Решение № 6458 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2776/2016 г.

Решение № 6458 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2776/2016 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. В. Д. от гр. П., чрез пълномощника адв. Н. П., срещу решение № 148/25.01.2016 г., постановено по адм. дело № 2235/2015 г. по описа на Административен съд гр. П., в частта, с която е отхвърлена жалбата й против решение № 2153-15-31/06.08.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 4405154572/ПР-769/22.04.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. П., в частта, с която на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО, е изменено разпореждане № 4405154572/1999 г. и всички последващи разпореждания и е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в писмено становище от пълномощника, касаторът моли решението да бъде отменено в посочените части. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. П., чрез пълномощника юрисконсулт К. В.-М., оспорва жалбата. В писмен отговор се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение в обжалваната част е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. П. е отменено решение № 2153-15-31/06.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. П., потвърждаващо разпореждане № 4405154572/ПР-769/22.04.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. П., в частта, в която с последното е постановено, че на основание чл. 114, ал. 1 КСО неправилно изплатените суми за пенсия следва да се възстановят от Д. В. Д., заедно с лихвата по чл. 113 и вместо това е оставена без разглеждане жалбата на същата против разпореждането в посочената част. С решението съдът е отхвърлил жалбата на Д. В. Д. против решение № 2153-15-31/06.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 4405154572/ПР-769/22.04.2015 г. на ръководителя на "ПО" в останалата част, с която на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО, е изменено разпореждане № 4405154572/1999 г., с което на Д. В. Д., считано от 15.05.1999 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и всички последващи го, като на Д. Д. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 82, ал. 2 КСО, считано от 01.11.2007 г. Съдът е присъдил разноски по делото, като е осъдил жалбоподателката да заплати на ТП на НОИ гр. П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., а ТП на НОИ да заплати на жалбоподателката разноски в размер на 300 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с разпореждане № 4405154572/ПР-769/22.04.2014 г. на ръководителя на "ПО" законосъобразно е отменено разпореждане № 4405154572/1999 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. В. Д. и всички последващи го, поради това, че пенсията е била неправилно отпусната и е налице основание по чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО за отмяна или изменение на влезлите в сила разпореждания. Съдът е приел, че в хода на административното производство са предприети всички необходими и възможни действия от административния орган за установяване на точния размер на осигурителния стаж и доход на лицето, претендиращо пенсия, в чиято тежест е било да установи продължителността и мястото на полагане на трудовия си стаж и получения доход. В случая лицето не е доказало, че са били налице предпоставките за отпускане на пенсията по разпореждането от 1999 г., предвид установения осигурителен стаж и доход. Наред с това съдът е приел, че не представлява властническо волеизявление следното изречение в разпореждане № 4405154572/ПР-769/22.04.2014 г.: "На основание чл. 114, ал. 1 КСО неправилно изплатените суми за пенсия следва да се възстановят от лицето, заедно с лихвата по чл. 113", а представлява само предложение до длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 КСО да издаде разпореждане по ал. 1 за възстановяване на сумите, които са били изплатени недължимо. Съдът е направил извода, че жалбата против разпореждането в тази част е била недопустима и неправилно е разгледана от директора на ТП на НОИ, поради което е отменил решението на последния в частта, с която е потвърдил посочената част от разпореждането и се е произнесъл вместо по-горестоящия орган, като е оставил без разглеждане жалбата против разпореждането в тази част. Пред настоящата инстанция се обжалва съдебното решение само в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на Д. Д. против решение № 2153-15-31/06.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. В останалата част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът намира, че съдебното решение в обжалваната част е правилно. Същото е постановено въз основа на подробен и последователен анализ на събраните доказателства и правилна преценка на доказателствената им сила, фактическите и правните изводи на съда са обосновани и правилни. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с разпореждане № 4405154572/ПР-769/22.04.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. П., на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО, е отменено разпореждане № 4405154572/1999 г., с което на Д. В. Д. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 15.05.1999 г., както и всички последващи го разпореждания, като на същата е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 82, ал. 2 КСО, считано от 01.11.2007 г. При обжалването по административен ред разпореждането е потвърдено изцяло с решение № 2153-15-31/06.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. П., което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. Безспорно е установено също, че с отмененото разпореждане № 4405154572/1999 г. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. В. Д., при зачетен общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория 26 години 10 месеца и 5 дни и определен индивидуален коефициент 1.561, изчислен от осигурителен доход за периодите 01.01.1994 г. - 31.12.1996 г. и 01.01.1997 г. - 15.03.1997 г. При извършени проверки и инвентаризация в ТП на НОИ гр. П. е установено, че липсват определени пенсионни преписки на лица, получаващи пенсии към м. март 2013 г. /т. нар. "активни пенсионери"/, сред които и тази на Д. В. Д. Предприето е установяване на осигурителния стаж на същата, като за целта с писмо изх. № К-12719/25.03.2013 г. от нея са изискани оригиналните документи за стаж, предвид това, че оригиналните документи, които са представени при отпускане на пенсията, се връщат на лицата, наред с това са изискани и всички други документи, които имат отношение към осигурителния й стаж, но такива документи не са представени. Във връзка със заповед № 200/15.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. за изготвяне на списък на установените случаи с липсващи пенсионни досиета и преглед на случаите с липсващи преписки или служебно възстановени досиета, по искане на началника на отдел "Пенсии" е извършена проверка по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО от контролните органи при ТП на НОИ гр. П. В хода на тази проверка Д. Д. е представила подписана от нея декларация от 27.02.2014 г., в която е уточнила осигурителния си стаж по следния начин: от 1960 г. - в ДИП "9-ти септември", предачна фабрика, положен на длъжност "бобинарка"; от 1970 г. - в "Ален мак" на длъжност "работник"; от 1976 г. - в "П. Ч." на длъжност "работник"; от м. 05.1983 г. във "Всестранни услуги", баня "Р." на длъжност "работни", за следващите години е посочила, че "няма спомен" /цитат от декларацията/, като същевременно е посочила в декларацията, че няма съхранени оригинални документи при нея. Относно посочените в декларацията периоди служебно са изискани документи за осигурителен стаж от посочените осигурители, от които са представени съответни удостоверения обр. УП № 3, както следва: от "Ален мак" АД - гр. П. - изх. № МП-39891-5691/03.07.2014 г. за периода 01.01.1970 г. - 01.10.1970 г. - 8 месеца и 12 дни; от "Флавия" АД - гр. П., като правоприемник на ОЗ "П. Ч." - изх. № 64/05.08.2014 г. за периода 05.10.1970 г. - 19.12.1974 г. - 4 години 2 месеца и 14 дни от втора категория; от "Бига" ООД - гр. П., като правоприемник на Всестранни услуги - П. - изх. № 009/17.06.2014 г. за периода 30.12.1974 г. - 06.06.1983 г. - 8 години 5 месеца и 2 дни; от "Балкантекс" ООД - гр. П., като правоприемник на ДИП "9-ти септември" - изх. 35/07.07.2014 г., в което е посочено, че не се съхраняват ведомости за периода преди 1978 г., а в съхранените заповедни тетрадки за времето 1967-1974 г. не се открива заповед за назначаване, преназначаване или освобождаване на Д. В. Д. Наред с това е извършена служебна справка в регистъра на осигурените лица за периода след 01.01.1997 г., при която е установено, че няма данни за лицето. Въз основа на събраните доказателства е установена обща продължителност на осигурителния стаж 14 години 4 месеца и 17 дни превърнат към трета категория труд, като е приет за доказан стажът за всички периоди, които са посочени от лицето в представената декларация /описани по-горе/, който е потвърден и от осигурителите. При тези обстоятелства с разпореждане 405154572/ПР-769/22.04.2015 г. е прието, че с разпореждане 4405154572/1999 г. неправилно е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. В. Д. при осигурителен стаж с продължителност 26 години 10 месеца и 5 дни, освен това е прието, че осигурителният стаж и доход за периодите 01.01.1994 г. - 31.12.1996 г. и 01.01.1997 г. - 15.03.1997 г., от които е изчислен индивидуалният коефициент, изобщо не е установен. Поради това е направен извода, че Д. В. Д. не е имала право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към 15.05.1999 г. и е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО за отмяна на разпореждането от 1999 г. за отпускането на пенсия, както и всички последващи за изменение и актуализиране на размера на тази пенсия. Предвид събраните доказателства, обоснован е изводът на административния орган, възприет и от първоинстанционния съд, че липсват доказателства, удостоверяващи осигурителен стаж на Д. Д. с обща продължителност 26 години 10 месеца и 4 дни, който е бил зачетен при отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане № 4405154572/1999 г. /събрани са доказателства за стаж с обща продължителност 14 години 4 месеца и 17 дни, превърнат към трета категория, тоест липсват доказателства за стаж от повече от 12 години/, липсват доказателства и за периода, от който при отпускане на пенсията е взет осигурителния доход за изчисляване на индивидуалния коефициент. В тази връзка следва да се има предвид, че зачетените периоди съответстват на тези, които са декларирани от лицето, като се отчете обстоятелството, че в представената декларация периодите са посочени само по години, без дати, а част от периодите и осигурителите са неточно посочени, видно от съдържанието на представените удостоверения. Поради това правилно е прието, че лицето не е имало право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към 15.05.1999 г. и е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО за отмяна на разпореждането за отпускане на пенсията, както и на последващите разпореждания за изменение и актуализиране на размера й. Във връзка с доводите за липсата на вина на касационната жалбоподателка за загубването или унищожаването на оригиналното пенсионно досие и реда за възстановяването му, следва да се отбележи, че пенсионното досие се съставя на основание чл. 9, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В него се прилагат заявлението за пенсия, документите за осигурителен доход, лични декларации, всички последващи заявления и жалби на лицето, постановените актове и пр. След отпускането на пенсиите трудовите книжки се връщат на лицата. Документите за осигурителен стаж и осигурителен доход по утвърден образец, съхранявани в досието, се издават от осигурителите по реда на чл. 40, ал. 2 и 3 НПОС въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Липсата на оригиналното пенсионно досие не е пречка за възстановяване на документите по обр. 2 и обр. 3, като се използват вписванията в запазените ведомости. В разглеждания случай в хода на административното производство осигурителите и техните правоприемници са издали документи, удостоверяващи придобития от лицето осигурителен стаж и доход съгласно ведомостите. Истинността и верността на представените документи и удостоверените в тях обстоятелства не е оспорена, нито оборена, а освен това той съответства на декларираното от самото лице. Обстоятелствата, при които може да бъде изменено или отменено разпореждането по чл. 98 КСО /за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсия/, са посочени в чл. 99, ал. 1, т. т. 1-6 КСО, като по т. 5 са посочени случаите, при които пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането. В случая е установено, че с разпореждането от 1999 г. пенсията на Д. Д. е била отпусната неправилно - без да се изпълнени предвидените в закона условия за това. Следва да се отбележи, че в смисъла на изложеното съществува съдебна практика, изразена например в решение № 13958/21.12.2015 г. по адм. дело № 3045/2015 г., решение № 10491/12.10.2015 г. по адм. д. № 1609/2015 г., решение № 11387/22.08.2013 г. по адм. д. № 5238/2013 г., решение № 2686/10.03.2016 г. по адм. дело № 6395/2015 г., всички на ВАС, шесто отделение и др. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и съответстват на приложимите правни норми. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка на решението по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, не са възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е присъдил разноски на страните, съобразно постановения от него правен резултат. В полза на административния орган вече е присъдено юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо за производството. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение