Решение № 14458 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8847/2018 г.

Решение № 14458 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8847/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1105 от 5.06.2018 г., постановено по адм. д. № 1153/17 г. Бургаският административен съд, 12-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Здравец" –ООД, ЕИК 102254361, - гр. Бургас, представлявано от управителя М. Чамурджиев, против ревизионен акт № Р- 02000216003578 – 091 - 001 от 31.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № 94 от 21.04.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Бургас, като е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОДОП"– гр. Бургас юрисконсулско възнаграждение в размер на 2578, 10 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Здравец" –ООД - гр. Бургас, представлявано от управителя М. Чамурджиев, ЕИК 102254361. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – гр. Бургас. Ответният по касационната жалба директор на Д "ОДОП"– гр. Бургас не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – гр. Бургас е отхвърлил жалбата на е отхвърлил жалбата на "Здравец" –ООД, ЕИК 102254361, - гр. Бургас, представлявано от управителя М. Чамурджиев, против ревизионен акт № Р- 02000216003578 – 091 - 001 от 31.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № 94 от 21.04.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Бургас, с който на дружеството са определени задължения за ДДС за данъчни периоди 03, 04, 07, 08, 09, 10 на 2014 г., 06, 07, 08, 09 на 2015 г. и 01, 02 и 04 на 2016 г. общо в размер на 52 140, 05 лв. и лихви за забава в размер на 9744, 01 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по доставки на "МДМ Елен 013"-ЕООД, "В енд В 28-12"-ЕООД, "Бипс инвест"-ЕООД, "Саут 74"-ЕООД, "Ел Мет Строй"-ЕООД, "Валимекс"-ЕООД, "Атлантик строй"-ЕООД, "Конкурент 2004"-ЕООД, както и задължения за корпоративен данък в размер на 2 635, 03 лв. и лихви за забава в размер на 492, 37 лв. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. След това решаващият съд е възпроизвел констатациите на ревизионния акт, като е посочил какво е установено за всеки един от доставчиците в хода на ревизията и защо приходните органи приемат, че не следва да се признае право на данъчен кредит, съответно защо за 2014 г. следва да бъде извършено преобразуване на финансовия резултат и бъдат определени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Съдът е възпроизвел в съдебния акт и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Решаващите мотиви на съда по законосъобразността на акта в частта му за определените задължения по ЗДДС са изложени на стр. 19 – 22 от съдебния акт /л. 884 – 885 от делото/. Същите са обширни, но могат да бъдат систематизирани до следното: - посочено е на кратко правната рамка на правото на данъчен кредит; - посочено е, че в случая няма спор, че задълженото лице притежава данъчен документ/фактура, издаден от страна на посочените по-горе преки доставчици; - спорен между страните е въпросът дали процесните фактури удостоверяват реално извършени доставки на стоки и услуги, в тази насока жалбоподателят поддържа тезата, че доставките са реални, което се потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която установява надлежно осчетоводяване на фактурите, докато приходната администрация поддържа тезата за липса на реални доставки предвид установените обстоятелства в хода на ревизията; - при извършените насрещни проверки нито един от доставчиците не е открит на деклариран данъчен адрес, като нито един от тях не е представил изисканите му от ревизиращите органи доказателства във връзка с доставките, като в същото време се установяват съществени различия в документирането им; голяма част от доставките имат за предмет различни видове хранителни продукти, в това число месо, като нормите на Закона за храните поставят изисквания за определен тип документация при подобен род търговия, доказателства в която насока не са констатирани; при прехвърлянето на собствеността на част от стоките, които са родово определени вещи, е приложим принципа залегнал в чл. 24, ал. 2 ЗЗД, а оформянето на стоките само в складови разписки и записването им в счетоводството не е достатъчно доказателства, посочените документи са частни и датата на съставянето им не може да бъде приета за достоверна, а голяма част от тях са и без дата на съставяне; в хода на ревизията е установено, че част от доставчиците нямат назначен персонал било по трудови, било по граждански договори, а други имат такъв за период, който е различен от времето на доставката; по отношение на фактурите, имащи за предмет строително-монтажни работи /СМР/ е отбелязано, че те не могат да бъдат отнесени към обекта, стопанисван от дружеството; - на отделен ред са изложени мотивите поради които съдът не кредитира заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза; - изложени са и отделни аргументи защо съдът намира, че констатациите на ревизиращите органи не са в противоречие с практика на Съда на Европейския съюз. В тази насока е подчертано, че ревизираното дружество като участник в стопанските операции е следвало да знае релевантните обстоятелства, свързани с тях, а не знанието му води до извод за липса на реални доставки. По отношение на частта от ревизионния акт, с която на ревизираното дружество са определени задължения за корпоративен данък в резултат на преобразуване на финансовия резултат за 2014 г на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО по фактурите на "Бип инвест"-ЕООД и "Саут 2004"-ЕООД решаващият съд е приел, че органите по приходите обосновано са преобразували финансовия резултат поради документална необоснованост. На отделен ред са изложени мотиви за законосъобразност на ревизионния акт в частта му относно определени допълнителни задължения на дружеството за задължителни осигурителни вноски. Решението на Административен съд – гр. Бургас е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на "Здравец"-ООД се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че в противоречие с доказателствата по делото и тълкуването на закона, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз, административният съд е приел, че не са налице реални доставки на стоки и услуги по процесните фактури. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното: Поначало административният съд е дал правилно тълкуване на относимите правни норми относно значението на реалността на доставката като условие за възникване на право на данъчен кредит. Предаването на стоката от доставчика на получателя като елемент от доставката по същество представлява положителен факт от обективната действителност, от възникването на който за задълженото лице възникват благоприятни последици. Затова съобразно общите правила за доказване в процеса задълженото лице е това, което следва да установи този факт – чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК. В тази насока в свое нарочно определение от 21.06.2017 г. /л. 777 от първоинстанционното дело/ решаващият съд е дал указания на жалбоподателя, че той носи доказателствената тежест да установи фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си и черпи благоприятни за себе си последици, в това число, че следва да представи доказателства за осъществяване на реални доставки по фактурите за процесните периоди. В тази насока задълженото лице е направило искане за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза. Искането е било уважено от съда и експертизата е изслушана по делото. Същата по никакъв начин не променя и не оборва констатациите на ревизионния акт, доколкото вещото лице установява единствено, че процесните фактури, издадени от посочените по-горе доставчици са осчетоводени в счетоводството на "Здравец"-ООД. Вещото лице е посочило още, че съгласно представените му касови бонове и счетоводни записвания по всички фактури е отразено плащане в брой. От доказателствата върху които е работило вещото лице и установяващи извършени плащания, жалбоподателят е представил само три броя касови бонове /л. 849, 850 и 851 от първоинстанционното дело/които понастоящем са във вид, който не дава възможност да бъдат прочетен. Останалите касови бонове, въпреки дадената му възможност, задълженото лице не е предоставило по делото. Вярно е, че заплащането на дължимата цена по фактурата не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, но липсата на извършено заплащане е косвено доказателство в подкрепа на извода, че по фактурите не са налице реални доставки. На отделен ред съдът е изложил мотиви защо не кредитира заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза /стр. 21 от решението, л. 885 от делото/. Изводите му в тази насока са логически обосновани и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно е посочено, че в счетоводството на ревизираното дружество не се води аналитична отчетност на получените доставки, което не позволява да се установи отчетната стойност при изписване на стоките и да се установи участието на дадена стока във формирането на приход на дружеството от нейната продажба. В мотивите на съдебния акт решаващият съд е възпроизвел много подробно и установената фактическа обстановка и констатациите, поради които органът по приходите не е признал право на данъчен кредит по всяка една от фактурите от въпросните доставчици. В тази връзка подробно е извършен и анализ на спецификите на всяка продажба с оглед на установените факти и доказателства в хода на ревизията. Акцентирано е на констатираните несъответствия в документите, придружаващи отделните доставки, които несъответствия не са отстранени в съдебното производство от задълженото лице. За фактурите на доставчика "Бипс инвест"-ЕООД с предмет авансови плащания за отделни ремонти дейности липсва конкретно уточняване на всички елементи на бъдещата доставка, съответно не са ангажирани доказателства, че услугите, за които е заплатен аванс, впоследствие действително са били извършени. Подробен анализ е извършен и на доставките на "Саут 74"-ЕООД с предмет СМР. Констатациите на приходния орган за липса на реални доставки са възприети обосновано от първоинстанционния съд, като въпреки дадената му възможност задълженото лице не е оборило констатации на ревизионния акт в тази му част. Предвид липсата на реални доставки по фактурите на посочените двама доставчици решаващият съд правилно е приел, че ревизионният акт се явява законосъобразен и в частта за определените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2014 г. в резултат на преобразуване на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 поради липса на документална обоснованост. При идентична фактическа обстановка вече е формирана съдебна практика по на доставките на "Конкурент – 2004" ЕООД – решение № 7818 от 12.06.2018 г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 6161/2018 г. С него решение е потвърдено решение на същия съд по адм. д. № 1976/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на "Здравец"-ООД срещу ревизионен акт Ревизионен акт № Р-02000216007862-091-001/02.05.2017 г., с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди 05, 06 и 08 на 2016 г. по фактури на "Конкурент 2004"-ЕООД със сходен предмет. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – гр. Бургас е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,