Решение № 810 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9301/2013 г.

Решение № 810 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9301/2013 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора против решение № 84 от 3.06.2013 г., постановено по адм. д. № 64/2013 г. по описа на Административен съд Стара Загора в частта, в която частично е отменен акт за установяване на задължения по декларация № 11041 от 6.06.2012 г. на старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" в община Стара Загора, потвърден с решение № 11041 от 6.08.2012 г. на началник-сектор "Проверки и ревизии" в общината, както и в частта за присъдените разноски. Касаторът навежда твърдения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и иска неговата отмяна. Ответникът Данаил Михайлов Грозев оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмено възражение. Претендира присъждане на разноските за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Установено е, че АУЗД № 11041/6.06.2012 г. е издаден на основание чл. 107, ал. 3, изр. последно от ДОПК, съобразно подадена декларация на задълженото лице за притежаван от него лек автомобил "Мерцедес" с рег. № СТ 6755 ТА, рама 11602412034915. Безспорен е фактът, че за периода 2005 - 2011 г. данък върху превозното средство не е заплащан. В хода на съдебноадминистративното производство адресатът на АУЗД Данаил Грозев е направил възражение за погасяване по давност на задълженията му по акта за 2005 г. и 2006 г. Съдът е приел, че са налице основанията по чл. 17, ал. 1 от ДОПК и, предвид коректно установените и неоспорени факти по делото, е направил извод за основателност на това възражение. След подробно изложени правни съображения е достигнал до съответния на закона извод за недължимост на задълженията за данък върху МПС за 2005 г. и 2006 г., вменени на Грозев с оспорения акт, поради което е отменил същия в тази част като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Решението е правилно. Погасителната давност като юридически факт (разбиран като бездействие на кредитора или ненастъпване на други погасителни обстоятелства) не погасява правото на кредитора, а поражда правото на длъжника да възрази срещу дължимостта на вземането, което е насочено към кредитора. За изтекла погасителна давност може да се възразява и извънсъдебно, и в съдебен процес. Правоотношението произтича от материалноправното отношение между кредитора и длъжника. Възражението е право на длъжника да откаже изпълнение на кредитора си поради изтекла погасителна давност. Погасителната давност има за функция привеждането в съответствие на правното и фактическо основание - бездействието на кредитора е фактическото положение, в резултат на което, след изпълнение на предвидени в закона предпоставки, му се отказва възможността да го търси по принудителен ред. Позоваването на изтеклата погасителна давност обаче не води до погасяване на самото субективно право, за разлика от придобивната давност. Предвидените от законодателя срокове създават дисциплина в сложилите се материални правоотношения, тъй като стимулират кредиторите да упражняват правото си на вземане и допринасят за установяването на обективната истина. От друга страна, неприлагането на служебното начало при давността дава възможност неблагоприятните й последици да зависят от волята на длъжника. В случая, предвид данните по делото и с оглед на направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност на публичното вземане към него, съдът е извършил анализ за приложението на този институт и съществуване на вземането. Петгодишният давностен срок е започнал да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която задължението е следвало да се плати, т. е. съответно на 1 януари 2006 г. и на 1.01.2007 г. Производството по издаване на обжалвания АУЗД е започнало след изтичането на петгодишния срок. Възраженията за погасяване на задълженията на жалбоподателя са съобразени с действието на разпоредбите на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ДОПК и чл. 112, ал. 1 от ДОПК и при точното им прилагане. Правилно са ценени фактите досежно времето за започване на производството и момента на издаване на административния акт. Неоснователно е и възражението на касатора за неправилност на решението в частта за разноските. С атакуваното решение административният съд е отменил частично оспорения акт за установяване на задължение по декларация. Предвид изхода на правния спор, своевременно направеното искане от жалбоподателя Данаил Грозев и представените в тази връзка доказателства, съдът е осъдил първоинстанционния ответник да заплати направените разноски в размер на 271, 85 лв. - съразмерно с уважената част от жалбата. Твърденията на касатора във връзка с уговорения между Грозев и неговия пълномощник адвокатски хонорар са несъстоятелни и неотносими. Видно от данните по делото, до приключване на устните състезания ответникът - началникът на отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора, не е направил възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Предвид изложеното, като е отменил оспорения акт за установяване на задължения по декларация № 11041 от 6.06.2012 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" в община Стара Загора, потвърден с решение № 11041 от 6.08.2012 г. на началник-сектор "Проверки и ревизии" в общината, в частта, в която са определени задължения за данък върху моторно превозно средство - лек автомобил "Мерцедес" с рег. № СТ 6755 ТА, рама 11602412034915, собственост на Данаил Михайлов Грозев, за 2005 г. и 2006 г. и е присъдил направените по делото разноски съобразно уважената част от жалбата, Административният съд Стара Загора е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Касационният ответник, чрез пълномощника си, в писменото възражение е направил искане за присъждане на разноските за настоящата съдебна инстанция. Предвид приетия правен извод за неоснователност на касационната жалба, своевременно направеното искане и представените доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 400 лв., тази сума следва да се присъди в тежест на касатора. Воден от горното, Върховният административен съд