Решение № 6013 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1733/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ФАР Петролиум“ ЕООД чрез процесуален представител срещу Решение № 1398 от 05.11.2025г., постановено по адм. д. № 1497/2024г. на Административен съд София-област, с което е отхвърлен предявеният от „ФАР Петролиум“ ЕООД иск срещу Национална агенция за приходите за заплащане на 9377,14 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Излага подробни доводи срещу изводите на съда за липса на настъпили имуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразния акт, като набляга на обстоятелството, че разходите са направени, без да е било възможно обектът да работи. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на поисканото обезщетение. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страни и е процесуално допустима. Административен съд София-област е сезиран с искове от „ФАР Петролиум“ ЕООД срещу Национална агенция за приходите за заплащане на обезщетение в размер 9377,14 лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платен наем в размер на 2838,71 лв. и платени заплати на работници за същия период в размер на 6538,43 лв. От фактическа страна съдът е приел за установени твърденията на ищеца за издаване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10636/09.12.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ – ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ „запечатване“ на търговски обект – бензиностанция в [населено място], за срок от 20 дни. Заповедта е отменена като незаконосъобразна с Решение № 937/28.09.2020 г. на Административен съд София – област, влязло в сила на 28.10.2020 г. От кредитирано експертно заключение на съдебно-счетоводна експертиза е установено, въз основа на фактури, банкови извлечения и счетоводни регистри, че твърдяните разходи за наем на дружеството и за трудови възнаграждения и осигурителни вноски са извършени в посочения размер. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че е налице отменен незаконосъобразен административен акт, но извършените разходи не са в пряка причинно-следствена връзка с този акт, за което подробно се е мотивирал. По тези съображения исковете са отхвърлени, като неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира съгласно ЗОДОВ. Предвид чл. 203 от АПК вр. чл. 1 ЗОДОВ, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността на държавата за вреди. Доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил наведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск и е изложил мотиви относно фактическите си установявания. При установената по делото фактическа обстановка съдът е формирал правилен краен извод за неоснователност на исковете. Вредата съставлява накърняване на защитимо от закона благо. Отговорността в такъв случай се простира до преките и непосредствени негативни последици, настъпили в патримониума на увреденото лице. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора след и в резултат на реализиране на противоправното поведение - акт, действие или бездействие. Разликата между имуществото след противоправното поведение и икономическото положение, което кредиторът би имал, ако това поведение беше законосъобразно, формира размера на претърпяната загуба. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора или накратко, в липсата на едно благо. Правилни са и изводите на съда, че текущите разходи на дружеството във връзка с осъществяваната от него търговска дейност не представляват претърпяна вреда във връзка с незаконосъобразния акт на НАП. Тези разходи са щели да бъдат направени, дори въпросният акт да не беше издаден. Те са пряко следствие не от акта, а от икономическата дейност на дружеството, от поетите от него облигационни задължения и задължения по трудовото и осигурително законодателство. Следователно не е налице причинна връзка между въпросните разходи и незаконосъобразния акт. Обстоятелството, че бензиностанцията не е работила в процесния период, може да е свързано с липса на реализирани приходи, които да покрият сторените разходи, но това предполага твърдения за друг вид вреди, каквито не са заявени в процеса. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение