Решение № 8852 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5976/2010 г.

Решение № 8852 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5976/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Стоянов Кирилов от гр. Кюстендил против Решение № 4632/09.04.2010 г., постановено по адм. дело № 13445/2009 г. по описа на Върховният административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ЛС-03-151/12.03.2009 г. на министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "ж" от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), поради установяване на несъвместимост в случаите по чл. 177, ал. 3 от ЗМВР. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Министърът на правосъдието, я оспорва чрез процесуалният си представител в съдебно заседание и в приложени по делото писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав е отхвърлил жалбата на Кирилов против Заповед № ЛС-03-151/12.03.2009 г. на министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното му правоотношение като Началник сектор "Арести" в областно звено "Изпълнение на наказанията" - гр. Кюстендил, на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "ж" от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), поради установяване на несъвместимост в случаите по чл. 177, ал. 3 от ЗМВР. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение е приел, че съществуването на йерархична връзка по смисъла на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗМВР е основание за прекратяване на вече възникнало служебно правоотношение и обуславя приложението на чл. 245, ал. 1, т. 7, б."ж" от ЗМВР. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира така постановеното решение за правилно, като изцяло споделя изложените правни изводи в него, които са съобразени и с ангажираните по делото доказателства. Безспорно е установено по делото, че между жалбоподателя, в качеството му на Началник сектор "Арести" в областно звено "Изпълнение на наказанията" - гр. Кюстендил и подчиненият му служител Йордан Славов - негов роднина съответно по сватовство от втора степен, е налице йерархическа връзка на ръководство и контрол, възникнала по време на служебното му правоотношение. Според чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители биха се оказали в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 7, б."ж" от ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради установяване на несъвместимост по чл. 177, ал. 3 от ЗМВР. В тази хипотеза административния орган няма право на преценка, а действа при условията на обвързана компетентност - при наличие на визираните предпоставки на чл. 177, ал. 3 от закона, които в случая е установено по категоричен начин, че са налице. Посоченото основание за прекратяване на правоотношението с касатора изисква наличието на две предпоставки - възникнало между страните правоотношение и съществуването на йерархична връзка по смисъла на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, които следва да съществуват към момента на издаване на оспорената заповед, като момента на възникването им е неотносима. От представената по делото административна преписка напълно обосновано съдът е приел за установена следната фактическа и правна обстановка: Жалбоподателят е бил назначен на работа със заповед № ЛС-03-1136/12.11.2008 г. на министъра на правосъдието. При встъпването си в длъжност на 09.12.2008 г. е попълнил декларация Образец № 3 на основание чл. 177, ал. 3 ЗМВР, за липса на йерархическа връзка на ръководство и контрол с посочените в закона лица. С писмо per. индекс № 94-Е-2/06.01.2009 г. до зам. министъра на правосъдието, Емил Стоименов - участник в конкурса за заемане на длъжността "Началник на сектор "Арести" в областно звено "Изпълнение на наказанията" - Кюстендил е уведомил за наличие на йерархическа връзка на ръководство и контрол, между Николай Кирилов и Йордан Славов. Официално е изискана информация от директора на Главна дирекция "ГРАО" при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за проверка на получените данни за родство. В отговора per. индекс № 04-10-36/20.02.2009 г., съобразно данните съдържащи се в Националната база данни "Население" е посочено наличие на родство по сватовство от втора степен между Николай Стоянов Кирилов и Йордан Георгиев Славов - брат на съпругата му Ирена Георгиева Кирилова. По делото е представена служебна бележка, от която е видно, че Йордан Георгиев Славов е бил служител в териториалната служба на ГДИН в гр. Кюстендил, а от представената длъжностна характеристика за заеманата от Кирилов длъжност "Началник на сектор Арести" безспорно се установяват служебни правомощия на ръководство и контрол спрямо заеманата от родственика му длъжност. По предложение на заместник-министъра на правосъдието е издадена заповед № ЛС-03-151/12.03.2009 г. на министъра на правосъдието за освобождаване от служба на гл. инспектор Николай Кирилов, на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "ж" ЗМВР поради установена несъвместимост в случаите по чл. 177, ал. 3 ЗМВР. Служителят е бил в отпуск по болест от 09.03.2009 г., заповедта му е връчена на 18.09.2009 г. С рапорт peг. индекс 94-Н-64/13.03.2009 г. гл. инспектор Николай Кирилов е представил нотариално заверен препис на Решение от 13.03.2009 г. на Кюстендилския районен съд, по гр. д. № 427/2009 г., с което се прекратява брака сключен между него и съпругата му Ирена Георгиева Кирилова. Решението е влязло в законна сила на 13.03.2009 г. Съдът правилно е приел, че представените от Николай Кирилов нови писмени доказателства установяват съществуването на нови обстоятелства, които са възникнали след постановяването на заповед № ЛС-03-151/12.03.2009 г. на министъра на правосъдието. Въпреки променената фактическа обстановка след издаване на административния акт не са налице основанията за отмяна на постановената заповед, тъй като представените от жалбоподателя писмени доказателства се явяват ирелевантни за правния спор. Върховният административен съд правилно е стигнал до извода, че тези доказателства е следвало да са съществували по време на административното производство по издаване на индивидуалния административен акт и да са от съществено значение за делото, но да не са били известни на страните. Върховният административен съд е приел, че към административната преписка са събрани достатъчно писмени доказателства, които допринасят за разкриване на обективната истина. От събраните по делото доказателства категорично се установява, че към датата на постановяване на заповед № ЛС-03-151/12.03.2009 г. на министъра на правосъдието между Николай Стоянов Кирилов и Йордан Георгиев Славов - брат на съпругата му Ирена Георгиева Кирилова е съществувало родство по сватовство от втора степен, поради което е налице установена несъвместимост в случаите на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗМВР. Съдът правилно е отхвърлил като неоснователно оплакването на жалбоподателя. че министърът на правосъдието не е изискал обяснения от служителя. Постановеният административен акт, с който е прекратено служебното правоотношение на Кирилов няма характер на заповед за дисциплинарно наказание. Поради това процедурата по дисциплинарното производство регламентирана в ЗМВР и ППЗМВР е неприложима в настоящия случай. Въпреки това на служителя са приети обясненията му дадени с докладна записка от 05.03.2009 г. Съдът правилно е обосновал решението си като е приел, че е налице процедура различна от дисциплинарно производство, и правилно е отхвърлил като неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на възможност за защита в административното производство. Върховният административен съд правилно е приложил материалната разпоредба на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "ж" ЗМВР, която предвижда прекратяване на служебното правоотношение при установена несъвместимост в случаите на чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Възраженията на касатора за липса на фактическо и правно основание на постановената заповед и не вземането им предвид от първоинстанционния съд се явяват неоснователни. Върховният административен съд правилно е приел, че в направеното от заместник - министъра предложение до министъра на правосъдието е възпроизведен пълният текст на чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Това предложение е част от административната преписка, с което предложение жалбоподателят е бил запознат. Съдът правилно и обосновано е посочил в решението си, че мотивите към заповедта могат да се съдържат в документ, който предхожда и е съставен с цел издаването на административния акт. Правилни са изводите на Съда, че липсва нарушение на материалноправна норма, тъй като по делото безспорно е установено, че към момента на издаване на заповедта, жалбоподателят е в йерархическа връзка на ръководство и контрол с роднина по сватовство до четвърта степен. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момент на приключване на устните състезания. Правнорелевантни факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези посочени от органа послужили като основание за издаването му. Съдът правилно е приел, че само фактите, които са относими към спорното право, но не са посочени като основание за издаване на оспорения акт попадат в хипотезата на чл. 142, ал. 2 АПК и чл. 235, ал. 3 ГПК при решаване на делото. Поради това към момента на издаване на заповедта е налице посочената от закона несъвместимост и именно тя е основанието за прекратяване на служебното правоотношение. С оглед на този извод, Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав