Решение № 185 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 102/2011 г.

Решение № 185 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 102/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на Л. Й. Г. за отмяна на влязло в сила решение от 10.12.2009 г. по гр. д. № 25039 от 2006 г. на Софийския районен съд, 71 състав по извършване на допуснатата между Л. Й. Г. и Г. Й. Г. делба на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2. В молбата се твърди, че молителят е бил лишен от възможност да участва в делото и да се защитава по него в резултат на неправилно приложение от страна на съда на разпоредбата на чл. 51 от ГПК (отм.). В писмен отговор от 24.01.2011 г. и в съдебно заседание пълномощникът на ответника по молбата Г. Й. Г. оспорва молбата за отмяна като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита следното: Молбата за отмяна е допустима: същата е подадена от легитимирана страна /ответник по делото, решението по което се иска да бъде отменено/, срещу влязло в сила съдебно решение и преди изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК /решението на СРС е влязло в сила на 8.10.2010 г., а молбата за отмяна е подадена на 1.10.2010 г./ Разгледана по същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение поради следното: Действително, за последните две проведени съдебни заседания /на 08.10.2009 г. и 22.10.2009 г./ първоинстанционният съд е дал ход на делото, като е приел, че молителят е редовно призован при условията на чл. 51 от ГПК (отм.) и чл. 41, ал. 6 от ГПК (отм.). Като е приложил тези разпоредби, съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила поради следното: Самият молител в молба от 08.07.2009 г. е посочил свой нов съдебен адрес /гр. С., [улица], ет. 3, ап. 10/. След получаване на тази молба съгласно разпоредбата на чл. 42 от ГПК (отм.), по реда на който се е разглеждало делото пред СРС, съдът правилно е започнал да призовава Л. Г. от посочения съдебен адрес. След като от този адрес призовките са се връщали в цялост с отбелязване, че на адреса Л. Г. и неговия тогавашен пълномощник адв. Ч. не са познати, а там се намира кантора на частен съдебен изпълнител, правилно на основание чл. 51 от ГПК (отм.) съдът е приел, че Л. Г. е редовно призован за съдебното заседание от 8.10.2009 г. Тоест, Л. Г. не е бил лишен от възможност да участва по делото, още повече, че видно от подадените от него молби от 18.09.2009 г., 29.09.2009 г. и 7.10.2009 г. той е бил своевременно уведомен за съдебното заседание, насрочено за 8.10.2009 г. от 11,00 ч., а за съдебното заседание от 22.10.2009 г. е бил редовно призован при условията на чл. 41, ал. 6 от ГПК (отм.). С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 200 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия