Решение № 5714 от 13.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Томов, чрез адв. Иванов като процесуален представител, срещу решение 1470 от 14.07.2021 г., постановено по адм. дело 3720/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на оспорената заповед, алтернативно - да се отмени като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на РДНСК Пловдив към Главна дирекция "Строителен контрол" при ДНСК, чрез пълномощника си юрк. Анастасова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив отхвърля жалбата на К. Томов срещу заповед ДК-02-ПД-01/30.08.2019 г., издадена от началника на РДНСК Пловдив, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено да премахне незаконен строеж: Надстройка над покривна плоча на кота + 17.75 м. и пристройка към машинно помещение, находящ се в блок А на обществено - обслужваща сграда с идентификатор 56784.519.1108.2 по КККР на гр. Пловдив, УПИ I-1,6 - за обществено строителство и административни сгради, кв. 31-нов по плана на Централна градска част, гр. Пловдив. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Излага съображения за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изпълнен след въвеждане на сградата в експлоатация през 2011 г., в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП) и без строителни книжа. Обосновава извод, че същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ и по отношение на него не са приложими предпоставките за търпимост по § 16, ал. 1 3 ПЗР ЗУТ и § 127, ал. 1 ЗИД ПРЗ ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно при следните допълнителни съображения: Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган предвид категорията на строежа - трета. Компетентен орган да издаде заповед за премахване на строежи от първа до трета категория е началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице - чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Оспореният административен акт е постановен от началника на РДНСК - Пловдив, на когото с нарочна заповед на основание чл. 222, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 225, ал. 1 ЗУТ са предоставени правомощията да издава такъв вид заповеди. Процесният строеж представлява надстройка и пристройка в обществено - обслужваща сграда. Същата е трета категория. Това обстоятелство се установява от представените по делото строителни книжа разрешение за строеж, допълнения към него и одобрени инвестиционни проекти. Данните по делото сочат, че процесният строеж е изпълнен след въвеждане на сградата в експлоатация през 2011 г. и правилно е категоризиран от органа и съда като такъв от трета категория на основание чл. 137, ал. 1, т. 3, б. в и ж ЗУТ. Съгласно цитираните разпоредби строежи от трета категория са жилищни и смесени сгради с високо застрояване; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 5000 кв. м или с капацитет от 200 до 1000 места за посетители (б. "б"), както и реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория (б. "ж"). Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за издаване на оспорената заповед от некомпетентен орган, тъй като обектът е от четвърта категория поради разполагането му единствено в блок А, който е с РЗП 2159,97 кв. м. Поетапното изграждане на сградата не води до извод, че са налице две отделни такива - блок А и блок Б, всяка от тях с квадратура под 5 000 км. м. Установеното незаконно строителство се намира в обществено-обслужваща сграда, за която е издадено разрешение за строеж 264 от 18.05.2007 г. В него е посочено, че тя е трета категория съгласно Наредба 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Действително в приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза е посочено, че конструкцията на сградата представлява две самостоятелни сгради, наречени блок А и блок Б, разделени от фуга по цялата си дължина, включително и през фундаментите, представнляващи две самостоятелни фундаментни плочи. От тези констатации на вещото лице не може да се изведе извод, че блок "А", в който е реализиран процесният строеж, е четвърта категория. Изпълнената конструкция на сградата и нейното обособяване на два блока не е основание да се приеме, че са разрешени отделни сгради. Разгънатата застроена площ на цялата сграда е 6667,63 кв. м., като поетапното й изграждане не води до различна от определената категория на строежа, доколкото издаденото разрешение за строеж и разрешението за ползване от 2011 г. имат за предмет обществено-обслужваща сграда. Ето защо и допълването на строителното разрешение на основание чл. 154, ал. 5 ЗУТ относно предвидените два етапа на изграждане на сградата не съставляват основание за различно категоризиране на същата, доколкото имат значение единствено за завършването и издаването на последващите актове, удостоверяващи годността й за ползване. Ето защо, констатираната надстройка и пристройка предвид вида и установените характеристики, както и с оглед на функционалната й свързаност със сградата, в която е изпълнена, е част от нея. Затова приложение намира разпоредбата на чл. 137, ал. 4 ЗУТ, съгласно която конкретният строеж като част от основния строеж, попада в категорията на последния. Предвид изложеното правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е валидна като издадена от компетентен орган. Законосъобразно е прието, че са спазени изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Административният акт е мотивиран с посочване на фактическите и правни основания за постановяването му. Строежът е индивидуализиран ясно, с описание на местоположението и параметрите му. Спазена е предвидената в чл. 225, ал. 3 ЗУТ процедура. Заповедта е постановена след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая в съответствие с правилото на чл. 35 АПК. По делото е установено, че разпореденият за премахване обект безспорно попада в дефиницията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Законосъобразно и обосновано съдът приема, че обектът е изпълнен в нарушение на предвижданията на действащия ПУП- ПРЗ по отношение на височината на сградата. УПИ I-1,6, кв. 31-нов е с отреждане за обществено строителство и административни сгради, с предвидено средно застрояване. Изпълненият строеж е над допустимата кота на билото, определена с чл. 24 ЗУТ, която не може да превишава с повече от 4,5 м височината на сградата, в случая +19,50 м. Изграденото на място от касатора е без издадени строителни книжа, в общи части на сградата и при липса на изрично съгласие от останалите собственици, както и извън разрешеното строителство на две нива при спазване на разпоредбата на чл. 24 ЗУТ. Представлява надстройка над покривна плоча на кота +17,75 м и пристройка към машинно помещение. Строежът е изпълнен от метална конструкция и итонг, поставена е топлоизолация и е измазан отвън. Покривът е едноскатен с наклон на север, който също е изграден от метална конструкция и е покрит с метални пана. На северната страна са монтирани два броя прозорци от PVC дограма. На същата стена са монтирани две портални витрини от PVC. На машинното помещение са оформени и монтирани 3 броя прозорци. Общата площ на така обособеното помещение е 74,85 кв. м. От тях приблизително 33.01 кв. м. е площта по одобрените проекти на архитектурен елемент до кота + 20.85 м. Площта на двете ниски части до кота + 19.50 м., на които стените са завишени до второто ниво е 9 кв. м., достигайки високата част и обособявайки изцяло нов обем от приблизително 42 кв. м. Помещението отстои на 1.68 м. от страничната регулационна граница. Правилно съдът приема, че така изграденият строеж не попада в хипотезата на чл. 93, ал. 2 от Наредба 7/22.12.2003 г. за правилата и нормите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно който не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и не се ограничават архитектурно-художествени елементи, разположени над покривната плоскост, като куполи, кули и др.п., когато заемат не повече от 20 на сто от застроената площ и не повече от 25 кв.м и когато са на разстояние не по-малко от 3,0 м от страничната граница на урегулирания поземлен имот. Дори и да се приеме обратното, в какъвто смисъл са доводите на касатора, то е изпълнен в нарушение на цитираната разпоредба както по отношение на допустимата площ, така и предвиденото отстояние от страничната регулационна граница. Надвишени са и устройствените показатели по ПУП - ПРЗ относно предвидената височина на сградата. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният строеж е единно цяло, като в обема му попада изградена част съобразно преработените одобрени проекти, на която е променено предназначението и допълнително изпълнена площ под новоизграден покрив и ограждащи стени от север, като разделение между тях няма. Направените от длъжностните лица в РДНСК - Пловдив констатации относно границите, размерите и елементите на обекта се потвърждават от вещото лице. Неоснователно е възражението в писмената защита на касатора, че административният орган и съдът не обсъждат каква част от строежа е законна и съответно неправилно със заповедта е разпоредено премахване на надстройката в цялост. Към настоящия момент първоначално изградената и попадаща в обхвата на строителните книжа част от обекта около 33, 01 кв. м. е включена в обема на констатирания строеж, като тази част не съществува самостоятелно и достъпът до нея е единствено чрез входа към новоизградената пристройка, т. е. е неразделна част от нея. При така установените факти следва, че предвиденият архитектурно-художествен елемент е приобщен към строежа, предмет на оспорената заповед, като е променено и предназначението му, поради което не може да бъде отделен и да функционира във вида, в който е бил към датата на разрешаване ползването на сградата. Поради това правилно с оспорената заповед се разпорежда премахването на установения незаконен строеж в цялост. Неоснователни се явяват и доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неуведомяване на всички заинтересовани лица в производството пред административния орган, съответно неконституирането им в съдебното производство, основани на обстоятелството, че строежът засяга общи части на сградата. В тази връзка се поддържа, че заинтересовани лица са всички собственици на самостоятелни обекти в сградата и е следвало да бъдат надлежно конституирани. В процедурата по установяване на незаконен строеж, съответно в производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл. 225 и чл. 225аЗУТ, страни са компетентният административен орган и адресатът на заповедта извършител или собственик на незаконния строеж. В случая извършител на строежа е касационният жалбоподател, който в това му качество правилно е определен като адресат на задължението за премахване. Трети лица нямат качеството на заинтересовани лица, тъй като заповедта не създава задължения за тях, нито неблагоприятно засяга правната им сфера. С оглед изложеното правилно съдът приема, че процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2. т. 1 и т. 2 ЗУТ, като извършен в нарушение на предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ, без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж. От представените по делото доказателства, включително заявеното от жалбоподателя за периода на извършване на строежа, е видно, че същият е реализиран след 19.10.2011 г., когато сградата е въведена в експлоатация, като с оглед времето на изграждане е законосъобразен изводът за липса на предпоставките за определянето му като търпим в някоя от хипотезите по § 16, ал. 1 3 ПЗР ЗУТ и § 127, ал. 1 ЗИД ПРЗ ЗУТ. Настоящият състав не констатира допуснати при постановяване на обжалваното решение съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С изрично разпореждане е разпределена и указана доказателствената тежест на страните, извършена е служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168 АПК. Като достига до заключение за законосъобразност на заповедта за премахване, съдът постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция за национален строителен контрол такива в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,