Решение № 6730 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4202/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез процесуален представител юрисконсулт Е. Хичовски. Жалбата е против решение № 10982 от 19.03.2026 г., постановено по адм. дело № 12476/2025 г. на Административен съд - София-град, в частта му, с която по жалба на Х. П. Е. е отменено решение № 5291/28.10.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, само в частта за отказ да се предостави хуманитарен статут на Х. П. Е. на основание чл.9, ал.1, т.3 от Закона за убежището и бежанците и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила само на това основание. От доводите, изложени в касационната жалба, могат да се изведат основанията по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването на административния акт и в частта по отношение на отказания хуманитарен статут. Ответникът – Х. П. Е., чрез адв. Р. Танина, с писмен отговор на касационната жалба оспорва същата. Моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Х. П. Е., гражданин на Иран, против решение № 5291 от 28.10.2025 г. на председателя на ДАБ. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на хуманитарен статут и статут на бежанец на Х. П. Е.. С обжалваната част от решение № 10982 от 19.03.2026 г. по адм. дело № 12476/2025 г. Административен съд - София-град е отменил оспорения административен акт само в частта, с която е отказано да се предостави хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила на посоченото основание. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е анализирал подробно фактическата обстановка по делото и е приел, от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на ЗУБ, при спазване на предписаната от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният съд е посочил, че към момента на постановяване на административния акт – т.е. 28.10.2025 г., действително спрямо Х. П. Е. не са били налице материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. По отношение на отказа за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ административният съд е констатирал, че оспореният административен акт и в тази част е бил законосъобразнен към датата на издаването му, но към момента на разглеждане на спора пред съда е настъпила съществена промяна в ситуацията в Иран. Тази съществена промяна е преценена като относима към приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и във връзка с приложението на критериите за ситуация на въоръжен конфликт, дадени в Решението на Съда на ЕС от 17 февруари 2009г. по дело С-465/07 и относно преценката дали са налице „тежки и лични заплахи срещу живота и личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт“. На това основание първоинстанционният съд е направил повторна преценка на общата опасност от посегателство спрямо търсещото закрила лице. Вследствие на гореизложеното, Административен съд – София-град е съобразил, че обстановката в Ислямска република Иран след постановяване на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС е коренно променена, считано от 28.02.2026 г., поради военния конфликт между Иран, от една страна, и САЩ и Израел, от друга, като на територията на Иран се осъществявали военни действия, довели до разрушения и човешки жертви. Това наложило съдът да преразгледа материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, и да отмени решението в частта, с която е отказано предоставянето му на Х. П. Е.. Както и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне с указания в зависимост от развитието на конфликта да прецени дали несигурната ситуация ще има временен характер, и да спре производството, а също и да съобрази дали оспорващият се намира в страната, във връзка с предвиденото по чл.15 от ЗУБ, т.е. дали има реален интерес от производството. Обжалваното решение е правилно. Касационната инстанция споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд, като на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Съдът правилно е приложил чл. 142, ал. 2 от АПК, съобразявайки настъпването на нови факти и обстоятелства, относими към законосъобразността на издадения административен акт. Процесното решение на председателя на ДАБ при МС е взето при различна от представената пред съда фактическа обстановка. Тъй като тези обстоятелства са пряко свързани с материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на Х. П. Е., съдът правилно е приел, че решението на председателя на ДАБ при МС в тази част следва да бъде отменено, а преписката – върната за ново произнасяне по молбата за закрила по отношение на предоставянето на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут са установени в нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, която указва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, т.к. може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е единствената предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Необходимо е да съществуват тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Действително, от административния орган е извършен анализ на предоставената от Х. П. Е. противоречива бежанска история. Взета е предвид и актуалната информация относно Ислямска република Иран с оглед решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. След анализ на приобщените доказателства в първоинстанционния съдебен акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Административен съд – София-град подробно е обсъдил данните, дадени с представените пред него справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ. Взети са предвид и други информационни източници, като съдът е формирал извод, че понастоящем конфликтът в Ислямска република Иран е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и информацията, съдържаща се в представените и приети като доказателства по делото пред настоящата касационна инстанция два броя справки с вх. №№ МД-02-128/30.03.2026 г. и МД- 02-162/17.04.2026 г. за актуалната обстановка в Ислямска република Иран, изготвени от Дирекция „Международна дейност и проекти“ при ДАБ при МС. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 176, ал. 1 от ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Ислямска република Иран. Същите са издадени от специализиран орган по засегнатите пред тях въпроси. От посочените справки се установява, че броят на цивилните жертви расте с изключително бързи темпове. По данни на базираната в САЩ организация за правата на човека– от началото на военния конфликт до 22.03.2026г. са убити най-малко 1407 цивилни, включително най-малко 214 непълнолетни лица, а към 27.03.2026г. цивилните жертви са вече 1568. Като според медийни съобщения от месец април броят достига 3000 души, а ранените са повече от 20 000. Жертвите измежду тези числа включват и непълнолетни (какъвто е и Х. П. Е.), и деца. Не може да бъде направено заключение и че конфликтът е локален и спорадичен, както твърди касационният жалбоподател. Според представената най-актуална справка, датираща от 14.04.2026 г., налице са протести и сблъсъци във всички 31 провинции на страната, а 24 от тях са атакувани от военни сили. Според настоящата инстанция се установява неприемливо ниво на сигурност за гражданите. Няма сигурност за посоката на развитие на ситуацията в страната, респективно за скорошно прекратяване на конфликта. Доказателство за това са многократните опити за постигане на примирие, които завършват безуспешно. В компетентността на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. Настоящият състав на Върховния административен съд намира съществена разлика в положението по време на представянето му пред административния орган и по време на разглеждането на делото пред двете съдебни инстанции. Затова и може да бъде заключено, че правилно Административен съд – София-град е преценил съществената промяна в ситуацията в Иран, която от своя страна е довело до отмяна на оспореното решение № 5291/28.10.2025 г. на председателя на ДАБ при МС в частта за постановения отказ по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Достигайки до изводи в духа на гореизложеното, първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила в частта, в която е отменено решение № 5291/28.10.2025г. на председателя на ДАБ при МС в частта за отказ да се предостави хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила само на посоченото основание. Правилни и в съответствие с данните по делото са и дадените от първоинстанционния съд указания на административния орган в зависимост от развитието на конфликта да прецени дали несигурната ситуация ще има временен характер, и да спре производството, а също и да съобрази дали оспорващият се намира в страната, във връзка с предвиденото по чл.15 от ЗУБ, т.е. дали има реален интерес от производството. Воден от горното, и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,