Решение № 9126 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16685/2013 г.

Решение № 9126 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16685/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Живко Живков, в качеството му на Директор на ОД на ДФЗ гр. Велико Търново, чрез пълномощника му юрк. Диана Георгиева, против Решение № 574 от 05.11.2013 г., постановено по адм. дело № 263/2013 г. от Административен съд Велико Търново. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Гергана Павлова Колева, чрез пълномощника си адв. Моренов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд В . Търново се е развило по жалбата на Гергана Колева против Заповед № 03-040-РД/10 от 23.01.2013 г. на Директора на Областна дирекция Велико Търново при Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 33, ал. 1 и § 39 от ПЗР на Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г. й е отказано изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор 25/112/02830 от 08.10.2009 г. Мотивите за отказа са, че ползвателката на помощта не е изпълнила задълженията си по чл. 7, ал. 4, т. 2 и чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9/2008 г. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, обективирана е в писмена форма, но е издадена в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при липса на надлежно изложени фактически основания в нея, което е приел за самостоятелно основание за отмяната й като незаконосъобразна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Правилно е прието от съда, че оспорената пред него заповед не отговаря на законовите изисквания за мотивиране на административния акт, която липса лишава съда от възможност за преценка на съответствието му с материалния закон. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК въвежда изрично задължение в административния акт да бъдат изложени както фактическите, така и правните основания, които обуславят издаването му. Неизпълнението на това задължение води до съществено нарушение на административно-процесуалните правила и съответно - до отмяна на административния акт поради неспазване на изискуемата форма. Отделно от това решаващият съд правилно е приел, че разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 1 - 3 от Наредба № 9/2008 г. задължават административния орган при подаване на заявка за второ плащане по чл. 6, т. 2, какъвто е настоящия случай да извърши административни проверки на представените документи, проверка и анализ за установяване на фактическото състояние с представените документи, след което да одобри или мотивирано да откаже изплащането на финансовата помощ. Изискването за мотивираност на акта, изрично посочено и в специалната норма на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г., в случая не е налице. От бланкетното съдържание на оспорвания административен акт по никакъв начин не може да се изведе разпоредителната му част. На следващо място, нарушена е и разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, тъй като в акта не е посочено пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, самостоятелно основание за отмяна на оспорвания акт поради неспазване на изискуемата от закона форма. При този изход на правния спор искането за присъждане на понесените от ответника по касация съдебни разноски за настоящата инстанция е основателно, но не може да бъде уважено, тъй като страната не е спазила изискването на чл. 80, предл. първо от ГПК и не е представила списък до приключване на последното заседание в настоящата инстанция. Предвид гореизложеното обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила, макар че липсва диспозитив за връщане на преписката на административния орган за произнасяне по подаденото заявление. След като спора не е решен по същество и съобразно правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК съдът следва да изпрати преписката на компетентния административен орган - Директора на ОД на ДФЗ В. Търново за произнасяне по същество съобразно дадените понастоящем указания по тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение