Решение № 8284 от 7.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4588/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК). Образувано е по касационна жалба Б. Белчет срещу решение 34/23.03.2021г., постановено по адм. дело 5/2021г. по описа на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД-14-3147/21.12.2020г. на Директора на РД Автомобилна администрация Русе за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 107, ал. 1 вр. чл. 106а, ал. 1, т. 1, бук. а и т. 4, бук. б, ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ - спиране от движение до отстраняване на нарушението, но за не по-вече от 12 месеца, на моторно превозно средство. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Съдът неправилно е изградил правните си изводи на въз основа на приетите по делото писмени обяснения на лицата, които са пътували в процесното МПС, управлявано от касатора. Писмените доказателства макар да се съдържат в административната преписка не се посочени в оспорения акт и не са основание за издаването му. Не са спазени нормите на чл. 44, ал. 2 и ал. 4 от АПК, което е съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна. Допуснатите нарушения на административните правила, водят до несъобразяване на съда и с материалния закон. След като писмените обяснения на свидетелите не са годни доказателства, то липсват такива които да установяват, че на 20.12.2020г. жалбоподателят да е извършвал обществен превоз на пътници срещу заплащане. Липсват по делото представени доказателства, че касаторът е превозвал пътници за чужда сметка или, че е договарял с тях заплащане на услугата превоз, или че е договорил и получил икономическа облага. Посочва се, че заповедта е незаконосъобразна и порди това, че наложената мярка е с максимален срок на действие, като изложените бланкетни мотиви от страна на органа, не водят до изпълнение на задължението му да изложи конкретни мотиви за наложения срок на мярката. Иска отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Директора на РД Автомобилна администрация - Русе, в писмена молба от 20.04.2021г., счита касационната жалба за неоснователна и моли да се потвърди решението на АС Силистра. Прави възражение за прекомерност на разноските на касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Б. Белчет срещу на Заповед РД-14-3147/21.12.2020г. на директора на РД Автомобилна администрация Русе за прилагане на ПАМ по чл. 107, ал. 1 вр. чл. 106а, ал. 1, т. 1, бук. а и т. 4, бук. б, ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от ЗАвтПр. - спиране от движение зна моторнотото превозно средство, до отстраняване на нарушението, но за не по-вече от 12 месеца, което се извършва обществен превоз на пътници срещу заплащане, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността. ПАМ е приложена чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер [номер] и свидетелство за регистрация [номер], на лек автомобил марка "Мерцедес", модел "Спринтер", собственост на Б. Белчет. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че на 20.12.2020г. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, инспектор в Отдел Контрол към РД АА Русе, установил, че Б. Белчет извършва нерегламентиран обществен превоз на 4 броя пътници срещу заплащане. АУАН 285383 е съставен на мястото на установяване на нарушението. За да постанови своя акт, АС Силистра е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в законовата писмена форма и при спазване на административно-производствените правила. Прието е, че акта е и материалноправно законосъобразен. Решаващият съд е изходил от препращането от оспорения акт към издадения АУАН, който не е бил оспорен и от приложените към административната преписка дадени писмени обяснения на установените в автомобила пътници. От тези доказателства е изведен извод, че са изпълнени предпоставките на чл. 106а, ал. 1, т. 1, бук. а от ЗАвтП, тъй като е установено извършването на провез на пътници с процесния автомобил срещу заплащане, при липса на издадено заверено копие от лиценз на Общността за извършване на такъв вид превози. По отношение определения срок на ПАМ, АС Силистра е посочил, че издателят на акта се е мотивирал с това, че водача за втори път извършва такъв вид услуга. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителните административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП. Принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП изисква от фактическа страна извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство без издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или такова, която не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Съгласно легалната дефиниция на понятието "превоз на пътници", посочена в § 1, т. 3 ДР на ЗАвтП, той представлява дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на Закона за автомобилните превози за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на превозната услуга. В конкретния случай от събраните по делото доказателства правилно АС Силистра е установил, че водачът е извършвал превоз на пътници от Р. България до Р. Германия и Кр. Белгия срещу заплащане. Дадените пред административния орган писмени обяснения са годно доказателствено средство, в противовес на изразеното в касационната жалба, предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 1 АПК. Не е нарушена нормата на чл. 44, ал. 2 от АПК, тъй като видно от приложените към административната преписка дадени писмени сведения от трети лица, последните са били приподписани от служители на РД АА Русе. Изрично и трите лица са посочил, че са се уговорили да заплатят превозната услуга на шофьора, като посочват и конкретна цена. Неспазването на чл. 44, ал. 4 от АПК не е съществено нарушение на административнопроцесуалните правила водещо до незачитане доказателствената сила на писмените обяснения. Правилно съдът въз основа на тези писмени доказателства и въз основа на издадения АУАН - който е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила, по отношение на изложените в него факти и обстоятелства, е приел, че е налице извършено нарушение на чл. 106а, ал. 1, т. 1, бук. а от ЗАвтП, за което нарушение се следва налагане на принудителна-административна мярка. Установяват се предпостваките на нарушението извършване на превоз, срещу заплащане, без издадено заверено копие от лиценз на Общността. Противно на изложеното в касационната жалба за липса на доказателства, че шофьорът на процесния автомобил е извършвал превоз на пътници с договаряне заплащане на превозна сума, то от посочените по-горе доказателства се установява основния факт имащ отношение към нарушението по чл. 106а, ал. 1, т. 1, бук. а от ЗАвтП договорка между пътниците и шофьора за заплащане на превозната услуга. Целта на принудителните административни мерки е предотвратяване извършването на административно правонарушение или предотвратяване настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение или преустановяване на вече започнало и продължаващо административно нарушение или отстраняване на настъпилите вече вредни последици от него. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, е преустановяване на административни нарушения и недопускане на осъществяване на обществен превоз с МПС без притежаване на изискваните от закона документи. В случая прилагането на конкретната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП. Мярката се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, а именно преустановяване използването на моторното превозно средство срещу заплащане без притежаване на изискваните от закона документи. Правилно в оспорения административен акт е посочено, че мярката се налага до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година т.е. издателят на акта е посочил правната норма, като касаторът има законовата възможност при отстраняване от нарушението да поиска отмяна на мярката. Колкото по-скоро нарушителят отстрани нарушението, толкова по-скоро ще се преустанови действието на мярката, съответно нейните неблагоприятни последици. Чрез това законодателно решение интензивността на държавната принуда се поставя в зависимост от поведението на нейния адресат. Посочения едногодишен срок, от друга страна, е свързан с наличие на данни за повторност на допуснатото нарушение. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,