Решение № 5973 от 6.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ИД на ДФЗ), чрез юриск.Халачева, срещу решение 8070 от 30.12.2022г., постановено по адм. д. 6206/2022г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на П. Петров, е отменена негова заповед 435/10.06.2022г. Излагат се оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които се потвърждават и с допълнителна писмена молба. Моли за отмяна на обжалваното решение и претендира разноски. Не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът по касация П. Петров, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв.Пеневилова моли за отхвърлянето ѝ като неоснователна. Претендира присъждане на разноските. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалваното съдебно решение е била заповед 435/10.06.2022г. ИД на ДФЗ за прекратяване на служебното правоотношение на служителя П. Петров, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл). За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл.108, ал.1 от ЗДСл, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, но е постановена в противоречие с материалния закон и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. В процесния случай П. Петров е заемал по служебно правоотношение длъжността "Главен експерт", с ранг III младши в Дирекция "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони", Отдел "Методология и контрол". Със Заповед 20 от 18.01.2021г. на ИД на ДФЗ, на основание чл.106, ал.1, т.2 и чл.108 от ЗДСл, било прекратено служебното му правоотношение с ДФЗ. С Решение 4086 от 29.04.2022г., постановено по адм. дело 10032/2021г., Върховен административен съд, Пето отделение, е оставил в сила Решение 4952 от 23.07.2021г. по адм. дело 1661/2021г., с което Административен съд София град е отменил Заповед 20 от 18.01.2021г. на ИД на ДФЗ. На 10.06.2022г. Петров е възстановен на заемана длъжност със заповед за възстановяване. В същия ден, с процесната заповед, е прекратено служебното му правоотношение, на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. Като основание за прекратяването е посочено - обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения, тъй като не отговарял на специфичните изисквания, предвидени в нормативни актове (т. II - 11 от Приложение 1 към чл.3, ал.1 от НДХДСл и чл.15, ал.2 от НУРОИСДА и в утвърдената длъжностна характеристика от 29.06.2021г. за заемане на длъжността, изразяваща се в това, че не притежава изискуемата дигитална компетентност, съгласно т.6 от раздел "Умения и компетентности". За да е осъществен фактическия състав на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл следва да е възникнала нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност поради причини непреодолими и за двете страни по правоотношението, като независещи от тяхната воля. В случая посочените от органа по назначаването фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, защото включеното в длъжностната характеристика на Петров ново изискване за дигитална компетентност не представлява обстоятелство, създаващо нова фактическа обстановка по смисъла на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. Посоченото изискване за заемане на длъжността е въведено с длъжностната характеристика, утвърдена на 29.06.2021г., т.е. не е налице обективна причина, довела до промяна във фактическото положение, а промяната е последица от волеизявление на органа по назначаване (чл.10, т.8 от Устройствения правилник на ДФЗ). Процесните изменения в длъжностната характеристика, не са свързани с обективен фактор, а са предприети по волята, преценката и съобразно правомощията на органа по назначаването, поради което не могат да обосноват обективна невъзможност за служителя да изпълнява задълженията си. Причините за прекратяване на служебното правоотношение в случая не са непреодолими, а зависят от волята на едната от страните по него в случая на органа по назначаването. Неоснователни са доводите в касационната жалба. Промяната в изискванията за заемане на процесната длъжност, в частта по т. 6 от раздел "Умения и компетентности", са изцяло резултат на субективен елемент, изразен в упражнената воля от страна на органа по назначаване. Предвид изложеното верен е извода на съда за противоречие на акта с приложимите материалноправни разпоредби. Отделно от горното, правилно АССГ е констатирал противоречие на издадената заповед с целта на закона. Настоящият касационен състав намира, че при прекратяването на служебното правоотношение с оспорената заповед е налице недобросъвестно, до степен превратно упражняване на правомощието на органа по назначаването. Съдът е установил, че настоящото производство се явява второ за служителя Петров на длъжността "Главен експерт", с ранг III младши в Дирекция "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони", Отдел "Методология и контрол" в ДФЗ, за оспорване на прекратяване на служебно правоотношение от страна на назначаващия орган. Хронологията на издаваните заповеди и резултата от съдебното им обжалване, описани по-горе, сочат на категоричен извод за целенасочени действия от страна на органа по назначаването за прекратяване на служебното правоотношение на служителя Петров на всяка цена, независимо от наличието или не на законово правно основание за това. Налице е тенденциозност и последователност в действията на органа по назначаване и демонстративно незачитане волята на българския съд. Обжалваното решение е обосновано. Заключението на АССГ за незаконосъобразност на оспорената заповед кореспондира със събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно. Предвид изложеното, решението на АССГ като постановено при липса на отменителното основание по чл.209, т.3, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника в касацията следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1000 /хиляда/ лева, заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.03.2023г. с адвокат Пеневилова. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение