Решение № 6343 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11032/2009 г.

Решение № 6343 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11032/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Пламен Христов Христов против решение № 3 от 18.02.2009 г. по адм. дело № 5912/2008 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 343 от 11.09.2008 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, с която на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) временно е отстранен от работа. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Аргументирано и в съответствие със закона съдът приема, че оспорената заповед № 343/11.09.2008 г., с която жалбоподателят временно е отстранен от работа е издадена от компетентния по смисъла на чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) орган. Съгласно чл. 3, ал. 1 и чл. 4, т. 15 от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури агенцията се ръководи от изпълнителен директор, който е орган по назначаването за работещите в нея служители. В случая обжалваната заповед е издадена от заместник - директора на агенцията, но на дата, когато последният замества титуляра и съответно изпълнява всички негови функции в пълен обем, включително и тези по назначаването и освобождаването на служителите (заповед за заместване № 341/090.09.2008 г.). Следователно, като приема, че заповедта е издадена от компетентния орган и не е нищожна, първоинстанционният съдебен състав, постановява решение в съответствие със закона. Правилно е и заключението за постановяване на акта при спазване на административнопроизводствените правила и в предвидената форма. Заповедта е писмена и съдържа мотиви, обосноваващи издаването й - посочени са правното и фактическо основание, което се свързва с образуваното против адресата на акта наказателно производство за престъпление по служба - чл. 100, ал. 2 от ЗДСл. Аргументиран и в съответствие със закона и е изводът на първоинстанционния съд за постановяване на оспорената заповед при осъществяване на материалноправните предпоставки за това. Разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл задължава органа по назначаването да отстрани временно държавния служител от работа, когато против него е образувано наказателно производство за извършено престъпление в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "а" от Наказателния кодекс (НК). Нормата е императивна и обвързва административния орган със задължението да отстрани временно служителя от работа при осъществяване на предвидените в закона фактически предпоставки. В разглежданата хипотеза нормативните изисквания са изпълнени. Против жалбоподателя, който е началник на ТЗ "ИАРА - Габрово" е образувано наказателно производство № 69/31.07.2008 г. и на същия са повдигнати обвинения за престъпления по чл. 302, т. 1, чл. 301, ал. 2, чл. 282 , и чл. 321 от НК за това, че в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, при условията на продължавано престъпление, е поискал и приемал от две физически лица облаги, които не му се следват - пари и незаконно уловена риба, за да наруши служебните си задължения и за това, че в качеството му на длъжностно лице не е изпълнил служебните си задължения или е превишил властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда, от което са могли да настъпят немаловажни вредни последици. (писмо до директора на изпълнителната агенция от разследващ полицай, определения на Габровския окръжен и на Великотърновския апелативен съд.). При тези данни правилно съставът на Административен съд - София град приема, че предпоставките на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл са изпълнени, поради което органът по назначаването е обвързан да осъществи предоставените му със закона правомощия и да отстрани временно служителя от заеманата длъжност. Поради това като достига до извод, че действията на административния орган са осъществени съобразно предоставената му със закона компетентност и оспорената заповед е издадена при спазване на материалноправните разпоредби административният съд постановява законосъобразен съдебен акт. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съдебен състав обсъжда всички доводи на страните и проверява изцяло законосъобразността на постановения административен акт. Въз основа на подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства съдът изгражда изводите си за това, че обжалваната заповед е издадена от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е законосъобразна, тъй като при постановяването й не са допуснати нарушения на нормативната уредба. Възражението за накърняване правото на защита на жалбоподателя, поради това че съдебното заседание на 05.02.2009 г. е проведено без негово участие и това на адвоката му, е неоснователно. За датата на заседанието страната е уведомена в предходното съдебно заседание, проведено на 20.11.2008 г., чрез упълномощения адв. Димитров, по чието искане делото е отложено за 05.02.2009 г., като му е предоставена възможност да се запознае с представените по делото доказателства и с административната преписка. С това съдебният състав изпълнява задължението си да осигури на страните право на участие в процеса, което право последните могат да осъществят по избран от тях начин или съответно да пренебрегнат. Ето защо отсъствието на страната и неин представител не е пречка за разглеждане на делото, освен ако не е направено искане за отлагане на същото по реда на чл. 139, ал. 1 от АПК, представено по делото до приключване на насроченото открито съдебно заседание. Поради това настоящият състав приема, че съдебното заседание на 05.02.2009 г. е проведено при спазване на съдопроизводствените правила и при осигурена възможност на страната да реализира правото си на защита. Молбата на жалбоподателя, депозирана на 12.02.2009 г., не може да обоснове различен извод. Същата е постъпила в съда седмица след приключване на устните състезания по делото и не е подкрепена с доказателства, установяващи обстоятелствата по чл. 139, ал. 1 от АПК. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,