Решение № 44 от 31.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 447/2008 г.

Решение № 44 от 31.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 447/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Тодор Домузчиев Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на "А" О. гр. С., летище София, бл. 1, вх. 2, ет. 2, ап. 20, подадена против решението от 21.03.2008 г. по гр. д. № 97/2008 г. на Софийския градски съд, IV Д състав. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, и искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът се уважи изцяло. В съдебно заседание жалбата се поддържа от А. С по съображения развити в писмена защита. Ответникът по касация - "А" ЕО. гр. С., ул. ... № 12, ет. 3, е подал писмен отговор, с който заявява становище по оплакванията в касационната жалба, като счита същите за неоснователни и моли за оставяне на жалбата без уважение. За да постанови обжалвания съдебен акт с който отхвърля иска на "А" О. гр. С. против "А" ЕО. гр. С. за сумата 2 791,82 лв., претендирана като възнаграждение по спедиционен договор съгласно фактура № 2100000794/26.10.2005 г., въззивният съд е приел, че между страните е сключен спедиционен договор за възлагане на превоза на продадени от ответника на търговско дружество в А. компютърни части. СГС приема, че спедиционният договор е неформален, а в случая сключването му е доказано от наличието на всички негови характеристики - страни, съгласие, извършване на превоз по представените товарителници, съставяне на фактура, посочена цена, предаване на фактурата на възложителя, частично плащане на възнаграждението. Независимо от горното се приема, че искът е неоснователен, защото ищецът не бил доказал изпълнението си по спедиционния договор, тъй като ищецът е задължен за резултат, и освен че трябва да сключи от свое име и за сметка на възложителя спедиционен договор, той трябва да му даде и сметка за извършеното, включително и като му представи необходимите документи, доказващи, че превозът е осъществен и, че товарът е достигнал до получателя си. ВКС II т. о. приема следното: Въззивното решение е неправилно. Същественият материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. I ГПК по който се е произнесъл съдът и който е от значение за спора, е този за даване на сметка от страна на спедитора за изпълнение на възложената му работа, за способите за приемане на отчета, включително и за приложението на чл. 301 ТЗ. Не е спорно, че страните са търговци по смисъла на ТЗ. Не е спорно, че процесният спедиционен договор е сключен - правилно е прието от СГС, че писмената форма не е условие за неговата действителност, а в случая сключването му е доказано от наличието на всички негови характеристики. С оглед препращащата норма на чл. 361, ал. II ТЗ към правилата на комисионния договор, спедиторът е длъжен да даде сметка на възложителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка (вж. чл. 355 ТЗ), за да възникне правото му да получи възнаграждение за извършената спедиционната услуга. Необосновано, с оглед доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че спедиторът не е дал отчет на доверителя за резултата от изпълнителната сделка. За последната, както и за мандата за сключване на превозния договор, формата е без значение. За да се приеме, че спедиторът е дал отчет по изпълнението на спедиционния договор трябва да се направи преценка дали извършените от него фактически действия налагат извод, че изпълнителна сделка е сведена до знанието на доверителя и, дали последният я приема. В процесния случай страните са съставили фактура № 2100000794/26.10.2005 г., като в нея са посочили номерата на транспортните документи с които е осъществен превоза на компютърните части за А., като за ответника фактурата е подписана от лицето Г. Д. Във фактурата не е отбелязано качеството на това лице, но не се е твърдяло, че това лице не е представител на ответника, но дори и да се приеме че Д. не е представител на доверителя, налице е хипотезата на чл. 301 ТЗ, съгласно която, счита се, че търговецът потвърждава действията на лице действувало от негово име без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването на тези действия. С подписването на фактура № 2100000794/26.10.2005 г. в която са посочени транспортните документи за извършения превоз, не само се потвърждава наличието на валидно сключен спедиционен договор, но се приема и отчета за извършената работа, тоест прехвърля се резултата от изпълнителната сделка, а това приемането на резултата се потвърждава и от последващото извършеното от ответника частично плащане по фактурата - с б. б. от 06.03.2006 г. са платени 300,00 лв. Предвид изложеното ВКС II т. о. счита, че в процесния случай е доказано наличието на валидно сключен спедиционен договор, изпълнение по него ито не само по изпълнителната сделка, но и по отчетната такава, поради което за спедитора се поражда правото да получи неизплатеното му възнаграждение. С оглед на това следва да се отмени въззивното решение и на ищеца се присъди исковата сума, ведно с направените разноски във всички инстанции. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение