Решение № 6356 от 14.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на М. Бедачева от гр. Пловдив срещу Решение 1208/23.06.2022 г., постановено по адм. дело 943/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. В жалбата са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пловдив, чрез старши юрисконсулт К. Велева - Минкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че е допустима, но неоснователна, а решението на административния съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна вр. чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, жалбата е неоснователна. С решение 1208/23.06.2022 г., постановено по адм. дело 943/2022 г., Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на М. Бедачева срещу решение 2153-15-101/11.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане 15220954737/01.01.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, и е присъдил разноски. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че с разпореждане [номер] /Протокол N01051/30.06.2004 г. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ на М. Бедачева, считано от 12.01.2004 г. на основание чл. 68, ал.1-2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, с осигурителен стаж от 33 години, 06 месеца и 14 дни при индивидуален коефициент - 2.230. Размерът на получаваната пенсия е бил определен в съответствие с чл.70, ал.1 от КСО при тежест на осигурителния стаж от 1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. С последващо разпореждане [номер]/Протокол N01052/06.06.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване /ПО/ при ТП на НОИ - Пловдив на лицето е била изменена ЛПОСВ от 30.05.2008 г. по чл. 21, ал. 1 от НПОС, тъй като е бил положен допълнителен осигурителен стаж след пенсионирането и е бил зачетен общ такъв от трета категория 36 години, 05 месеца и 10 дни. С друг акт на ръководителя на ПО в ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 22з, ал. 2 от ПЗР на КСО е била преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката - 1,1 %, като е изчислен размер на пенсията 372,66 лв. С последното разпореждане 15220954737/01.01.2022 г. е била отново преизчислена на основание §7е, ал.1 и 2 от ПЗР на КСО при данни за осигурителен стаж и доход от трета категория труд - 36 години, 05 месеца и 10 дни с индивидуален коефициент - 2.230, средномесечен осигурителен доход за 01.2003 - 12.2003 г. - 280.76 лв., доход за изчисляване размера на пенсията 626.09 лв. и проценти осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО - 49.16%. С оглед посочените по-горе разпоредби от 1 юли на 2017 г., 2018 г. и 2019 г., личната пенсия на Бедачева е била преизчислена с увеличен процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент - за месеците осигурителен стаж, като процентът е нараствал съответно от 1,1 на 1,126 през 2017 г.; на 1,169 през 2018г. и на 1,2 през 2019 г. След преизчисляването на пенсията със съответния по-висок процент за осигурителния стаж размерът й подлежи на осъвременяване, преизчисляване и индексиране съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането на пенсията до преизчисляването й. Формулата за изчисляване на пенсиите за трудова дейност се извежда от разпоредбата на чл. 70 от КСО, съгласно която размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножава с процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане и 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажът по т. 1. На основание §7е, ал.1 и ал. 2 от КСО, считано от 25.12.2021 г. НОИ преизчислява пенсиите за трудова дейност, като в посочената формула използва нормативно определената тежест на осигурителния стаж, както следва: 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане; 1,2 на сто за всяка година и съответната пропорционална част от този процент за всеки месец осигурителен стаж, представляващ разликата между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето и осигурителният стаж, определен без превръщане. Преизчисляването на пенсиите съгласно § 7 е от ПЗР на КСО за разлика от осъвременяването по чл. 100 от КСО не представлява увеличение на стария размер на пенсията с точно определен процент. В посочената хипотеза то се изразява в ново изчисление на първоначално определения размер на пенсията със законодателно установената по-висока тежест на зачетения осигурителен стаж. С изменението на закона от 25.12.2021 г. законодателят увеличава процента на тежест на година осигурителен стаж, като го разграничава като стойност - 1.35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и се запазва в стария размер на 1.2 на сто за разликата до пълния осигурителен стаж след превръщането към трета категория труд. В този смисъл тази увеличена стойност поглъща в себе си всички предходни увеличения на процента за всяка година осигурителен стаж, респективно обективно е невъзможно те да бъдат включени. Ето защо пенсионният орган с процесното преизчисление не е включил предходни преизчисления с по-нисък процент. Тъй като приложената при преизчисляването от 25.12.2021 г. тежест 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж надхвърля използваните през предходните години проценти, то след определянето на размера на съответната пенсия с новата, по-висока тежест на стажа, практически не е възможно да се извърши преизчисляване на пенсията, когато то се прави с по-нисък процент за годините и месеците осигурителен стаж. Новата по-висока тежест съдържа в себе си по-ниските и се прилага вместо тях. Това е причината в атакуваното пенсионно разпореждане да няма преизчисляване с процент, визиран в разпореждане [номер]/01.04.2009 г. на ръководителя на ПО в ТП на НОИ - Пловдив, но то намира изражение, съдържа се в по-високата тежест 1,35 на сто, с която в изходната пенсионна формула е заменена по-малката тежест за осигурителния стаж без превръщане. През 2017 г., 2018 г. и 2019 г. не е извършвано осъвременяване на трудовите пенсии по т.нар. швейцарско правило по чл. 100 от КСО, което е изрично регламентирано с разпоредбата на § 53, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на ЗИДКСО), обн. в ДВ, бр. 61 от 2015 г., изменен и допълнен с ДВ, бр. 99 от 2017 г., както и с разпоредбата на § 76, ал. 1 от ПЗР на КСО (ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). През този период законодателно е установен друг ред за нарастването на трудовите пенсии, а именно - чрез преизчисляването им с по-голяма тежест в пенсионната формула за всяка година осигурителен стаж. С ал. 2 на § 53 от ПЗР на ЗИДКСО е определено, че пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 КСО достига 1.5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията, със съответния процент по чл. 70, ал. 1 КСО. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172 а, ал. 2 от АПК, първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, касационния жалбоподател М. Бедачева следва да бъде осъденa да заплати на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. чл. 144 АПК, юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева /сто лева/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,