Решение № 10454 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6407/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Бонкалов, гр. София, чрез процесуалния си представител адв. М. Петрова, против решение 2616/18 април 2023 г., постановено по адм. д. 12173/2021 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Бонкалов, против заповед ДК-02-С-7 от 02 септември 2021 г. на началника на РДНСК София, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: Покриване и приобщаване на покрив-тераси към ап. 15 на кота +17м., намиращ се в Жилищна сграда с магазини, офиси и подземен гараж, изпълнена в поземлен имот с идентификатор 68134.207.203 по КККР на гр. София, представляващ УПИ XXII - 203 кв. 312Е, по плана на м. Красно село - плавателен канал - север, район Красно село СО, с административен адрес: гр. София, ул. Пчела 1, извършен от М. Бонкалов. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно установено е, че административният орган, издал обжалвания акт, е бил материално компетентен да стори това - процесният строеж е от трета категория, от компетентността на началника на ДНСК или на упълномощено от него лице. В настоящия случай възможността за делегиране на компетентността на друго лице е надлежно упражнена от началника на ДНСК, видно от представената заповед РД-13-171 от 13 юни 2019 г. Касационните доводи са свързани с категорията на строежа, предмет на процесния административен акт. Твърди се, че строежът е шеста категория, а не приетата от съда трета, като се излагат съображения, че е налице издадено разрешение за строеж 39/23 юли 2019 г. от Главния архитект на район Красно село" за изграждане на леки слънцезащитни съоръжения над покривни тераси" към апартамента на основание чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ, съответно процесният строеж следва да се определи като шеста категория в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Така изложените твърдения не се възприемат от настоящия съдебен състав. Видно от доказателствата по делото, вкл. заключението на приетата без възражения СТЕ е, че е изпълнена металната конструкция, предвидена в проекта към Разрешение за строеж 39/23 юли 2019 г., но са извършени и строителни работи, които са извън разрешените, а именно: вместо прозрачните елементи, предвидени с проекта за слънцезащитни съоръжения, е монтирано плътно покритие като продължение на съществуващата покривна конструкция на сградата; положени са топлоизолация и гипсокартон. На мястото на западната тераса е оформено жилищно помещение, приобщено към апартамента по първоначалния проект на жилищната сграда. От страна на фасадата, след демонтиране на парапета, е изпълнена стена, на която е монтиран прозорец, продължени са страничните стени, изпълнени от аквапанели; на мястото на северната тераса са оформени две самостоятелни помещения, чрез удължаване на външни и преградни стени. Покривът на помещенията е изпълнен от металната конструкция, предвидена с проекта за слънцезащитните съоръжения, но след това е изпълнено плътно покритие с топлоизолация и гипсокартон. В резултат на гореописаните CMP, извършени без строителни книжа, разрешената височина на сградата (кота корниз), съгласно разрешение за строеж 271/29 октомври 2015 г., одобрените инвестиционни проекти за сградата и разрешението за ползване СТ-05- 312/07 март 2019г. е увеличена. В тази връзка правилни са изводите на първоинстанционния съд, че категорията на строежа се определя съобразно характеристиките на фактически извършеното строителство, въз основа на номенклатурата на строежите по чл.137 ЗУТ. Частите от строежи следват категорията на основния строеж. В случая са обособени затворени и покрити помещения, приобщени към основния обект -апартамент 15, следователно те приемат категорията на цялата смесена жилищна сграда с магазини и офиси - трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. З, ЗУТ. От изложеното безспорно се доказва, че се касае за строеж от трета категория, както и правилно е възприел съдът в своето решение и за същият е следвало да са налични строителни книжа. Противно на оплакванията в жалбата, в случая изводът на първоинстанционния съд, относно обстоятелството, че издаденото разрешение за строеж 39/23 юли 2019 г. за слънцезащитни съоръжения (шеста категория), е без правно значение, тъй като вместо леки слънцезащитни съоръжения е извършено масивно строителство с изграждане на външни ограждащи стени и плътна покривна конструкция. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и приета СТЕ е, че с разрешение за строеж 39 от 23 юли 2019г. е разрешено на кота +19,55 да се монтират метални профили, които да имат функцията на перголи, върху които да се монтират прозрачни слънцезащитни материали на двете собствени тераси - покриващи площи съответно 8,00 кв.м. и 17,00 кв.м. При оглед на място вещото лице е установило, че е изпълнена металната конструкция, предвидена в проекта към разрешение за строеж 39 от 23 юли 2019 г., но са извършени строителни работи, които са извън разрешените. Безспорно е, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който се изисква строително разрешение съгласно нормата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Обектът е трета категория по смисъла на чл. 137, ал.1, т. 3, ЗУТ и чл. 7 от Наредба 1/30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. С оглед събраните по делото доказателства процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ е спазена от страна на административния орган, в резултат на което е установен незаконен строеж съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, изграден през 2019 г. без изискуемите строителни книжа. Предвид времето на извършване на строежа 2019 г., правилно първоинстанционният съд не е обсъждал хипотезите на търпимост, по аргумент от § 16, ал. 2 и ал. З ДР ЗУТ и § 127 ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав