Решение № 3650 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8013/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ПЛОВДИВСТРОЙРЕСУРС АД с [ЕИК] представлявано от изпълнителния директор К. Томов подадена чрез пълномощника адв. Н. Деспотова против Решение 889/15.05.2023 год. постановено по адм. дело 36/2023 год. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение 1 от 02.09.2022 год. на Дирекция Инспекция по труда Пловдив. Касационният жалбоподател излага подробни доводи за неправилност на решението на административния съд представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което иска неговата отмяна и връщането му на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, алтернативно процесният административен акт да бъде обявен за нищожен, поради противоречие с целта на закона и поради противоречие с материалния закон. Претендират се разноски. Ответникът Дирекция Инспекция по труда Пловдив в срока по чл. 232 от АПК не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците П. Мутафчиева, Д. Мурафчиев и Й. Мутафчиев и тримата представлявани от адв. Х. Матеев в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационното оспорване и молят да им се присъдят сторените пред касационната инстанция разноски, за които представят списък. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството с искане за обявяване на нищожност на постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение 1 от 02.09.2022 год. на Дирекция Инспекция по труда Пловдив, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Х. Мутафчиев [ЕГН] изпълняващ длъжност водопроводчик на строителен обект: Сграда за магазини, офиси и складов в град Пловдив, УПИ ХХХI-536.1754, и ПЛОВДИВСТРОЙРЕСУРС АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Дунав 75, представлявано от изпълнителния директор К. Томов считано от 15.08.2022 год. За да постанови решението си Административен съд Пловдив е обосновал извод, че нищожен е само този административен акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните последици, към които е насочен. С оглед изложеното в жалбата и направеното искане за прогласяване на нищожност първоинстанционният съд е извършил проверка относно компетентността на органа издал оспорения акт, спазването на установената писмена форма, спазваното на правилата при издаване на акта, които са могли да повлияят на волеизявлението, както и наличието на материалноправни предпоставки за издаване на акта. След извършената задълбочена проверка първоинстанционният съд е отхвърлил искането за прогласяване на нищожност на обжалвания акт като е приел, че същият е издаден от компетентен орган, не са налице твърдяните пороци във формата на акта, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на съответствието на акта с материалния закон съдът е приел, че същият е издаден на основание чл.405а, ал.1 от КТ вр. с чл. 405а, ал. 2 от КТ, съгласно която норма когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановлени, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което на основание чл.221, ал.1, изр.второ от АПК не следва да се преповтарят. В правната теория се приема, че административният акт е недействителен, когато е засегнат от някакъв порок. Касае се за липса на някое или някои условия за валидност на акта, които са предвидени в закона. Пороците на акта трябва да са съществени и тежки за да се приеме, че същият е нищожен. В съдебната практика се споделя и разбирането, че нищожен е този административен акт, на който липсва основен, съществен елемент, за да има волеизявлението властнически характер. Решаващи за валидността на един административен акт са въпросите, свързани с компетентността на органа и формирането на волята му. Компетентността се свързва с функциите по управление в пределите на правомощията, които административният орган има. Ако такъв акт нарушава изискванията на закона от гледна точка на компетентността на органа, който се сочи за негов издател, то актът ще е нищожен и от него няма да се породят целените правни последици. Актът ще бъде нищожен и когато административният орган не е спазил предвидената в закона форма, която по изрично предвиденото в нормативния акт е форма за неговата действителност. Тъй като в процесуалните закони уреждащи административното производство, вкл. и АПК, не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, в правната теория и съдебната практика се поддържа мнението, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Съобразно това, нищожен се явява само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните последици, към които е насочен. , С оглед на посочените съображения и искането, с което е сезиран, съдът намира, че предметът на настоящето производство се свежда до проверка на компетентността на органа, издал оспорения акт, спазването на установената писмена форма, спазването на правилата при издаването му, които биха повлияли на самото волеизявление и спазването най-общо на материалния закон във връзка с разпоредителните действия на ответника. В конкретния случай административният орган е установил всички елементи на трудовото правоотношение работно място и работно време, дължимо трудово възнаграждение в пари, въз основа на което на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ е издал процесния административен акт. Последният е издаден от компетентен орган контролен орган на инспекция по труда, съгласно изискването на чл. 405а, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 21, ал. 4 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" приет с ПМС 313 от 05.10.2022 год. служителите в териториалните дирекции "Инспекция по труда" имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция. Правомощието за издаване на постановления, от вида на процесното, е уредно в чл. 23, ал. 1, т. 2 от Правилника, според който при установяване на нарушение на трудовото законодателство се издава постановление по чл. 405а от КТ за обявяване на съществуването на трудово правоотношение. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила засягащи правото на защита на адресата или опорочаващи прилагането на материалния закон до степен на нищожност. Противоречието с материалноправни разпоредби поражда невалидност на акта само в случаите, когато при издаването му е приложен несъществуващ, недействащ или изобщо неотносим към спорното право нормативен акт. В случая постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение се основава на относимите и приложими към фактите материалноправни разпоредби. Възникналият спор относно правилното прилагане на материалния закон не води до нищожност на издадения акт, а само до евентуална незаконосъобразност, която не е била предмет на съдебен контрол поради границите на правния спор очертани с жалбата на ПЛОВДИВСТРОЙРЕСУРС АД до Административен съд Пловдив, а именно прогласяване на нищожност на обжалвания административен акт. Като е отхвърлил подадената жалба с искане за прогласяване на нищожност като неоснователна Административен съд Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за заплащане на разноски по делото на ответниците по касация е основателно. Следва да се осъди ПЛОВДИВСТРОЙРЕСУРС АД да заплати на П. Мутафчиева, Д. Мутафчиев и Й. Мутафчиев разноски по делото за касационната инстанция в размер на всеки по 600 лева за адвокатски хонорар съгласно представени договори за правна защита и съдействие и доказателства за реално направените разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, изр.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,