Решение № 9736 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7109/2012 г.

Решение № 9736 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7109/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Павлов Манов, в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново (понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") срещу решение № 137 от 28.03.2012 г. по адм. дело № 890 по описа за 2011 г. на Административен съд - В. Търново, с което е отменен РА № 111100459/21.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 410/23.08.2011 г. на директор Дирекция "ОУИ" - В. Търново, с който за данъчни периоди м. 08. и 09.2010 г. на "Агринекс" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 90 701.30 лв. и са начислени лихви в размер на 4684.37 лв., както и е осъдена приходната администрация да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 2814 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, и необоснованост- отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, подробно изложени в касационната жалба, се претендира отмяна на съдебното решение. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Агринекс" ЕООД, гр. Плевен, чрез пълномощника си адв. П. Константинова, я оспорва, като мотивира съображенията си в депозираното по делото писмено становище. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд- В. Търново, е отменен РА № 111100459/21.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 410/23.08.2011 г. на директор Дирекция "ОУИ" - В. Търново, с който за данъчни периоди м. 08. и 09.2010 г. на "Агринекс" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 90 701.30 лв. и са начислени лихви в размер на 4684.37 лв., както и е осъдена приходната администрация да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 2814 лв. За да постанови решението в този смисъл, съдът е приел, че обжалваният пред него РА е издаден от компетентен орган и в съответната форма, но е материално незаконосъобразен. Първостепенният съд е описал подробно събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства, както и основните констатации и изводи на органите по приходите, които в обобщени мотиви се свеждат до следното: не са представени приемо-предавателни протоколи, в които да е посочено мястото на съставянето им и евентуално на предаването на стоките, нито материално-отговорните лица, между които е извършено предаването; в представените от "Мондес Трейдинг" ЕООД екземпляри на международни товарителници (ЧМР) към тези фактури, в клетка 3 не е посочен точен адрес, на който следва да се разтоварят стоките, като във всички товарителници е посочен адрес - България, а кл. 24 от товарителниците не е попълнена, в резултат на което няма и данни за разтоварването на стоките. По-нататък в мотивите на обжалваното решение съдът е извършил съвкупен анализ на приобщения доказателствен материал, в това число и на писмените доказателства, представени в съдебната фаза на спора, както и на изслушаните съдебно-счетоводна и съдебно-графическа експертизи. По отношение на допълнително представения писмен доказателствен материал, както и досежно изводите на двете експертизи административният съд е развил обстойни мотиви защо кредитира същите. Въз основа на всичко изложено решаващият съд е приел, че са налице всички предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС са налице, респективно не са налице основания за ограничаването му по смисъла на чл. 70, ал. 1 - 4 от ЗДДС. В допълнение съдът е посочил, че освен горните изводи, относими към окончателните фактури, с които е отчетено приключването на стопанските операции, в противоречие със закона са и изводите на органите по приходите по отношение фактурите за авансово плащане - арг. от чл. 25, ал. 7 ЗДДС. Така мотивиран, съдът е отменил РА в потвърдената от директор Дирекция "ОУИ" - В. Търново част. Решението е правилно. В касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но основно възраженията на касатора са, че съдът е направил опит за съвкупна преценка на събраните доказателства по делото, която, обаче, е неправилна, тъй като доказателствата са ценени едностранчиво и превратно, без съобразяване на техния характер и доказателствена стойност, както и при игнориране на очевидни противоречия между тях. Направените оплаквания са неоснователни. Анализирайки фактите и обстоятелствата по делото, както и становищата на страните, първоинстанционният съд правилно е отделил спорното и безспорното, като е посочил, че спорът се свежда до това дали процесните доставки на продукти от свинско месо (плешка, бут, врат, гърди, свинско трупно и субпродукти) действително са извършени от издателя на фактурите - "Мондес трейдинг" ЕООД. Както бе посочено по-горе в мотивната част на настоящия съдебен акт, за изясняване на спора административният съд е преценил обосноваността на основанията на органите по приходите да приемат, че не са налице реални доставки и следователно не възниква право на данъчен кредит. В техния контекст е обсъдил съответно и ангажираните от ревизираното лице в двете фази на спора доказателства за установяване на факта на реалност на доставките. Подробно е възпроизведено и заключението на експерта по назначената в съдебното производство счетоводна експертиза, която с оглед на естеството на поставените задачи действително е от съществено значение за правилното решаване на спора. При изграждане на своите изводи за реалност на доставките по процесните фактури решаващият съд не се е позовал единствено и само на заключението на експертизата, а при спазване на разпоредбата на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е обсъдил всички обстоятелства по делото. В мотивите на решението подробно са възпроизведени писмените доказателства, въз основа на които съдът е изградил изводите си, като в самостоятелни мотиви е обоснована доказателствената сила на договор за доставка на суровини, сключен с доставчика "Мондес Трейдинг" ЕООД, (според който доставчикът приема да да доставя на ревизираното лице месо охладено и замразено от свине, ЕРД, птици и др., описани по номенклатура в заявки за доставка), както и на заявките, издадени по силата на сочения договор. Следва да бъдат споделени изводите на съда, че доколкото тези заявки е следвало да бъдат изпълнявани по различни видове стоки (индивидуализирани по този признак) и то в базата на заявителя - ревизираното лице, в Г. Оряховица, както и предвид факта, че същите са двустранно подписани, като подписите под тях не са оспорени от приходната администрация, съдържат място на предаване на стоката, и са придружени с международни товарителници и търговски документи, то други документи, необходими за установяване на стоките не следва да бъдат изисквани от лицето, още повече, че по съгласие на страните по доставките окончателните количества са отразени или в ЧМР или в приемо- предавателни протоколи. В реда на гореизложеното съдът обосновано се е позовал на съдържанието на приложените по делото товарителници, видно от което описаните в окончателните фактури количества на процесните стоки са доставени от кланица във Франция, получателят е "Мондес Трейдинг" ЕООД, а стоките са получени в гр. Г. Оряховица, като в кл. 24 е положен подпис на служител на ревизираното дружество и негов печат. Обоснова още е и изводът на съда, че към всяка от товарителниците е представен и търговски документ, рекапитулация при тегленето на стоките, документ за доставка. Съобразно данните по делото, вярна е и преценката на съда, че представените стокови разписки към осемте окончателни фактури за доставките, установяват, че на посочените дати стоките са предадени фактически от доставчика на получателя. Неоснователно е възражението на касатора, че стоковите разписки неправилно са били ценени от съда, тъй като макар същите да са били подписани "за получател" от лице, различно от посоченото в тях, то съобразно констатациите на графическата експертиза това лице е Тихомир Николов Стоянов, а същият е бил в трудовоправни отношения с ревизираното лице по времето, относимо към спорните доставки. Правилно е релевирано също, че към всяка от фактурите (авансовите и окончателните) са представени доказателства (платежни нареждания, банкови извлечения, РКО) за заплащането им на доставчика, както и хронологии на осчетоводяванията в тази връзка, а така също доказателства за това, че доставчикът е отчел ВОП за всяка от фактурите във връзка с доставените му от френския доставчик количества стоки, като няма данни тази операция да е оспорена от приходната администрация- обстоятелство, което е само в потвърждение на извода за незаконосъобразността на направения отказ да бъде признато на "Агринекс" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Отново само в потвърждение на горния извод са и констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, че стоките, описани в представените товарителници, са отчетени като заскладени при ревизираното дружество, като заскладяването е отчетено освен със стокови разписки, така и със складови разписки. Горните констатации, както и всички останали изводи на счетоводната експертиза, включително и тези за осъществена последваща реализация на стоките са обсъдени аналитично и задълбочено от съда, в светлината на писмения доказателствен материал и не са налице основания да не бъдат ценени. Настоящият състав на касационната инстанция споделя възраженията на касатора, че в случая не намира проявление на механизма на т. нар. транзитни продажби, но този извод не рефлектира върху крайния извод за неоснователност на касационната жалба. Действително, както се сочи от касатора, съгласно чл. 329 от ТЗ, транзитна продажба е налице при уговорка продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице, а в случая не са налице данни за постигната такава уговорка. Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че се касае за транзитни продажби по смисъла на цитираната разпоредба по доставките на доставчика, обосновани с поддоставки от " ABATJOIR BERNAR", респ. "ALLMEX" - Франция. Независимо от гореизложеното, доколкото по делото е установена по несъмнен начин реалността на всички спорни преки доставки, а това е същественият за спора правно- релевантен факт, то и некоректността в мотивите на съда не може да обуслови извод за друг резултат на спора. В реда на изложените мотиви следва да бъде посочено, че не се споделя от настоящия състав на ВАС оплакването на касатора за неправилна интерпретация на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Полагането на подпис и печат от получателя не е задължително съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), според които подписът на получателя не лишава частния документ от доказателствена сила, когато са изпълнени всички останали изисквания на конвенцията, а те в случая са изпълнени и са: товарителницата да е изготвена в три оригинални екземпляра и да е подписана от изпращача и от превозвача. Конвенцията не изисква и отбелязването в кл. 24 на имената на лицето полагащо подпис при получаването на стоките, нито какво е неговото качество. В случая органите по приходите не са ангажирали доказателства, които да опровергават представените от жалбоподателя и превозвача транспортни документи, респ. доказателства оборващи доказателствената сила на товарителницата по смисъла на чл. 9 от Конвенцията и по специално - получаването на стоките от румънските дружества, поради което и с оглед изложеното поддържаното оплакване е неоснователно. Противно на твърденията в жалбата, ирелевантно за правопораждащия факт за правото на данъчен кредит е обстоятелството дали в разглеждания случай стоките са придружени от сертификати (протоколи за ветеринарно-медицинска проверка), тъй като действително прилагането на ЗВД не е прерогатив на приходната администрация. Застъпената от касатора теза за необходимостта от представяне на горните документи по съображения, извлечени от нормата на чл. 64 ЗЗД не може да бъде споделена. Визираната норма, според която продавачът, който дължи вещи, определени по своя род, е длъжен да предаде вещи поне от средно качество, е напълно неотносима към естеството на спорните данъчни отношения и съдържанието й не следва да бъде тълкувано в смисъла, вложен от органите по приходите. Въз основа на гореизложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че като е отменил процесния РА, потвърден в обжалваните му части от директора на Дирекция "ОУИ" - В. Търново, съдът е постановил правилно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,