основа на този анализ се е фактически и правно обосновал. Тричленният съдебен състав коректно е установил фактическата обстановка. Росен Валериев Атанасов е назначен като държавен служител, кат. Г, полицейски инспектор - VI степен от 03 взвод в група "Външна охрана на Народно събрание, Президентство и Министерски съвет" на сектор "Охрана на обекти" към Специализирано полицейско управление - София при дирекция "Специализирани полицейски сили" към ГДОП - МВР. По повод предложение на директора на ГДОП - МВР с данни за участие на Атанасов във внос, регистриране, застраховане и продажба на автомобили през 2009 г. и 2010 г. с цел лична облага и такава за трети лица е образувано дисциплинарно производство и е назначена комисия като дисциплинарно-разследващ орган (заповед № К - 10841/27.09.2010 г. на министъра на вътрешните работи). Комисията извършва проверка, при която установява, че през периода 12.03.2007 г. - 06.11.2009 г. жалбоподателят регистрира на свое име 11 бр. леки автомобили, от които през същия период продава 5 броя. В подадената на 04.03.2010 г. декларация за имущество и доходи жалбоподателят декларира един лек автомобил, придобит през 2009 г., въпреки че през същата година става собственик на още два "Фолксваген Джета" с ДК № М 0420 АТ и "Фолксваген Пасат" с ДК № М 1340 АР. Последните два автомобила не са отразени в декларацията от 04.03.2010 г. При тези данни комисията приема, че Атанасов е затаил истина в декларацията си по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, подадена на 04.03.2010 г., тъй като не е посочил част от придобитите моторни превозни средства и предлага да му бъде наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от 1 до 3 години" (обобщена справка рег. № 9141/26.10.2010 г.). В този смисъл е и становището на комисията рег. № 9201/27.10.2010 г. Атанасов е запознат с образуваното дисциплинарно производство и е поканен да даде писмени обяснения, които същият депозира на 05.10.2010 г. и на 08.10.2010 г. (2 бр. покани от 05.10.2010 г.). Писмени обяснения Атанасов е поканен да даде и след запознаване с обобщената справка от извършеното разследване (покана рег. № 9129/26.10.2010 г.). Допълнителни обяснения и възражения във връзка с обобщената справка от страна на служителя не са представени (протокол рег. № 9197/27.10.2010 г.). След като се запознава с данните от дисциплинарното производство и събраните доказателства, както и с обясненията на жалбоподателя от 05.10.2010 г. и от 08.10.2010 г., министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед рег. № К - 12727/10.11.2010 г., с която на основание чл. 228, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР налага на Атанасов дисциплинарно наказание "недопускане до участие в конкурс за израстване в категория или степен за срок от 2 години" за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че е затаил истина в годишната декларация за имущество и доходи, подадена на 04.03.2010 г., като не е отразил собствеността на лек автомобил "Фолксваген Голф" рег. № М 4674 АТ, придобит от служителя на 21.05.2008 г., лек автомобил "Ауди 80" с рег. № М 1528 АТ, регистриран на името на служителя на 04.02.2008 г., и товарен автомобил "Ситроен Джемпър" с рег. № М 7917 АТ, регистриран на 29.09.2008 г., което е довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от него имущество. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно касационното оплакване, че съдът не е обсъдил всички събрани и относими доказателства, и по-точно справка в Централна база данни на КАТ, довело до непълно и неправилно убеждение за установените факти и обстоятелства по делото и неправилно основаване на решението върху тях. Именно при обсъждане всички относими доказателства, които дисциплинарнонаказващия орган е взел предвид при издаването на акта си, е констатирано противоречието в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, състоящо се в това, че министъра от една страна се позовава на приключилото дисциплинарно производство и данните в обобщената справка и становището на дисциплинарно-разследващия орган, а от друга приема за установени факти, различни от установените в дисциплинарното производство, тъй като изброените в заповедта, невписани в декларацията за имущество и доходи автомобили са различни от посочените в справката и становището. Неоснователно е и касаторовото възражение, че при неправилно приложение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР съдът е приел в решението си, че в рамките на проведеното дисциплинарно производство е нарушено правото на защита на държавния служител. Обосновано съдът е направил извод за нарушение на нормата, която е призвана да гарантира правото на защита в дисциплинарното производство. Защитата в дисциплинарното производство е защита срещу фактите, изпълващи състава на дисциплинарното нарушение. В случая при извършване на проверката от дисциплинарно-разследващия орган не са били посочени нарушенията на служебната дисциплина, които впоследствие са залегнали като основание за издаване на заповедта, и съответно Атанасов не е давал обяснения по тях. Съгласно заповедта за образуване на дисциплинарното производство, последното е за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в участие при внос, регистриране, застраховане и продажба на автомобили и използване на служебното положение с цел лична облага и облага на трети лица (чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР), по които твърдяни нарушения са искани от Атанасов обяснения и същия е давал такива по тях. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание те обаче не фигурират като нарушения, а в нея се появява ново нарушение по чл. 228, ал. 1, т. 4 от ЗМВР - потвърждаване на неистина или затаяване на истина в декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи. С оглед на това обоснован е извода на съда, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в нарушение на нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Предвид изложеното, мотивираният извод за основателност на оспорването на държавния служител, диспозиран в отмяна на заповедта на министъра на вътрешните работи за наложено дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР за дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР, е в съответствие с фактически установеното и относимата за случая процесуална и материалноправна уредба по ЗМВР, ППЗМВР и АПК. За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи основателността на касаторовото възражение за характера на декларацията на държавните служители от МВР по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР за притежаваното имущество и доходи. Отразеното в мотивите на проверяваното решение, че предмет на деклариране е само имуществото, придобито от държавния служител през предходната календарна година, не намира опора в ЗМВР и ППЗМВР. При едно коректно тълкуване на относимите в това отношение разпоредби на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР и на чл. 169 от ППЗМВР, недвусмислено се налага извод, че изискването е за ежегодно деклариране на всяко имущество и доходи, визирани в декларацията, независимо от момента на придобиването им. Аргумент в тази насока са и изричните указания за попълване на декларацията по чл. 187 от ЗМВР (неразделна част от нейния образец), съгласно които за декларираните недвижими имоти, промишлена, селскостопанска и занаятчийска техника, както и моторни превозни средства, се посочва годината на придобиване. Очевидно такова е било и разбирането на самия Атанасов, доколкото последния в декларацията си от 04.03.2010 г. е декларирал апартамент, придобит през 2000 г., и лек автомобил Рено Еспейс, придобит през 2007 г. Извън горното, ако волята на законодателя е била с декларацията да се установяват единствено настъпили промени в имущественото състояние на служителите през предходната година, то вероятно законодателният подход би бил подобно на чл. 177, ал. 7 от ЗМВР да се декларират само новонастъпили обстоятелства. Гореизложеното обаче не санира пороците на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Съвкупната преценка на релевантните факти и правния регламент обективират наличие за процесната заповед на предпоставки за приложимост на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна, както аргументирано е приел и постановил съдът с решението си. С оглед на това настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема за правилен крайния извод в проверяваното решение за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, тричленният съдебен състав е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски за тази инстанция, които са в размер на 450 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение на упълномощения да го представлява в съдебното производство пред петчленния състав на ВАС адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие от 16.02.2012 г., номериран като лист 13 от настоящото дело. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия,