Решение № 8637 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4330/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Е. Р. И. от [населено място], община Каолиново, област Шумен, чрез процесуален представител адвокат Г. Сабриева, срещу Решение 300 от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело 290/2023 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлено оспорването срещу Решение 2153-27-101 от 12.10.2023 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Шумен и потвърденото с него Разпореждане 2113-27-298#7 от 31.07.2023 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Шумен относно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и присъждане на сторените в производството разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ Шумен, чрез главен юрисконсулт Л. Илиева, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Представителят на Върховна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на Е. Р. И. срещу Решение 2153-27-101 от 12.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ Шумен, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане 2113-27-298#7 от 31.07.2023 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Шумен, с което на жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От данните по първоинстанционното дело се установява, че Е. Р. И. е подала Заявление 2113-27-298 от 31.03.2023 г., с което е поискала да й бъде отпусната на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 КСО. От страна на пенсионния орган била извършена проверка на действителността на осигурителния стаж за периода 18.01.2023г. - 30.03.2023г. в осигурителя Е. 2018 ЕООД, [населено място], завършила с положително становище за действителността на положения труд. На основание чл. 32, ал. 6 от Инструкция 5 от 30.06.2005 г. за приемане на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник било издадено удостоверение УП-15 изх. 5509-27-235 от 26.07.2023 г. за периода 01.01.1986 г.- 23.05.1989 г., през който жалбоподателката полагала труд ПК Добруджа , [населено място] на длъжност шивачка . В това удостоверение са посочени по месеци отработените дни, полученото брутно трудово възнаграждение, като са отразени липси на предадена ведомост за заплати за месец януари 1986 г., липса на подпис на лицето за месец май 1989 г. и др. данни. В документа е отбелязано, че е издаден въз основа на ведомостите за заплати, съхранявани в ТП на НОИ Шумен. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване след извършена проверка на представените документи: трудова книжка, удостоверения за раждане на дете и извършване на справка за осигурителен стаж, приело в Разпореждане 2113-27-298#7 от 31.07.2023 г., че жалбоподателката към датата на подаване на заявлението има навършени [възраст], като бил зачетен придобит осигурителен стаж от трета категория труд: 14 години 11 месеца и 05 дни, от които 13 години 11 месеца и 16 дни за действителен такъв. Съответно, бил изчислен недостигащ изискуем действителен осигурителен стаж 01 г. 00 м. 11 д. При тези констатации длъжностното лице приело, че жалбоподателката не отговаря на условията за пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като няма 15 години действителен осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Разпореждането е обжалвано от Е. Р. И. по административен ред пред директора на ТП на НОИ Шумен, който се е произнесъл с Решение 2153-27-101 от 12.10.2023 г., предмет на съдебен контрол пред административния съд. Административният орган се е мотивирал, че не следва да бъде зачитан за действителен стаж по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО периодът, в които жалбоподателката е отглеждала децата си, за времето, в което липсват данни в осигурителния архив на НОИ на осигурител ТКЗС [населено място], а именно 11 м. 16 д. Обосновал се е с разпоредбата на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, поради което приел, че времето, зачетено за осигурителен стаж като неработеща майка за отглеждане на деца не е действителен стаж, понеже през тези периоди заявителката не е работила по трудово, служебно или без трудово правоотношение, както и не се е осигурявала за своя сметка. Освен това, бил зачетен действителен стаж по служебно издаденото удостоверение УП-15 въз основа на разплащателните ведомости на осигурителя като първични документи. Същият бил изчислен при спазване на разпоредбата на чл. 96 ал. 4 ППЗП (отм.) на общ осигурителен стаж 05 г. 07 м. 29 д. По изложените съображения органът е приел, че жалбоподателката няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като има изискуемата навършена възраст към датата на подаване на заявлението [възраст], но няма 15 години действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, при установен такъв от 13 г. 11 м. 19 дни. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че неправилно административния орган не е зачел за действителен стаж времето, през което Е. Р. И. е отглеждала децата си, но като краен резултат е отхвърлил жалбата й срещу решението на директора на ТП на НОИ Шумен, защото въпреки това не изпълнено изискването за 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. от КСО. В тази насока съдът е възприел доводите на административния орган, че доказателствената сила на представената трудова книжка на жалбоподателката е оборена от представеното Удостоверение обр. УП-15. Върховният административен съд, шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. По отношение на претендирания от Е. Р. И. осигурителен стаж за периодите когато е била в майчинство съдът правилно е приложил материалния закон. Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО дефинира понятието действителен стаж като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Същата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 година. В настоящия случай жалбоподателката е била в майчинство през времето когато е била на работа в ТКЗС [населено място] за времето от 01.01.1974 г. до 01.10.1979 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Към този период е била в сила Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. С Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта , обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Понастоящем в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО е посочено, че за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Предвид посочените по-горе разпоредби административният съд правилно е приел, че пенсионните органи е следвало да зачетат периодите, в които Е. Р. И. е била неработеща майка, като действителен осигурителен стаж. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. Относно незачитането на стажа на жалбоподателката като действителен такъв по представената от нея трудова книжка, а вместо това е съобразен посоченият в удостоверение обр. УП-15, настоящата инстанция намира, че съдът неправилно е възприел доводите на административния орган. От една страна съдът е формирал извод, че трудовата книжка на жалбоподателката е надлежно оформена, съобразно действащата тогава нормативна уредба и се ползва с материалната удостоверителна сила на официален документ. От друга страна съдът е приел, че доказателствена сила на трудовата книжка е оборена от приложеното Удостоверение обр. УП-15, в което е отразен наличния осигурителен стаж на жалбоподателката, различаващ се от вписванията в трудовата книжка. Настоящата инстанция намира този извод за неправилен. Съдът не е съобразил обстоятелството, че въпросното Удостоверение обр. УП-15 също е вторичен документ. То представлява документ по утвърден образец, по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС и само по себе си няма по-голяма доказателствена сила от надлежно оформената трудова книжка. Както съдът сам е посочил, то обективира отразеното в разплащателните ведомости и не е първичен документ (в този смисъл: Решение 5201 от 23.04.2021 г., постановено по адм. дело 360/2021 г.; Решение 9432 от 14.07.2020 г., постановено по адм. дело 3854/2020 г.; Решение 7248 от 18.07.2022 г., постановено по адм. дело 3699/2022 г., всичките по описа на Върховния административен съд). Освен изложеното, във въпросното Удостоверение обр. УП-15 е посочено, че за м. 01.1986 г. няма предадени ведомости, а за периода м. 05.1987 г. м. 06.1987 г. няма данни за ОРЗ и ТС. Според чл. 347 от Кодекса на труда от 1986 г. и на основание чл. 1 от Наредбата за трудовите книжки, редовно оформената трудова книжка има официална удостоверителна сила за вписаните в нея обстоятелства относно придобития от работника трудов стаж на съответната длъжност. При липса на изплащателни ведомости, отговарящата на нормативните изисквания редовно оформената трудова книжка служи като надлежно и годно доказателство по чл. 40, ал. 1 НПОС и зачитане на трудовия/осигурителния стаж. Дори и да се възприеме тезата, че удостоверението оборва трудовата книжка, в него има периоди, за които липсват данни (м. 01.1986 г. и м. 05.1987 г. м. 06.1987 г.), които обаче се покриват от трудовата книжка, като това време е достатъчно по отношение на критерия за стаж на чл. 68, ал. от КСО и жалбоподателката отново би имала право на пенсия. По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция Решение 2153-27-101 от 12.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ Шумен, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него Разпореждане 2113-27-298#7 от 31.07.2023 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Шумен, са издадени при нарушаване изискванията за материална законосъобразност и при допуснати съществени процесуални нарушения. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което административният акт бъде отменен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски следва да бъде уважена. На основание чл. 143, ал. 1 и §1, т. 6 от ДР на АПК, от бюджета на органа ТП на НОИ - Шумен следва на Е. Р. И. да се възстанови сумата от 530 лева, от които 500 лева адвокатско възнаграждение съобразно приложения по делото договор за правна помощ и 30 лева държавна такса за образуване на делото пред Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,