Решение № 14357 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13803/2015 г.

Решение № 14357 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13803/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. В. Търново против решение № 393/27.10.2015 г. на Административен съд, гр. В. Търново, постановено по адм. дело № 102/2015 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-11-1400587-091-01/13.10.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден в оспорената част с решение № 2/05.01.2015 г. при обжалването по административен ред. Поддържат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението - необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че първоинстанционният съдебен акт съдържа лаконични и общи мотиви и не кореспондира с установените по делото факти и събраните доказателства. Излага подробни съображения за неправилна преценка на доказателствената сила на представените по делото стокови разписки/приемо-предавателни протоколи, които са оспорени по реда на чл. 193 ГПК в съдебното производство по отношение на всеки конкретен доставчик. Поддържа и доводи за злоупотреба с ДДС, като вместо да начисли ДДС с протокол по чл. 117 ЗДДС, ревизираното лице е ползвало неправомерно данъчен кредит, по фактури, които не обективират реално осъществени доставки. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против ревизионния акт. При условията на евентуалност се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - И. ООД, с Ъ., общ. Луковит, чрез процесуалния си представител адв. О. Б. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представените по делото писмени бележки. По същество на спора, ответникът поддържа, че е доказал реалността на доставките от К. ЕООД, А. Г. ЕООД и А. - 21 ЕООД. Претендира разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното: С обжалваното решение административният съд е отменил издаденият на И. ООД, с. Ъ., общ. Луковит ревизионен акт в оспорената част относно отказ на право на данъчен кредит в общ размер на 76 487.92 лева по фактури, издадени от К. ЕООД, А. груп ЕООД и А. -12 ЕООД и съответните лихви в размер на 6 928.54 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от чл. 120, ал. 1 ДОПК форма и без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По приложението на материалния закон съдът е очертал предпоставките за възникване и признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по доставки на стоки съгласно чл. 68 и чл. 69 във връзка с чл. 6 от ЗДДС. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК е приел, че доказателствената тежест в процеса за установяване на тези предпоставки се носи от жалбоподателя, който претендира признаване на данъчния кредит. В решението е формиран извод, че ревизираното лице при условията на пълно насрещно доказване установява реалността на спорните доставки на месо и месни продукти. В мотивите си съдът е посочил, че И. ООД доказва предаването и получаването на родово определени вещи от тримата му доставчици, съгласно изискването на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. В тази връзка са кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели, които изясняват личното си участие в предаването на стоките и потвърждават подписите си, положени в представените при ревизията документи, оспорени в хода на съдебното производство по реда на чл. 193 ГПК. Според съда показанията на свидетелите са подробни и убедителни, подкрепят се от останалите писмени доказателства по делото и изясняват напълно начина, по който са се развили търговските отношения между жалбоподателя и доставчиците му. Транспортът по всички доставки е за сметка на доставчиците, поради което нередовността на някои подписи в транспортните документи е извън контрола на ревизираното лице и не може да има за последица отказ на право на данъчен кредит. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел за доказано обстоятелството, че стоките предмет на процесните доставки са необходими са преработката и реализацията на други продукти. Според съда противоречие между събраните писмени и гласни доказателства е налице единствено с представените в хода на ревизията от доставчиците договори за преработване и съхранение. В мотивите на решението е посочено, че липсват доказателства за изпълнение на услугите по така сключените договори, а са налице такива, които сочат, че предметът на процесните фактури е продаван на ревизираното дружество, което в последствие не го е връщало на доставчиците си и след преработка, го е реализирало на трети лица. Само въз основа на договорните отношения за услуги, чието изпълнение не е доказано, според съда не може да се обоснове извод за липса на доставки на стоки. С тези мотиви е направен краен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт в оспорената част и е постановена неговата отмяна. Решението е неправилно постановено. Основателни са касационните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Принципно вярно съдът е посочил, че основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит по доставки на стоки е прехвърлянето на право на собственост върху стоките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Това следва от чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС, които норми уреждат пораждането на правото на данъчен кредит и настъпването на данъчно събитие при този вид доставки. В съответствие с чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК съдът е определил и доказателствената тежест за установяване на фактите, пораждащи правото на приспадане на страната, която претендира приспадане на данъчния кредит. Изводът, че И. ООД е установило при условията на пълно доказване осъществяването на спорните доставки на стоки е изцяло бланкетен. В мотивите на решението не е обсъден нито един конкретен факт и нито едно конкретно писмено доказателство във връзка с доставянето и получаването на стоките от тримата доставчици. В писмената защита на И. ООД пред първата инстанция подробно са описани конкретните факти, на които се основават твърденията му за реалност на доставките от К. ЕООД, А. груп ЕООД и А. -12 ЕООД. По тези факти липсват фактически установявания в обжалваното решение. Не са изложени мотиви и не са обсъдени доводите на директора на дирекция ОДОП - В. Търново, че стоките са получени от ревизираното дружество по вътреобщностни придобивания и твърденията за злоупотреба с ДДС. По доставките от К. ЕООД основателно е възражението на директора на Дирекция ОДОП - В. Търново, че съдът не е изложил мотиви доказано ли е оспорването по чл. 193 ГПК относно автентичността на стоковите разписки/ приемо-предавателни протоколи № 11/03.07.2013 г., № 15./25.07.2013 г. № 16/21.08.2013 г. и приемо - предавателен протокол от 29.07.2013 г. От съдържанието на оспорените документи е видно, че подписът за предал от името на този доставчик е положен от Н. Г. Съгласно чл. 194, ал. 1 ГПК проверката относно автентичността на документа е допустимо да се извърши чрез разпит на свидетели. Н. Г. е разпитан в съдебно заседание на 07.10.2015 г., но е потвърдил подписа си за предал от името на другия доставчик - А. - 21 ЕООД в оспорените документи. Свидетелят не е разпитан и не е дал показания относно автентичността на подписите, положени за К. ЕООД в посочените по-горе документи. В решението показанията са кредитирани като относими към всички доставки. Липсата на произнасяне по чл. 195 ГПК относно оспорването на стоковите разписки и приемо- предавателни протоколи между К. ЕООД и И. ООД засяга доказването на фактите по доставяне и получаване на стоката по фактурите, издадени от този доставчик, съобразно твърдения механизъм на осъществяване на доставките. Констатираните нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като имат за последица липса на фактически установявания по релевантните за възникването на правото на данъчен кредит факти и обстоятелства по смисъла на чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС по фактурите, издадени от К. ЕООД, А. груп ЕООД и А. -12 ЕООД. Нормата на чл. 220 АПК забранява такива фактически установявания да се правят за първи път в касационната инстанция. Това налага отмяна на решението, поради наличие на касационно основание по чл. 209, т 3 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В производството по чл. 226 АПК съдът следва да даде конкретни указания на жалбоподателя, че следва да сочи доказателства за установяване истинността на стоковите разписки/ приемо - предавателни протоколи № 11/03.07.2013 г., № 15./25.07.2013 г. № 16/21.08.2013 г. и приемо-предавателен протокол от 29.07.2013 г., съставени между К. ЕООД и И. ООД и да постанови решение, в мотивите на което да обсъди факти, които се твърдят в жалбата и са подробно изложени в писмената защита на дружеството относно начина на осъществяване на доставките, да обсъди всяко от събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертни заключения и да формира изводи доказано ли е доставянето и получаването на стоките от съответния доставчик, съответно доказана ли е твърдяната от приходната администрация злоупотреба с ДДС. Разноските за настоящото производство следва да бъдат определени от административния съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,