Решение № 3658 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10488/2012 г.

Решение № 3658 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10488/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Свиленград против решение № 1582/04.07.2012 г.<> по адм. д. № 1236/2010 г. на Административен съд-Пловдив, с което по жалба на "ГЕТ " ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Свиленград, е изменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 12 от 16.04.2008 г. на началника на Митница Свиленград, потвърдено с Решение № 1-4414-0204/26.05.2008 г. на директора на РМД-Пловдив, като е отменено определеното за плащане от "ГЕТ" ЕООД, в ликвидация, мито в размер на 38 711 лв. изцяло, както и определения за плащане ДДС в размера над 2 605.62 лв. В касационната жалба, подадена от процесуалния представител на Митница Свиленград гл. юрк. Стамова се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон - чл. 229, ал. 6 от Закона за митниците като отменителнително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу оспореното ППСПДВ. Ответникът по касационната жалба - "ГЕТ" ЕООД, в ликвидация, не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни - директора на Агенция "Митници" и ТД на НАП- Хасково, не изразяват становище по жалбата. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно мотивирано становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Неоснователни са възраженията на касатора за процесуална недопустимост на първоинстанционното производство, тъй като върху допустимостта на жалбата на "ГЕТ" ЕООД не рефлектира обстоятелството, че в съдебното производство не е направено изрично волеизявление за поддържане на жалбата от наследника на починалия едноличен собственик на "ГЕТ" ЕООД или от ликвидатора на дружеството. Същественото в случая е, че за съдебното производство назначения ликвидатор е бил надлежно уведомен. При извършената служебна проверка по делото се установява, че срокът на ликвидацията понастоящем е продължен до 13.10.2013 г. С оглед на това, настоящият състав счита, че искането първоинстанционното решение да бъде обезсилено следва да бъде оставено без уважение. По съществото на спора: Настоящото производство пред Върховния административен съд като касационна инстанция, е образувано по втора касационна жалба. С решение № 8273/18.06.2010 г. по адм. д. № 15 670/2009 г. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, в производство по чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационни жалби на началника на Митница Свиленград и на директора на Агенция "Митници" е отменил Решение № 1261 от 13.10.2009 г. по адм. д. № 1228 по описа за 2008 г. на Административен съд - Пловдив, с което по жалба на "ГЕТ" ЕООД, в ликвидация, със седалище и адрес на управление гр. Свиленград, е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 15 от 16.04.2008 г. на началника на Митница Свиленград, потвърдено с Решение № 1-4414-0204/26.05.2008 г. на директора на РМД Пловдив., и делото е върнато на за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При постановяване на съдебното решение при новото разглеждане на делото, което решение е предмет на настоящата - втора по ред касационна жалба на началника на Митница Свиленград, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, позовавайки се на разпоредбата на чл. 229, ал. 6 от Закона за митниците. Съдът е съобразил задължителните указания на ВАС и е изложил мотиви относно размера на дължимото мито и ДДС, като е кредитирал заключението на съдебно- счетоводната експертиза и е приел, че в конкретния случай мито не се дължи- при наличието на сертификат Евро 1 за процесните стоки, а размерът на дължимото ДДС възлиза на 2605.62 лв. съгласно установените от вещото лице разлики. Фактите по делото са безспорно установени и по тях не съществува спор между страните, а те са следните: На 17.03.2005 г. на територията на страната с товарен автомобил, рег. № X 3161 АМ е била въведена стока с получател "А. И. С." ЕООД, гр. Пловдив, за която на МП"Капитан Андреево" са били извършени митнически формалности по поставянето й под режим транзит. Представен е ЕАД-Т, който е регистриран под № 3103 /Т- 49213 от 17.03.2005 г. Представени са товарни списъци № 1, № 2, № 3. Определено е получаващо митническо учреждение - Митница Пловдив и срок за представяне на стоката - 19.03.2005 г. Оформените формуляри на ЕАД - Т, ведно с товарните списъци, СMR - 2 бр. от 17.02.2005 г., четири броя фактури и EUR 1 № В 0994421/17.03.2005 г., предназначени за получаващото митническо учреждение, са били предоставени на отговорното лице за режима - "ГЕТ " ЕООД. В хода на извършена последваща проверка в Митница Свиленград е констатирано, че върху товарен списък № 1 и товарен списък № 2 към екземпляра на ЕАД № 3103/Т- 49213/17.03.2005 г., както и върху фактурите към него, са извършени корекции, водещи до различия в описаните първоначално стоки по съответните позиции, които административния орган в издадения административен акт и първоинстанционния съд в решението са описали последователно по номер на позиция, съответно - количество и вид стока. Въз основа на констатираните различия е прието от митническия орган, че част от стоките по ЕАД № 3103/Т- 49213/17.03.2005 г. не са представени в получаващото митническо учреждение и за тях не са заплатени мита и други държавни вземания. На основание чл. 199, ал. 1, т. 5, във връзка с ал. 3, т. 3 от ЗМ, е прието, че за процесните стоки е възникнало вносно митническо задължение на 18.03.2005 г. в размер-мито на стойност 38 711 лева и ДДС на стойност 50 594 лева, за което е издадено процесното /ППСПДВ/ № 12 от 16.04.2008 г. на началника на Митница Свиленград. С влязло в сила Наказателно постановление № 469/05/20.01.2006 г. на началника на Митница Пловдив, издадено срещу "А. И. С." ЕООД, получател по процесния ЕАД № 3103/Т-49213/17.03.2005 г. е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на избегнатите публични държавни вземания за процесните стоки, предмет на обжалваното пред първоинстанционния съд ППСДВ, и е постановено отнемане в полза на държавата на същите, чрез заплащане на тяхната равностойност. При съпоставка на съдържанието на посочените административни актове, съдът е констатирал наличието на пълна идентичност на стоките предмет на оспореното ППСДВ и тези предмет на цитираното НП. При това, както и при наличието на безспорни доказателства за влизането в сила на посоченото по-горе наказателно постановление, с което е присъдена равностойността на процесните стоки - предмет на митническото нарушение, обоснован е изводът на съда, че са налице условията за прилагане на разпоредба на чл. 229, ал. 6 от ЗМ. В случаите, в които стоките - предмет на митническо нарушение се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях не се дължат. Оспореният административен акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон, с оглед обстоятелството, че при издаването му не е взета предвид разпоредбата на чл. 229, ал. 6 от ЗМ, която следва да намери приложение в конкретния случай и е изключение от принципа, че административното наказание не изключва заплащане на митни сборове. Съгласно текста на цитираната разпоредба, когато стоките - предмет на митническо нарушение, не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях се дължат на общо основание. По аргумент на противното, когато стоките - предмет на митническо нарушение, се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях не се дължат. В случая с влязлото в сила наказателно постановление е постановено отнемане на стоките в полза на държавата с присъждане на тяхната равностойност, поради което митните сборове и другите публични държавни вземания за същите стоки не се дължат. Като е стигнал по същите съображения до изводи за незаконосъобразност на обжалваното ППСПДВ и го е изменил съобразно заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По идентичен казус е и постановеното решение № 12 280/05.10.2012 г. по адм. д. № 846/2012 г. на ВАС, Първо отделение. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение