Решение № 5190 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15569/2013 г.

Решение № 5190 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15569/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Таня Ганева Русева и Златин Радков Станчев, и двамата от гр. Шумен, против Решение № 70/17.10.2013 г., постановено по адм. д. № 141/2013 г. по описа на Административен съд Шумен. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Таня Русева и Златин Станчев против заповед № ДК-02-СИР-184/26.10.2012 г. на началника на РДНСК-СИР, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Обзиждане на северозападна тераса и вътрешно преустройство", намиращ се в УПИ II-4952, кв. 211 по плана на гр. Шумен, с адм. адрес: гр. Шумен, ул. "Райна княгиня" № 29, ет. 2. Съдът е уважил жалбата частично - по отношение направения в кухнята отвор с размери 65/180 см с цел обособяване на кухненска ниша и оставил заповедта в останалата й част в сила. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. При мотивиране на решението си съдът обосновано се е позовал на заключението на назначената СТЕ във връзка с указанията дадени в а. д. № 5192/2013 г. на ВАС, второ отделение, тричленен състав, с оглед изясняване обстоятелствата досежно конструкция и натоварвания. Съдът е отделил и обсъдил спорното от безспорното и правилно е приел, че процесното преустройство, в частта изразяваща се в изпълнен отвор с размери 145/90 между кухня и трапезария, засяга конструкцията на сградата като обзиждането на северозападната лоджия натоварва допълнително парапета под този зид и променя фасадата, поради което е безспорно налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ подлежащ на премахване в тази част при липса на хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ и § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ . Що се касае до останалата част от СМР по извършеното вътрешно преустройство, правилно съдът е приел, че не влияе на носимоспособността на конструкцията на сградата (засегната е преградна стена) и е отменил обжалваната заповед в тази част, тъй като за нея не са налице предпоставките на чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Относно касационните доводи, наведени в жалбата пред настоящата инстанция - във връзка с легитимацията на извършителя на незаконния строеж, съдът е изложил обосновани правни аргументи, които се споделят от този съд. В чл. 225, ал. 6, т. 5 от ЗУТ е визирано, че принудителното премахване на незаконния строеж е за сметка на възложителя, който съгласно чл. 161, ал. 1 от ЗУТ е собственикът на имота, лицето на което е учредено право на строеж в чужд имот, лицето което има право да строи в чужд имот по силата на закон. С факта на закупуване на процесния имот жалбоподателите придобиват качеството на възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ и правилно са посочени като адресати на оспорената заповед. Обстоятелството, че жалбоподателите са закупили сградата след извършеното преустройство от други предходни собственици преди 12.04.2008 г. не променя фактическата обстановка. Правнозначим е фактът на извършената проверка от длъжностните лица и към този момент 26.10.2012 г. жалбоподателите са собственици на процесния имот и от правна страна - извършители на незаконен строеж. На органите на РДНСК не е вменено задължението да изследват собствеността на имота и да изискват и установяват извършителя на незаконен строеж, тъй като не разполагат с правомощия на разследваща институция. Тъй като в ЗУТ липсва изрична норма, кои са заинтересовани лица по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, така както това примерно е уредено в чл. 131 от ЗУТ, нареждането за премахване на незаконния строеж винаги е относимо за собствениците на имота, тъй като те са носители на права и задължения и в случая правилно са квалифицирани като адресати и извършители на незаконния строеж. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав