Решение № 11031 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5785/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Х. А. А. от гр. Бургас, [улица], вх. 3, ет. 9, ап. 16 и Силкосия ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Малко Търново, обл. Бургас и двамата чрез пълномощника адв. Г. Найденова, против решение 1549/23.02.2024г. постановено по адм. дело 915/2023г. по описа на Административен съд Бургас, в частта в която е отхвърлена жалбата им против решение 02/312/02814/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , в частта по т. I и т. II, с която са установени нарушения на задължения по договор за финансово подпомагане 02/312/02814 от 03.10.2014г., с предмет на инвестицията Изграждане на къща за гости за селски туризъм и закупуване на 2 бр. АТВ сключен между ЕТ Странджа Еко-Й. А. и Държавен фонд Земеделие , по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., е определен съответния размер на подлежаща на възстановяване помощ по договора, за всяко едно нарушение, както и в частта по т. VIII, с която за установените нарушения е определен размера на окончателната финансова корекция в размер на 388 914.63 лв. по договор за финансово подпомагане 02/312/02814 от 03.10.2014г. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспорения съдебен акт като постановен в противоречие с приложимия материален закон, при неправилно приложение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При изложени съображения се иска отмяна на оспорения съдебен акт, в обжалваната част. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът Изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие , не изразява становище по касационната жалба Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211 от АПК и срещу решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Х. А. А. и Силкосия ЕООД, против решение 02/312/02814/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, с което в условията на солидарна отговорност, е определена окончателна финансова корекция в размер на 388 914.63 лв. по договор за финансово подпомагане 02/312/02814 от 03.10.2014г., с предмет на инвестицията Изграждане на къща за гости за селски туризъм и закупуване на 2 бр. АТВ сключен между ЕТ Странджа Еко Й. А. и ДФЗ, по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. От фактическа страна е установено, че между ДФЗ и Странджа Еко Й. А. е сключен договор 02/312/02814 от 03.10.2014г., за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., с предмет Изграждане на къща за гости за селски туризъм и закупуване на 2 бр. АТВ , с осъществяване на проект 02/312/02814 от 29.05.2013 г. Според договора фондът предоставя на бенефициера безвъзмездна финансова помощ по посочената мярка, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени разходи от ползвателя, за свързани с осъществяване на проекта. Установено от съда е, че къщата за гости е изградена и въведена в експлоатация, на същата е издадено удостоверение за категоризация от Община Малко Търново, както и за двата броя АТВ са сключени застрахователни полици със срок до 20.11.2016г. На 12.08.2016г. ползвателят на помощта Й. А., е починала. На 19.09.2016г. Х. А., съпруг на ползвателя, е изпратил писмо до ДФЗ, с което е уведомил фонда за настъпилата смърт на Й. А., както и изразил желание за прекратяване на договора за БФП поради настъпило форсмажорно обстоятелство. С уведомително писмо ДФЗ е посочил, че сключеният договор е със срок от пет години, като с оглед настъпилото форсмажорно обстоятелство - обективна невъзможност за страната да изпълни задълженията си, договорът може да бъде прекратен на основание чл. 48, ал. 1 от Наредба 29 от 11.08.2008 г., в случай че предприятието на починалото лице не бъде поето от нейните наследници и търговецът бъде заличен. Сочи се още, че в случай на поемане на предприятието от наследниците по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ, поемащият става страна по договора, като в този случай следвало да се сключи договор за субективна новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД. На 18.11.2016 г. Х. А. в лично качество и като законен представител на малолетната си дъщеря, е изразил съгласие за поемане на предприятието на ЕТ Странджа Еко Й. А. като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включително с недвижим имот къща за гости в [населено място] и две четириколесни превозни средства - АТВ, предмет на договора. Вследствие на извършеното поемане на предприятието е заличено в Агенция по вписванията и е регистриран нов търговец ЕТ Странджа Еко Й. А. Х. А. като правоприемник на заличения търговец, като по отношение на тези си действия едноличния търговец не е уведомил ДФ Земеделие . По повод извършеното поемане на предприятие на името на ЕТ Странджа Еко Й. А. - Х. А. е издадено ново удостоверение за категоризация на къщата за гости. Със заповед 373967 от 17.06.2019 г. началник на отдел в Регионален технически инспекторат Ямбол, към дирекция Технически инспекторат на ДФ Земеделие , е разпоредил да се извърши проверка на място на обекта. На 20.06.2019г. е извършена такава и е изготвен контролен лист на 25.06.2019 г., в който е отразено, че ползвателят на помощта е уведомен за проверката, както и че същия е присъствал, но контролният лист не е подписан от ползвателя на помощта. А. е представил пред проверяващите обяснителна записка, в която е посочил, че съпругата му е починала на 12.08.2016 г., за което е уведомил ДФЗ. Сочи се още, че фирмата на Й. А. е заличена, поради което не може да представи счетоводни документи, но е заявил, че къщата за гости е продължила да осъществява дейност и след нейната смърт. При извършена справка в АПИС е установено, че ЕТ Странджа Еко Й. А. е заличен, като е отразен правоприемник на основание чл. 60, ал. 2 от ТЗ ЕТ Странджа Еко Й. А. Х. А. , който не е вписан в ИСАК като ползвател на помощта. За установяване на обстоятелствата относно броя на осигурените лица е изискана справка от НАП. Справката е предоставена на 18.10.2019 г. като в същата е отразено, че търговецът е подал данни за осигурени лица за периода м. януари 2016 г. м. юли 2016 г., за назначени две лица един работник/служител (код 1) и един самоосигуряващ се (код 12), с изключение на м. юли, когато е имало едно назначено лице самоосигуряващо се. След приключване на проверките, от ДФ Земеделие е изпратено писмо с изх. 01-6500/8613 от 30.10.2019 г. до Х. А., в качеството на ЕТ Странджа Еко Й. А. Х. А. , с което същият е уведомен, че са налице допуснатите нарушения, както и конкретно посочване на нарушените законови разпоредби и договорни задължения. Със същото указано, че за установените неизпълнения на задължения по сключения договор за финансова помощ и установените за тях санкции предстои да се издаде акт за установяване на публично държавно вземане, което е в размер на 388 914.63лв., представляващи 100% от получената субсидия. На 19.12.2019 г. от директор дирекция ОППМРСР е изготвено писмо до директора на ДФ Земеделие за предприемане на действия за връчване на писмо с изх. 01-6500/8613 от 30.10.2019 г. Съобщение за връчване на писмото е било поставено на таблото за обявления в ОД на ДФ Земеделие -Бургас на 23.12.2019 г. и е свалено на 06.01.2020 г., за което са изготвени уведомление по чл. 26 от АПК и констативен протокол 127. На 11.02.2020 г. предприятието на ЕТ Странджа Еко Й. А. Х. А. е прехвърлено с договор за продажба на търговско предприятие на Силкосия ЕООД. След прехвърляне на търговското предприятие на 18.02.2020 г. едноличния търговец е преустановил дейността си и е заличен от Търговския регистър. На 16.03.2021 г. от изпълнителния директор на ДФ Земеделие е издаден АУПДВ 02/312/02814/3/01/04/01. Същия е оспорен по съдебен ред и е отменен със съдебно решение. На 22.03.2021 г. е изготвен доклад за нередност във връзка с установените седем нарушения по изпълнението на договора за финансова помощ от 03.10.2014 г. Последвало е писмо с изх. 01-6500/8613/14/13.04.2022 г., с което уведомява Х. А. и Силкосия ЕООД, че предстои издаване на решение за налагане на финансова корекция в размер на 388 914.63лв., представляваща 100% от предоставената субсидия по договор за финансова помощ от 03.10.2014 г. В предоставения срок, от жалбоподателите е депозирано възражение с вх. 01-6500/8613/15 от 29.04.2022 г., с което същите са изразили несъгласие с изводите на ДФ Земеделие . Последвало е издаване на решение за налагане на финансова корекция 02/312/02814/3/01/04/02, в което административният орган е установил допуснати 7 нарушения при изпълнението на проекта, обосноваващи налагане на финансова корекция. Същата е определена на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г., т. 4.4 и т. 8.1 от договора за безвъзмездна помощ, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 26 ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селскостопанските райони 2007 2013 година (Правилата), като административният орган е посочил подлежащите на възстановяване суми за всяко едно от установените нарушения, като същия е определил окончателна сума за възстановяване най-голямата от тях, а именно 388 914.63 лева. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза. От заключението се установява, че реализираните приходи от субсидираната дейност, съгласно заявените приходи в бизнес плана и процента на изпълнение, са както следва: за 2016 г. заложени приходи в бизнес плана в размер на 72 600.00 лева (при 1320 нощувки), реализирани приходи в размер на 1 862.44 лева (при 43 нощувки), процент на изпълнение 2.565%; за 2017 г. заложени приходи в бизнес плана в размер на 79 200.00 лева (при 1440 нощувки), реализирани приходи в размер на 291.67лева (при 7 нощувки), процент на изпълнение 0.368%; за 2018 г. заложени приходи в бизнес плана в размер на 88 000.00 лева (при 1600 нощувки), реализирани приходи в размер на 1 045.86 лева (при 22 нощувки), процент на изпълнение 1.188%. Относно наетите лица за разглеждания период вещото лице е установило, че от м.01.2016 г. до м.06.2016 г. в ЕТ Странджа Еко-Й. А. има назначено едно лице на трудов договор Х. А. на длъжност касиер домакин и едно самоосигуряващо се лице едноличният търговец Й. А.. Установено е още, че за периода 2016 г. 2018 г. в ЕТ Странджа Еко-Й. А.-Х. А. няма наети работници по трудов договор. В заключението е посочено, че едноличния търговец няма обособени отделни счетоводни сметки за отчитане на подпомаганата дейност, но търговецът не е осъществявал дейност различна от подпомаганата. В заключението е направен анализ и на декларираните от А. доходи с декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ В хода на съдебното производство е разпитан свидетелят В. А. брат на жалбоподателя Х. А.. От правна страна е прието, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, не е налице нарушение на процедурата по изпълнение на изискването на чл. 73, ал.2 от ЗУСЕФСУ. Съдът е приел за неоснователни възраженията, че сключения договор с ДФЗ за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР2007-2013г. е бил прекратен след смъртта на ползвателя на помощта и съответно не е налице основание да се търси изпълнение от правоприемниците на получателя на помощта от една страна, а от друга, че не са били правилно определени задължените лица в производството. Административния съд след извършен анализ на относимите разпоредби на Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 29/2008г., Наредбата/, договора за предоставена финансова помощ и Търговския закон, в който се съдържат разпоредби уреждащи фигурата на едноличния търговец, съпоставяйки ги с фактите по делото е установил следното: Ползвателят на помощта по сключения с ДФ Земеделие договор е ЕТ Странджа Еко-Й. А. , който едноличен търговец е страна по договора. Физическото лице търговец е починало на 12.08.2016 г. С писмо от 19.09.2016 г. Хр. А. е уведомил ДФ Земеделие за настъпилата смърт на съпругата си и е изявил желание за прекратяване на сключения договор. В случая обаче, А. не е представил доказателства за заличаване на търговеца от ТР, т.е. прекратяване на неговото съществуване. Следователно за ДФ Земеделие не са били налице основания за прекратяване на сключения договор, а А. е бил уведомен с писмо за условията при които договорът ще бъде прекратен, както и възможността за неговото продължаване. На 18.11.2016 г. пред нотариус Хр. А.. - в лично качество и като законен представител на малолетната си дъщеря, е изразил съгласие за поемане на предприятието на ЕТ Странджа Еко Й. А. като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включително с недвижим имот къща за гости в [населено място] и две четириколесни превозни средства - АТВ. Вследствие на извършеното поемане на предприятието е заличено в Агенция по вписванията и е регистриран нов търговец ЕТ Странджа Еко Й. А. - Х. А. като правоприемник на заличения търговец. С даването на нотариално заверено съгласие за поемане на предприятието, е изпълнен състава на чл. 60, ал. 2, във вр. с чл. 15, ал. 1 от ТЗ и съответно новообразувания търговски субект е станал универсален правоприемник на заличения и по силата на това правоприемство е поел и задълженията по сключения договор с ДФ Земеделие 02/312/02814 от 03.10.2014г. При тези обстоятелства е отпаднала възможността за прекратяване на договора на основание 7.1, б. в от същия. Впоследствие новообразуваният едноличен търговец по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ - ЕТ Странджа Еко Й. А. - Х. А. е бил заличен и търговското му предприятие е прехвърлено на Силкосия ЕООД. Прехвърлянето на предприятието е извършено въз основа на договор за продажба на търговско предприятие от 11.02.2020 г. Дейността на ЕТ Странджа Еко Й. А. - Х. А. е прекратена и търговецът е заличен от ТР на 18.02.2020 г. Прехвърлянето на търговско предприятие, е допустимо съгласно нормата на чл. 15, ал. 1 от ТЗ. Юридически прехвърлянето на търговското предприятие като единен обособен обект на право на търговеца се изразява в прехвърляне на цялата съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени от търговеца във вр. с неговата конкретна дейност, като в този случай приобретателят по сключения договор става универсален правоприемник на придобитото предприятие, съответно и на задълженията по сключения договор за безвъзмездна помощ. В нормата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ е предвидено, че при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. В случая, задълженията, установени с оспорения акт за налагане на финансова корекция произтичат именно от договора за безвъзмездна помощ, за изпълнението на който Силкосия ЕООД е станало универсален правоприемник след придобиване на ЕТ Странджа Еко Й. А. - Х. А. . С прекратяването на едноличния търговец и заличаването му от Търговския регистър, отговорност за задълженията на същия носи именно физическото лице търговец. Следователно административния съд е приел, че след като е извършено универсално правоприемство и по силата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ правилно в хода на производството са определени страните и адресатите на оспорения акт, като за същите е определена солидарна отговорност за установените задължения. За прецизност съдът е направил отбелязване, че в случаите на промяна на една от страните по сключен договор по повод на настъпило универсално правоприемство, каквото е и това по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ТЗ, не се погасяват задължения, а правоприемникът директно встъпва в тях, т.е. не е необходимо допълнително сключване на договор за новация. На следващо място административния съд е приел, че в административния акт за част от нарушенията правилно е приложен материалния закон, а за останалата част същия е незаконосъобразен. В случая с административния акт са били установени 7 нарушение допуснати от страна ползвателя на помощта, съдът е приел, че първите две нарушения се отнасят до неизпълнение на заложените в бизнес плана параметри относно реализирани приходи и осигурена устойчива заетост, за които нарушения е определена финансова корекция на основание т. 7 от чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ - неизпълнение на одобрени индикатори. Съдът е приел, че задължителният характер на бизнес плана и неговите параметри се обосновава, както от Наредба 29 от 11.08.2008 г., така и от клаузите на сключения договор. Следователно неизпълнението на параметрите, заложени в бизнес плана, води до неизпълнение на индикаторите на одобрения проект, като същото е основание за прилагане на финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. По отношение на първото визирано в акта нарушение, изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели, в това число непостигане на заложените в него приходи за три финансови години - 2016 г., 2017 г., и 2018 г. От бизнес плана, се установява, че за 2016 г. е заложена реализация на приход в размер на 72 600.00 лева (при 1320 нощувки), за 2017 г. - 79 200.00 лева (при 1440 нощувки) и за 2018 г. - 88 000.00 лева (при 1600 нощувки). Съгласно извършената съдебно-счетоводна експертиза от дейността на къщата за гости, която е финансирана с процесния договор за предоставяне на безвъзмездна помощ, са реализирани следните приходи: за 2016 г. - 1 862.44 лева (при 43 нощувки), или процент на изпълнение 2.565%; за 2017 г. - 291.67лева (при 7 нощувки), или процент на изпълнение 0.368%; и за 2018 г. - 1 045.86 лева (при 22 нощувки), или процент на изпълнение 1.188%. При тези данни, следва извод, че от страна на ползвателя на помощта не е постигнато пълно изпълнение на заложените в бизнес плана финансови индикатори, т.е. допуснато е неизпълнение на одобрените индикатори, представляващо основание за налагане на финансова корекция по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. За така установеното неизпълнение, административният орган е приложил финансова корекция в размер на 100% от предоставената безвъзмездна помощ по проекта, определена на основание т. 30 от Правилата. Съдът е приел за ирелевантно възражението на жалбоподателите, че неправилно ДФ Земеделие е приел, че цялата 2016 г. следва да бъде включена в разглеждания период. Въз основа на което е обосновал извода, че ДФ Земеделие правилно и обосновано е приел, че от страна на ползвателя на помощта е допуснато неизпълнение на одобрените индикатори, в частност заложените финансови показатели в частта относно прогнозираните приходи, което е довело до изпълнение под 20%, което нарушение е продължило повече от две години, и съответно правилно и обосновано е определен размера на финансовата корекция 100% от предоставеното финансиране. Съдът е установил, че в оспореното решение административният орган е приел, че изпълнението на заложените в бизнес плана приходи в размер на 0%, поради липса на информация и счетоводни документи за установяване изпълнението на заложения индикатор. Първоинстанционният съд е приел, че посочването в оспореното решение, че неизпълнението е 0% не води до необоснованост и недоказаност на извършеното нарушение и съответно не може да се приеме, че в тази част решението е незаконосъобразно. На следващо място съдът е приел, че е налице е и неизпълнение на заложените в бизнес плана параметри за устойчива заетост. Съобразно одобрения бизнес план е заложено през целия период на мониторинг ползвателят на помощта да осигурява поне 6 работни места (1 - управленско и 5 производствен персонал). В хода на административното производство е изискана справка от НАП, относно броя осигурени лица от ЕТ Странджа Еко-Й. А. , от която се установява, че за периода м.01-м.06.2016 г. търговецът е подал данни за две осигурени лица един служител на трудов договор и едно самоосигуряващо се лице, а за периода м.07 само за едно самоосигуряващо се лице. Така установените данни са потвърдени и от извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е посочил, че дори да се приеме, че през периода 2017 г. 2018 г. в дейността на къщата за гости е бил ангажиран и свидетелят В. А., то това би довело до извод за ангажираност на 2 лица в сочения период. При наличие на 1 или 2 лица ангажирани в дейността се постига едва една трета от заложените в бизнес плана параметри от заложени 6 работни места са изпълнени максимум 2, т.е. неизпълнението е повече от 50%. Така констатираното неизпълнение, съгласно данните от делото, касае целия проверяван период, а имен от 2016 г. до 2018 г., т.е. повече от две години. Поради което е прието от административния съд, че е допуснато неизпълнение на одобрените индикатори за устойчива заетост, за което неизпълнение правилно е прието, че подлежи на санкциониране с налагане на финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Административния съд е приел, че допуснатото нарушение съответства именно на т. 18 от Правилата, както и че ДФ Земеделие правилно и обосновано е достигнал до извод, че от страна на ползвателя на помощта е допуснато неизпълнение на одобрените индикатори, в частност заложените параметри за устойчива заетост, което е довело до неизпълнение повече от 50%, и съответно правилно и обосновано е определен размера на финансовата корекция 100% от предоставеното финансиране. На следващо място съдът е приел, че правилно е определен размерът на финансовата корекция при правилно прилагане на чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от ПРСР 2007-2013г., поради което е прието, че с административния акт правилно и законосъобразно на Хр. А. и Силкосия ЕООД, в условията на солидарна отговорност, с т. VІІІ е определена окончателна финансова корекция в размер на 388 914.63лв. по договор за финансово подпомагане 02/312/02814 от 03.10.2014г., определена въз основа на определения размер на подлежащата на възстановяване помощ за нарушенията по т. І и т. ІІ от диспозитива на оспорения акт. По отношение на нарушенията по т.3, т.4, т. 5, т.6 и т. 7 от оспореният административен акт, съдът е приел, че административния орган е допуснал съществени нарушения на производствените правила и неправилно е приложил материалния закон, поради което същите не могат да произведат отговорност за адресатите на акта и съответно в тази част оспореното решение е прието за незаконосъобразно и съответно е отменено. Обжалваното решение е правилно в оспорената му част. Оплакванията в касационната жалба са твърдени и пред първоинстанционния съд. Настоящата съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, противно на твърдяното в касационната жалба. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК по отношение на решението на Административен съд - Бургас. Съдът се е произнесъл по доводите на жалбоподателите, правилно е приложил материалния закон и решението му е обосновано. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, касаещ правосубектността на адресатите на административния акт, както и твърдението, че е налице прекратен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ към датата на поемане на предприятието от страна на ЕТ Странджа Еко- Й. А.- Х. А. . По делото е установено, че е подписан договор между ДФ Земеделие и ЕТ Странджа Еко-Й. А.. Физическото лице търговец е починало на 12.08.2016 г. С писмо от 19.09.2016 г. Хр. А. е уведомил ДФ Земеделие за настъпилата смърт на съпругата си и е изявил желание за прекратяване на сключения договор, поради настъпили форсмажорни обстоятелства. С писмо А. е бил уведомен за условията при които договорът ще бъде прекратен, както и възможността за неговото продължаване. На 18.11.2016 г. Хр. А.. - в лично качество и като законен представител на малолетната си дъщеря, е изразил съгласие за поемане на предприятието на ЕТ Странджа Еко Й. А. като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включително с недвижим имот къща за гости в [населено място] и две четириколесни превозни средства - АТВ, което е нотариално заверено. Вследствие на извършеното поемане на предприятието е заличено в Агенция по вписванията и е регистриран нов търговец ЕТ Странджа Еко Й. А. - Х. А. като правоприемник на заличения търговец. Впоследствие съгласно договор за продажба на търговско предприятие от 11.02.2020 г. подписан между ЕТ Странджа Еко Й. А. - Х. А. и Силкосия ЕООД е прехвърлено правото на собственост върху търговското предприятие, като съвкупност от права задължения и фактически отношения, създадени при осъществяване на досегашната му търговска дейност, вследствие на което дейността на ЕТ Странджа Еко Й. А. - Х. А. е прекратена и търговецът е заличен от ТР на 18.02.2020 г. С решение изх. 01-6500/8613#16 от 12.09.2022г. е наложена финансова корекция на Х. А. и Силкосия ЕООД. При така установеното следва да се приеме, че след подписване на съгласие за поемане на предприятието ЕТ Странджа Еко Й. А. , заличаване на посочения субект и вписване на ЕТ Странджа Еко Й. А. - Х. А. е налице изпълнен състава на чл. 60, ал.2 във връзка с чл. 15, ал.1 от ТЗ, съответно последния е станал универсален правоприемник, по силата на което е поел задълженията по сключения с ДФЗ договор. В последствие с прехвърляне на търговското предприятие съгласно чл. 15, ал.1 ТЗ Силокосия ЕООД е станал универсален правоприемник, поради което правилно административния съд е интерпретирал нормата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ и в съответствие с доказателствата по делото е приел, че с прекратяване на едноличния търговец и заличаването му в ТР, отговорността за задълженията носи и физическото лице търговец, поради което е прието за правилно определени адресатите на административния акт, като за същите е установена солидарна отговорност за установените задължения, независимо че са възникнали преди прехвърляне на предприятието. Това е така защото предприятието се прехвърля като съвкупност от права и задължения, като част от задълженията в конкретния случай, е било изпълнението на поетия с процесния договор за представяне на финансова помощ ангажимент в неговата цялост, а това включва и последиците, изразяващи се в налагане на съответна финансова корекция при наличието на основания за това. Изводите на съда се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция. Настоящият съдебен състав, споделя изцяло подробно обоснованите изводи на първоинстанционния съд по отношение на твърдението, че налице прекратен договор, поради което не счита за необходимо да преповтаря и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК препраща към същите. Не може да бъде възприето и възражението на касаторите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансова корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, а съгласно изрично разписаните правила по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. При своевременното установяване от страна на решаващия орган на данни за прехвърляне на предприятието на търговеца, т. е. за промяна на бенефициента по сключения договор с писмо изх. 01-6500/8613#14 от 08.04.2022г. адресирано до Х. А. А. и Силокосия ЕООД са уведомени, че на основание чл. 73, ал.2 от ЗУСЕФСУ и във връзка с влязло в сила съдебно решение 1951 от 08.12.2021г. постановено по дам. дело 1172/2021 г. по описа на Административен съд Бургас е открито производство по налагане на финансова корекция. В същото подробно са посочени установените нарушения, ведно с определения размер на определената финансова корекция, както и че в 14-дневен срок от получаване на писмото е предоставена възможност да бъде депозирано писмено възражение, както и при необходимост да бъдат приложени писмени доказателства. Същото е получено и с уведомление адресирано до ДФЗ от 29.04.2022г., Хр. А. лично и като представляващ едноличното дружество са изложени доводи във връзка с откритото производство по реда на ЗУСЕФСУ, като не са представени доказателства. Следователно несъстоятелно е твърдението, че не са били предупредени за неизпълнение на договора, отделно за ДФЗ няма задължение за даване на указания за отстраняване на нередовностите. В допълнение следва да се посочи, че видно от контролен лист от извършена извънредна проверка /л. 200 от делото/, в графа забележки изрично е посочено, съпругът е заявил, че поради заличаване на ЕТ Странджа Еко- Й. А. не може да представи счетоводни документи. С оглед изложеното, следва да се приеме, че административният орган е провел законосъобразна процедура по чл. 73, ал. 2 и ал. 3 от ЗУСЕФСУ, като е дал възможност на адресат на акта да вземе пълноценно участие в производството, поради което може да се заключи, че постановения акт е издаден след изясняване на всички фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като се обсъдят обясненията дадени в уведомлението . Несъстоятелен е и последния довод отнасящ се допуснато нарушение при определяне на размера на финансовата корекция. Според чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Поради това правилно административният орган е приложил Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г. /, в съответствие с които е определен размера на дължимата за възстановяване финансова помощ за всяко констатирано неизпълнение на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. Настоящият съдебен състав, счита, че правилно административния съд е установил наличието на първото нарушение, изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели, а именно непостигане на заложените в него приходи за три финансови години - 2016 г., 2017 г., и 2018 г. От приложения бизнес план се установява, че за 2016 г. е заложена реализация на приход в размер на 72 600.00 лева, за 2017 г. - 79 200.00 лева и за 2018 г. - 88 000.00 лева. А съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза от дейността на къщата за гости, която е финансирана с процесния договор за предоставяне на безвъзмездна помощ, са реализирани следните приходи: за 2016 г. - 1 862.44 лева (при 43 нощувки), или процент на изпълнение 2.565%; за 2017 г. - 291.67лева (при 7 нощувки), или процент на изпълнение 0.368%; и за 2018 г. - 1 045.86 лева (при 22 нощувки), или процент на изпълнение 1.188%. При тези данни, следва извод, че от страна на ползвателя на помощта не е постигнато пълно изпълнение на заложените в бизнес плана финансови индикатори, т.е. допуснато е неизпълнение на одобрените индикатори, представляващо основание за налагане на финансова корекция по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. По така установеното неизпълнение, административният орган е приложил финансова корекция в размер на 100% от предоставената безвъзмездна помощ по проекта, определена на основание т. 30 от Правилата. По отношение на второто нарушение правилно е установено неизпълнение на заложените в бизнес плана параметри за устойчива заетост се установява, че с одобрения бизнес план е заложено през целия период ползвателят на помощта да осигурява поне 6 работни места (1 - управленско и 5 производствен персонал). В хода на административното производство е изискана справка от НАП, относно броя осигурени лица, от която се установява, че за периода м.01-м.06.2016 г. търговецът е подал данни за две осигурени лица един служител на трудов договор и едно самоосигуряващо се лице, а за периода м.07 само за едно самоосигуряващо се лице. Така установените данни са потвърдени и от извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза. По така установеното неизпълнение, административният орган е приложил финансова корекция в размер на 100% от предоставената безвъзмездна помощ по проекта, определена на основание т. 18 от Правилата. Настоящият съдебен състав споделя изводите на административния съд, за ирелевантност на възражението на жалбоподателите, че неправилно ДФ Земеделие е приел, че цялата 2016 г. следва да бъде включена в разглеждания период, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК препраща към същите. Предвид изложеното, правилен е изводът на административния съд за законосъобразността на оспореното пред него решение за налагане на финансова корекция. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски следва да се определи като неоснователна. Разноски не са претендирани от ответната страна, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,