Решение № 2075 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12697/2008 г.

Решение № 2075 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12697/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Любка Тодовичина от гр. Брацигово чрез адв. Лъчезар Кръстев от АК Пазарджик срещу решението от 30.03.2007 г. по адм. д. № 1284/2006 г. на Пловдивския окръжен съд - IV състав, с което е отхвърлена жалбата и срещу обжалвания ДРА и потвърдилото го решение № 786/4.08.2006 г. на директор дирекция ОУИ Пловдив при ЦУ на НАП, с които са и определени допълнителни данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ за 2002 г. в размер на 6146,20 лв. и лихви 2357,67 лв., за 2003 г. - 4835,20 лв. и лихви 1231,27 лв. и за 2004 г. - 25507,70 лв. и лихви 3327,97 лв. Жалбоподателката е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 1208 лв. В жалбата са развити съображения за нарушение на материалния и процесуален закон. Основното съображение се свежда до това, че на жалбоподателката неправилно са вменени данъчни задължения след продажбата на предприятието и на "Булфрут" ЕООД, оглед на което счита, че независимо, че за ревизирания период тя е била собственик на предприятието, то не може да се приеме, че е налице солидарна отговорност. Моли да се отмени решението и се върне делото за ново разглеждане, алтернативно се постанови решение по същество. Ответникът - Директор на дирекция ОУИ гр. Пловдив при ЦУ на НАП в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. Пловдивският окръжен съд е приел, че на жалбоподателката в качеството и на ЕТ "Неди 91" е била извършена повторна ревизия по ЗОДФЛ за 2002, 2003 и 2004 г., в което си качество тя е подавала ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ, като с Решение на ОС Пазарджик на основание чл. 15 ТЗ е вписано прехвърляне предприятието на търговеца на "Булфрут" ЕООД-приобретател, на когото по обяснения на жалбоподателката, са предадени и първичните счетоводни документи за периода. Представляващият дружеството-приобретател Данаил Борисов не е представил до приключване на ревизията исканите му с ИПДПОДС № 49963/2. ХII. 2005 г. за представяне документи. Назначеното по делото вещо лице, чието заключение е прието като неоспорено от страните, не е установило контакт с представител на дружеството-приобретател, т. е. не е извършило проверка в счетоводството му, за да се установи дали е водено счетоводна отчетност за ревизирания период. Такива не са представени и от жалбоподателката, на която също е връчено лично ИПДПОДС № 48943/28. ХI. 2005 г. ПОС е отговорил на всички възражения на жалбоподателката, в т. ч. и на това, че съгл. чл. 15 ТЗ отчуждителят и приобретателят на предприятието отговарят солидарно пред кредиторите до размера на получените права и с оглед характера на отговорността, данъчните органи могат по свой избор да издадат ДРА само против единия от солидарните длъжници, респ. че с предаването на счетоводните документи на приобретателя на ТП, жалбоподателката не се освобождава от отговорност. В крайна сметка съдът е приел от правна страна, че в случая са били налице условията на чл. 109, ал. 1, т. 3 и 7 ДПК (отм.), респ. чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК за определяне на данъчната основа по ал. 2 на същия текст. Ревизиращият екип е приел за реализирани приходи, тези, които са отчетени по Отчета за приходите и разходите за всяка от посочените години и е определил среден размер на търговската надценка от 12, 35%, изхождайки от размера на отчетените приходи от продажби на стоки и отчетна стойност на продадените стоки. Така определената данъчна основа, съдът е приел в съответствие с разпоредбата на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а размерът на дължимия данък върху нея по чл. 35 ЗОДФЛ, установен и чрез заключението на вещото лице е приел, че е законосъобразно изчислен. Постановеното решение е напълно законосъобразно. ПОС подробно и аргументирано е отговорил на всички възражения на жалбоподателката, които и сега се поддържат. Върховният административен съд, първо А отделение споделя изцяло мотивите на решението-както приетото от фактическа страна, така и изведения от тази фактическа обстановка правен извод - за законосъобразност на обжалвания ДРА. Жалбоподателката не е оборила фактическите му констатации и по време на съдебното производство - чрез назначената и приета от съда ССЕ. Напротив, чрез последната се потвърждава, че дружеството-приобретател на нейното предприятие на ЕТ "Неди-91" не е водил счетоводна отчетност за ревизирания период, защото контакт с негов представител не е осъществен и от назначеното от съда вещо лице, противно на твърденията на жалбоподателката, че е предала всички първични документи на приобретателя на ТП с приемо-предавателен протокол и те се намират при него. Доказателствата- първични счетоводни документи не са ангажирани и представени по делото. При това и в съответствие с чл. 15 ТЗ съдът обосновано е приел, че отчуждителят и приобретателят отговарят солидарно за задълженията пред кредиторите, съобразно получените права и данъчните органи могат по свой избор да издадат ДРА само против единия от солидарните длъжници, както в случая е сторено. Съдът правилно е приел, че след като при ревизията са били налице условията на чл. 122, ал. 1 - това по т. 4 и 5 ДОПК (ревизия при особени случаи), органът по приходите правилно е определил размера на данъка по чл. 35 ЗОДФЛ към определената от него по реда на ал. 2 на чл. 122 ДОПК данъчна основа. При тези съображения обжалваното решение като законосъобразно следва да се остави в сила. Разноски по делото не се дължат, с оглед изхода му и това, че за ответника по делото представител не се е явил пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,