Решение № 7925 от 17.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Димитров от гр.София срещу Решение 4274/24.06.2022 г. на Административен съд София/АССГ/, постановено по адм. дело 4889/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на Димитров срещу Заповед 03-РД /1466 от 03.05.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие/ДФЗ/, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) Д. Димитров директор на дирекция Противодействие на измамите ДФЗ - е отстранен от работа за времето от 04.05.2022 г. до приключване на дисциплинарното дело и е осъден да заплати на ДФЗ разноски по делото. Касационният жалбоподател излага съображения, че обжалваното решение е незаконосъобразно издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че издадената заповед отговаря на законовите изисквания. Твърди, че оспореният административен акт не е мотивиран, обратно на възприетото от първоинстанционния съд. Оспорва и изводите на съда, че административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Пелев. Ответникът по касация изпълнителния директор на ДФЗ, чрез старши юрисконсулт Кънчева, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила.Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства. Безспорно е установено, че към датата на издаване на оспорената заповед 03.05.2022 г. Д. Димитров заема по служебно правоотношение длъжността директор на дирекция Противодействие на измамите в ДФЗ.Прието е също така, че Димитров е възстановен и допуснат до изпълнение на тази длъжност със заповед 310/ 21.04.2022г., въз основа на влязло в сила съдебно решение. При тази фактическа установеност АССГ е извел правните изводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, мотивирана е ; спазени са материално правните предпоставки за издаването й. Неправилни и незаконосъобразни изводи на съда. Първоинстанционния съд не е отчел, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради липса на надлежни мотиви, както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обратно на възприетото, настоящия съдебен състав приема, че в оспорената заповед не се съдържат мотиви относно необходимостта служителят да бъде отстранен от работа до приключване на дисциплинарното производство срещу него. Напротив, фактически основания за отстраняването не се съдържат и в заповедта, с която се образува дисциплинарното производство. Липсата на мотиви в случая прави невъзможна преценката за спазване на принципа на съразмерност/пропорционалност. Видно от изложеното в процесната заповед, в същата липсват каквито и да е мотиви, защо се налага отстраняване на служителя от работа.Посочено е само, че се издава във връзка с образувано дисциплинарно дело със Заповед РД-03-РД/1453 от 03.05.2022 г. Органът е дължал такива мотиви, както за да се гарантира правото на защита на служителя, така и за да е възможна съдебната проверка. Излагането на мотиви е необходимо, за да се провели дали е спазена целта на закона - чл. 146, т. 5 АПК и дали не е налице превратно упражнено правомощие. Правото на дисциплинарно наказващият орган да отстрани временно от работа служител е в неговата оперативна самостоятелност и целесъобразността на решението му не подлежи на съдебен контрол, но това право не е императивно, т. е. служителят не се отстранява винаги при образуване на дисциплинарно производство. Този извод следва от граматическото тълкуване на чл. 100, ал. 1 ЗДСл. Употребата на израза "може" говори за една възможност за органа, а не за задължителна последица при образуване на дисциплинарно производство. Отстраняването от работа е една възможност предоставена на органа, за възползването от която същият дължи мотиви кое налага отстраняване от работа. Това е така, защото отстраняването от работа има неблагоприятни последици за служителя, срещу които е образувано дисциплинарно производство. Същият, видно от разпоредбата на чл. 100, ал. 3 ЗДСл., за времето, през което е бил отстранен не получава заплата, а това има за последица и загуба на осигурителни права. Процесната заповед е несъответстваща на целта на закона. От установените по делото факти е видно, че Димитров е възстановен на длъжността след признаване по съдебен ред на незаконосъобразност на заповед за прекратяване на служебното му правоотношение. Непосредствено след това, за нарушения извършени преди възстановяването му на работа, е образувано дисциплинарно производство срещу Димитров и автоматично същия е отстранен от длъжност без същото да бъде мотивирано и оценена възможността служителят да повлияе или да попречи, поради длъжността която заема, на развитието на воденото срещу него дисциплинарно производство. Ето защо, приемайки, че процесната заповед е законосъобразна, съдът е постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което оспорването на Димитров уважено и заповедта за отстраняването му от длъжност- отменена. С оглед изхода на спора и въз основа на представения списък на разноските на адв. Пелев, следва да бъде присъдена сумата 1 000 лева, на основание чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. Второ и чл. 222 АПК, Върховният административен съд, пето отделение