Решение № 256 от 12.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 793/2013 г.

Решение № 256 от 12.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 793/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационен протест и допълнение към него, подадени от прокурор при Апелативна прокуратура гр. София срещу въззивно решение № 491/ от 4.01.2013 г. по внохд № 1136/2012 г. на Апелативен съд гр. София. Изтъкнато е касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 и ал. 5, т. 2 НПК - явна несправедливост на наказанието, поради неправилно приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Иска се, съгласно чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК, отмяна на отлагане изпълнението на наложеното на подсъдимата Д. П. М. наказание лишаване от свобода за престъпление по чл. 212, ал. З (редакция ДВ, бр. 10/93 г. и ДВ, бр. 92/02 г.), вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК. В подкрепа на протеста и в съдебно заседание прокурорът от ВКП прави следните доводи: не е съобразена усложнената престъпна дейност на подсъдимата; не е съобразен големият брой преправени документи за кратък период от време какъвто е инкриминираният от м. април до м. декември 1999 г. с помощта на които е получена без правно основание сума в изключително завишени размери и е нанесена щета в тези размери; дейността е била целенасочена и планирана; вредните последици не са били поправени; игнорирани са отегчаващите вината обстоятелства а е даден приоритет единствено на оценката на смекчаващите; използвани са професионалните умения и служебното положение на подсъдимата - улеснили извършването на престъплението; присвоените средства са били предназначени за просветни цели, поради което са ощетени широк кръг от учащите се; значително е засегнат авторитетът на длъжността "главен счетоводител" в публичната сфера на дейност, каквато длъжност е заемала подсъдимата. Прокурорът от ВКС счита, че ефективното изтърпяване на наказанието ще допринесе за постигане целите на генералната превенция на наказанието. Подсъдимата Д. М се явява лично и с упълномощеният от нея защитник адвокат К. С. от САК. Оспорват основателността на протеста с искане за оставяне в сила въззивното решение. Защитата представя за сведение пред състава на ВКС и платежно нареждане от 7.05.2013 г., за внесена сума от 2 680 лева по сметката на Столична община, с което действие подсъдимата е започнала възстановяване на причинената от нея щета. Прокуратурата не е повдигнала обвинение срещу лицето, което се е възползвало от инкриминирания предмет на престъплението и е съпричастно с вината на подсъдимата, която несправедливо трябва да понесе цялата тежест от извършеното деяние. В своя лична защита подсъдимата М. изразява съжаление за извършеното и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимата заявява да не се уважава протеста на САП. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПРЕДВИДЕНИТЕ В ЗАКОНА ПРАВОМОЩИЯ, ПРИЕ СЛЕДНОТО: С присъда № 187/20.6.2012 г. по нохд № 3813/2011 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД подсъдимата Д. П. М. е била призната за виновна, че в периода от 21.04.1999 до 20.12.1999 г. в [населено място], Столична община - Район "Л.", при условията на продължавано престъпление, чрез съставяне на преправени документи, съзнателно е дала възможност на друго физическо лице - Д. Г. С. да получи без правно основание чуждо движимо имущество - парични суми в общ размер от 293 000 лева от бюджета на Столична община - Район "Л.", предназначени за субсидиране на дейността на ЕБС "Просвета" - Район "Л.", като сумата е в големи размери и на основание чл. 212, ал. З /редакция ДВ, бр. 10/93 г. и ДВ, бр. 92/02 г./, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, вр. чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е оправдана по първоначалното обвинение по чл. 212, ал. 4 от НК /редакция ДВ, бр. 10/93 г. и ДВ, бр. 92/02 г./, че съставяните от нея документи са били с невярно съдържание и документната измама е в особено големи размери, и представлява особено тежък случай. Приложен е чл. 59, ал. 1 НК. Съгласно чл. 61, т. З ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода - в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 45 ЗЗД подсъдимата е осъдена да заплати на Столична община - Район "Л." сумата от 293 000 лв., обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди. На основание чл. 189, ал. З НПК подсъдимата е осъдена да заплати по сметка на СГС сумата 1304 лв. възнаграждения за вещи лица и на държавната такса върху уважения размер на иска листа. По жалба от подсъдимата, подадена чрез защитника й срещу присъдата, е образувано внохд № 1136/12 г. на Софийски апелативен съд, по което с решение № 491/4.01.2013 г. присъдата е изменена само в частта за наказанието като е приложен чл. 66, ал. 1 НК. В останалата част присъдата е потвърдена. КАСАЦИОННИЯТ ПРОТЕСТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Делото е разгледано и решено в предходните съдебни инстанции при условията на съкратено съдебно следствие по правилата на Глава "Двадесет и седма" НПК. След като подсъдимата е била призната за виновна за инкриминираното деяние по чл. 212, ал. З (редакция в ДВ, бр. 10/93 г. и ДВ, бр. 92/02 г.), вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК, съдилищата от първата и въззивна инстанции правилно са извели индивидуализацията на наказанието при благоприятния на подсъдимата режим съгласно специалните правила по чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. чл. 58а НК (в ред. ДВ, бр. 27/09 г.), във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и чл. 2, ал. 2 НК. Инстанционните съдилища не могат да бъдат упрекнати в неправилно отчетени определящи отговорността на подсъдимата обстоятелства при отмерване на наказанието, което е правилно е индивидуализирано под специалния минимум на предвиденото наказание "лишаване от свобода" в санкцията по чл. 212, ал. З НК (в ред. ДВ, бр. 10/93 г. и ДВ, бр. 92/02 г.), вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК, който е в размер на три години лишаване от свобода. При тази законово обусловена горна граница на предвиденото наказание и въз основа оценката на всички определящи вината на подс. М. обстоятелства, наказанието й е правилно определено към горната възможна граница в диапазона на неговия размер. При този механизъм на определянето му се обективира отчитане на завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние, изразена в начина на извършване деянията, периода на инкриминираната дейност от осем месеца, в които е причинена значителна по размери щета, надхвърляща съставомерните "големи размери" в квалификацията на деянието. Неоснователно се твърди в протеста, че при индивидуализацията на наказанието не са зачетени ловко използваните от подсъдимата професионални умения, злепоставеното пред обществото нейно служебно положение, подценяване на характера на присвоените средства - че са били предназначени за просветни цели и ощетяването от дължимите обществени средства на учениците в район "Л.". Тези доводи се отнасят в по-голяма степен до характера на засягане на обекта на престъплението и неговите елементи. Това са обществените отношения, защитени от съставите на престъплението "документна измама", предвидени в Особената част на НК, а не са обстоятелствата, индивидуализиращи отговорността на подсъдимата. Неоснователно се твърди в протеста, че невъзстановяването на вредата от подсъдимата е обстоятелство, което характеризира завишената й степен на обществена опасност. Съставът на ВКС счита, че това обстоятелство не влияе като определящо вината, още по-малко като отегчаващо вината на подсъдимата, както са извели първата и въззивна инстанции. Пасивността към определено процесуално поведение на подсъдимото лице не може да се третира в негов ущърб, след като правото му на защита включва комплекс от правни възможности, но не и от задължения да се самооневинява или да смекчава правното си положение. Този въпрос е решен в наказателния процес с възлагане тежестта на доказване единствено на прокурора и върху разследващите органи по делата от общ характер. Законодателят премира само позитивноправния ефект от процесуалната активност на подсъдимото лице. Когато тя е изразена във възстановяването на вредите от престъплението, в предвидените в закона случаи е приложим привилегирован състав на отговорност за извършеното, в случая, например - по чл. 212б НК, който факт, е извън кръга на индивидуализиращите наказанието обстоятелства. В производството пред въззивната инстанция страните не са спорили за размера на наложеното наказание, а за основанието за приложение института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК. Спорът за отлагане изпълнението на това наказание е пренесен и в касационната инстанция. Оспорва се наличието на третата предпоставка за неговото приложение - доколко данните по делото, характеризиращи личността на подсъдимата и тежестта на извършеното от нея деяние са предпоставка за извод, че за постигане целите на наказанието и преди всички за поправянето на подсъдимата, е наложително или не, неговото ефективно изтърпяване. Условното осъждане е възможно само при наличието на кумулативната даденост на установените в закона три категории предпоставки. Първите две са налице за подсъдимата и по тях не се спори. Те не са обект на оценъчна дейност, а на констатиране тяхната наличност; налагане на наказание до три години лишаване от свобода и чисто съдебно минало на дееца. Третата предпоставка е плод на задълбочена оценъчна дейност от данните по делото, при която да се направи категоричен извод, че за поправянето на дееца не е нужно да изтърпи наложеното му наказание. Съставът на ВКС споделя правилността на фактическите и правни изводи на въззивната инстанция относно приложението на чл. 66, ал. 1 НК Съдът е отчел същественият факт, че делото е водено срещу подсъдимата при нарушение на принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Нарушена е нормата на чл. 22 НПК и на чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС, че всяко лице при наличието на наказателно обвинение срещу него има право на разглеждането на неговото дело в разумен срок. Данните са че досъдебното производство е образувано на 18.07.2003 г. (спр. том. 14 от следств. дело). Обвинителният акт срещу М. е внесен в съда седем години след образуването на делото в досъдебната му фаза. Изминали са четиринадесет години от деянието, предмет на обвинението. При тези данни е напълно правилен изводът, че неотвратимостта на осъждането и налагането на наказание не може да се разглежда отделно от неговата своевременност, за да се постигне справедливо и съответно на тежестта на извършеното деяние възмездие. Правилно прекомерната продължителност на процеса е отразена в извода за смекчаване на тежестта на наказанието на подсъдимата с условното й осъждане. Обективният факт на внасяне от подсъдимата с платежно нареждане от 7.05.2013 г. на сумата от 2 680 лева по сметката на Столична община, с което действие е започнало възстановяване на причинената от деянието щета, допринася за извода, че условното осъждане би могло да бъде достатъчно за постигане на целите на наказанието и преди всичко за нейното предупреждаване и поправяне. САС основателно е обърнал внимание в мотивите на решението на факта, че наказателната отговорност на подсъдимата е следвало да бъде споделена с тази на свид. С., тъй като той не е по-малко отговорен за нанасянето на инкриминираните вредоносни последици, но срещу него не е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 1 НК. За да приложи чл. 66, ал. 1 НК въззивната инстанция, освен формалните предпоставки, правилно е оценила и комплекса от данни, за да изведе и третото задължително условие. А тези данни са: влошено здравословно състояние на подс. М; напредналата й възраст; започналото от нея възстановяване на щетите от престъплението; приключването на процеса извън изискуемият се разумен срок; актът на обвинението, наказателният процес с прекомерната си продължителност и осъждането, сами по себе си, са от естество да окажат върху подсъдимата и обществото достатъчно интензивно възпитателно, поправително и предупредително въздействие. Следователно, въззивната инстанция в решението си правилно е извела наличието на третата кумулативна предпоставка, наред с първите две формални изисквания по чл. 66, ал. 1 НК, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата, не е необходимо тя да бъде изолирана от обществото. С определеният максимално дълъг изпитателен срок от пет години, в който е отложено изпълнението на наложеното й наказание "лишаване от свобода" от две години и шест месеца, е гарантиран предупредителният и поправителен ефект на наказанието за подсъдимата с оглед личната превенция. Предупредителният и възпиращ ефект на генералната превенция спрямо останалите членове на обществото е гарантиран със спазването на закона и стандартите на справедливия процес. При тези мотиви съставът на ВКС, трето наказателно отделение, не намери за основателно твърдението в протеста за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание по чл. 348, ал. 1, т. 3 и ал. 5, т. 2 НПК. Ето защо, и съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК