Решение № 17 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5746/2007 г.

Решение № 17 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5746/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "б" ГПК. Е. Б. М. от гр. П. е обжалвал решението на В. апелативен съд от 9.07.2007 г. по гр. д. № 196/2007 г. в частта в която е било оставено в сила решението на Г. окръжен съд от 15.02. 2007 г., осъждащо го да заплати на Н. М. Д. сумата 9000 лева и на П. Й. Й. сумата 11 000 лева представляващи обезщетение за претърпяни от непозволено увреждане неимуществени вреди, заедно със законната лихва считано от 21.01.2004 г. до окончателното изплащане и в полза на държавата такса в размер на 840 лева. Обжалвал е решението и на В. апелативен съд в тази част, в която като е отменено решението на Г. окръжен съд от 15.02.2007 г. по гр. д. 158/2006 г., в отхвърлената част на исковете над 9 000 лева до 10 800 лева и над 11 000 лева до 14 400 лева, е постановено ново решение. С него Апелативният съд осъдил Е. Б. М. да заплати на Н. М. Д. допълнително 1 800 лева и на П. Й. Й. - допълнително 3 400 лева, представляващи обезщетение за претърпяни от станалото по негова вина на 21.01.2004 г. пътнотранспортно произшествие, неимуществени вреди. Или, общо жалбоподателят е бил осъден да заплати на Н. М. Д. 10 800 лева и на П. Й. Й. - 14 400 лева като обезщетение за претърпяните от увреждането болка и страдания. Жалбоподателят обжалва решението на В. апелативен съд в частта в която исковете са уважени над 2 000 лева за Н. Д. и над 3 000 лева за П. Й. и в тази част на решението, той счита, че са допуснати нарушения на материалния закон - чл. 52 ЗЗД и че то било и необосновано - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение на В. апелативен съд, прие следното: Развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на постановеното от Апелативния съд в гр. В., решение, са неоснователни. От приложеното н.ох.д. № 356/2004 г. на Севлиевския районен съд - от приложения протокол от 09.11.2004 г., с който на основание чл. 414к НПК (отм.) е било одобрено споразумението постигнато между прокурора и подсъдимия Е. Б. М. с неговия защитник адвокат Л. за прекратяване на наказателното производство - по безспорен начин е било установено че е било извършено от Е. М. деяние - на 21.01.2004 г. на пътя от гр. С. за село С. община при управление на лек автомобил марка "Ф." предприел изпълнение на десен завой с несъобразена с пътните условия скорост, при което изгубил контрол върху колата и тя навлязла в насрещната лента за движение - неговата противоправност и виновността на дееца М., гражданският съд който разглеждал правните последици правилно е приложил разпоредбата на чл. 222 ГПК (отм.) и законосъобразно е определил размерите на следващите се обезщетения. От насрещния удар возещите се в насрещния автомобил марка "А." П. Й. Й., тогава на 24 години и седящата до него Н. М. Д. тогава на 20 години, получили увреждания. П. Й. Й. получил контузия на главата без мозъчно сътресение и загуба на съзнание.получил многофрагментно счупване на горната челюст, многофрагментно счупване на долната челюст, фрактура на първата метатерзална кост на лявото ходило, която била лекувана оперативно-кръвна репозиция с мет.ост. Последвала е нова операция за премахване на метала и след срастване на костта. Като цяло счупването (фрактурата) на лявото ходило е отшумяло за 3-4 месеца, а на повторната операция - за 3-4 дни. (вж. лекарската експертиза на д-р В, заедно с останалите вещи лица: д-р И. М.- невролог и д-р Р.), представена пред Г. окръжен съд. Ищецът П. Й. имал сериозно увреждане на горната и долна челюст, което наложило лечение както в Многопрофилната болница в гр. П., така и във В. медицинския институт гр. С. Л. било съпроводено с оперативна интервенция 2 пъти, с големи отстояния между зъбите и с междучелюстна имобилизация за срок от 45-50 дни. През това време не е можел да се храни и да говори, отслабнал с 10-15 кг., "нарушен бил козметичния ансамбъл на лицето" От удара в главата имал често главоболие. За претърпяните болка и страдания Апелативният съд правилно е определил 16 000 лева - общата сума като обезщетение за понесените неимуществени вреди. Правилно е определено обезщетението и за втората пострадала - Н. М. Д., която по време на извършване на престъпното деяние, е била на 20 години. Претърпяла е болка и страдание от контузията на главата и от сътресението на мозъка, при което не е загубила съзнание. От двустранното счупване на горната челюст и от двустранното счупване на долната челюст с разместване на фрагментите., от проведеното лечение-оперативно с кръвна репозиция и мет. ост, с междучелюстна имобилизация - търпяла болка и страдания "със значителен интензитет в първите 2-3 месеца, след което болките намалели "През този период не е можела да говори и да се храни и теглото й е спаднало с 10-15 кг. Временно е бил нарушен и козметичния ансамбъл на лицето, а към момента на извършения преглед от вещите лица-лекари, имала намалена чувствителност на долната челюст в дясно на устната. Решаващият съд се е съобразил с описаното здравословно състояние на двамата ищци. Съобразил е младата им възраст и психичното изживяване с т. н. "нарушение на козметичния ансамбъл на лицето". Не е било без значение и намаляване на телесното тегло, като предпоставка за намаляване жизнените функции на организма. В. апелативен съд е приел, че и двамата пострадали са допринесли за настъпването на вредоностния резултат и съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД намалил определените обезщетения с 1/10 ид.част. По направеното оплаквания за неправилно приложение за съпричиняването от страна на ищците, Върховният касационен съд приема, че при така изяснената фактическа обстановка, то е неоснователно. Щом като водача на автомобила в грубо нарушение правилата за движение е навлязъл в насрещното платно и с това е предизвикал сблъсък с движещия се срещу него автомобил, без значение за вината му и съответно за неговата отговорност е дали пътуващите в насрещната кола хора са сложили или не предпазните си колани. Това би имало значение само за тяхната лична безопасност и евентуално за административно наказание по ЗДП. Оплакванията развити в касационната жалба са неоснователни. Решението на В. апелативен съд е обосновано и законосъобразно и като правилно постановен съдебен акт, следва да остане в сила. Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,