Решение № 3339 от 29.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Палма сто ЕООД представлявано от управителя И. Стефанова, подадена чрез адв. М. Пешева срещу решение 5468/21.09.2022г. постановено по адв. дело 2046/2021г. на Административен съд София-град. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. При подробно изложени съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на съдебен акт, с който да бъде уважена жалбата на дружеството срещу оспорения административен акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие чрез процесуалния си представител юрисконсулт З.Захариева, в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Счита, че не са налице твърдяните в жалбата пропуски в обжалваното съдебно решение, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е проведено при условията на повторност по смисъла на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение 235 от 13.01.2020г. постановено по адм. дело 7892/2019г. на Административен съд София град, с което е отменено уведомително писмо за отхвърляне на заявка за плащане и преписката е върната за ново произнасяне, същото е оставено в сила с решение 11830/23.09.2020г. постановено по адм. дело 3705/2020г. на Върховния административен съд. Въз основа на което административния орган се е произнесъл с ново уведомително писмо изх. 01-2600/450 от 21.01.2021г. Производството по делото е било образувано от Палма сто ЕООД срещу уведомително писмо изх. 01-2600/450 от 21.01.2021г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. С решение 5468 от 21.09.2022г. постановено по адм. дело 2046/2021г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на дружеството срещу оспорения административен акт. За да достигне до този резултат административния съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Административния съд е приел, че приложение намира редакцията на чл.9, ал.1 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" /Наредбата/, която е била обнародвана в Държавен вестник бр. 53 от 2018г., в сила от 20.06.2018г., съдът е приел, че с последваща промяна на тази разпоредба се е целяло единствено внасяне на яснота по тълкуването й. На следващо място съдът е приел, че за дружеството е съществувало задължението за спазване изискването 1/3 от доставките да са продукти произведени от земеделски стопани. Това изискване е заложено по отношение на доставките за които е одобрен, а именно за 23 такива, като представеното по делото доказателство споразумение с Ню проджектс Консулт не променя това негово задължение. Административния съд е анализирал дадените от ВАС указания и е установил, че дружеството е подало заявление за плащане. По първото от 10.12.2018г. за отчетен период 01.10.2018г. 3.11.2018г. са извършени 18 доставки и видно от административния акт е заплатена сумата относно тези 18 доставки. В мотивите на акта е посочено, че остават още 5 доставки, за да бъде изпълнена общата бройка от 23 като от тези 5 доставки 4 трябва да са на продукти произведени от земеделски стопани, за да бъде спазено изискването залегнало в чл. 9, ал.1 от Наредбата. По делото била представена и заявка за плащане за отчетен период 01.12.2018г. до 31.12.2018г., съдът е установил, че дружеството отново не е получило финансова помощ за 5 от доставките от общо 23 и въз основа на което административния орган е приел, че не е спазено изискването на чл.9, ал.1 от Наредбата и е довело до пълен отказ по втората заявка. На следващо място съдът е приел, че не е налице допуснато съществено нарушение при прилагане на разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредбата, за което се е мотивирал. Обжалваното решение е правилно. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Палма стоЕООД срещу уведомително писмо изх. 01-2600/450 от 21.01.2021г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. За да постанови този резултат, съобразно чл. 168 АПК съдът е извършил изключително подробна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, при която е установил липсата на основания за незаконосъобразност на оспорения акт. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че първоинстанционния съд, неправилно е приложил разпоредбата на чл.9, ал. 1 от Наредбата, приемайки че административния акт е постановен съобразно действащата към момента на постановяване нормативна уредба. Настоящият съдебен състав счита, че правилно решаващият съд е приел, че е налице соченото в административния акт основание за отказ по чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата. Според този разпоредба ДФЗ отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане когато е установено, че не са спазени изискванията на чл. 9, 10, 11 или 11а от наредбата. В случая в административния акт се твърди неизпълнение на изискванията на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, в каквато насока са и посочените в неговата обстоятелствена част данни от фактическа страна. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата, в приложимата към момента на подаване на заявката редакция от ДВ бр. 53/2018 г., както правилно е приел административния съд за приложима се предвижда, че по схема " Училищен плод" се разпределят само пресни плодове и зеленчуци, включени в списъка по приложение 1а, като се извършват не повече от 46 доставки за учебна година, от които най малко 1/3 от доставките да са на продукти, произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба 3/1999 г., за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Броят на доставките се определя от изпълнителния директор на ДФЗ в срок до 15 август, съобразно прогнозата на бюджета по схема " Училищен плод ". Безспорно е установено, че според акта за одобрение дружеството е следвало да доставя пресни плодове и зеленчуци за учебната година 2018/2019г. на учениците в общо 10 учебни заведения, "Палма сто" ЕООД е поело ангажимент за осъществяване на 23 бр. доставки за учебната 2018/2019 г. към всяко едно от тези училища. Това задължение се отнася за доставчика, като същия отговаря за конкретно поетия ангажимент за всяко учебно заведение и по отношение на конкретния брой доставки за всяко от тях. Обосновано с оглед доказателствата по делото и липсата на спор по тези факти е изводът на съда, че дружеството е подало заявления за плащане. По отношение на отчетен период 01.10.2018г. 3.11.2018г. е установено, че са извършени 18 доставки, за който на дружеството е заплатено. Видно от административния акт остават 5 доставки за да се изпълни необходимата бройка от 23, като от тези 5 доставки 4 трябва да са на продукти произведени от земеделски стопани, за да бъде спазена разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредбата. По отношение заявка за плащане за отчетен период 01.12.2018г. 31.12.2018г. дружеството не е получило финансова помощ за 5 доставки от общо 23. Въз основа на което административния орган е обосновал извода, че следва да се постанови пълен отказ поради неспазване на горепосочената разпоредба. Правилно административния съд е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредбата обнародвана в бр. 53 от 2018г. на Държавен вестник, в сила от 20.06.2018. Неоснователно е и наведеното с касационната жалба възражение за неспазване на предвидения в чл. 4, ал. 4, т. 3 от Наредбата срок. Настоящият състав счита, че макар в случая да не е спазен регламентирания в тази норма срок за изплащане на помощта, то това не съставлява съществено нарушение. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че посоченият срок в чл. 4, ал. 4, т. 3 от Наредбата не е преклузивен, а инструктивен, че не е налице нарушение, което да съставлява основание за отмяна на атакувания административен акт само на това основание. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател отнасящ се до неспазване на разпоредбата на чл.18, ал. 6 от Наредбата. Видно от обжалваното решение, административния съд е анализирал допуснатото нарушение от страна на административния орган, в частност неговата същественост от гледна точка на обстоятелството по какъв начин това нарушение е повлияло на търговското дружество, като в този смисъл е анализирал допуснатото нарушение както по време на административното производство, така и в съдебното такова съобразно предходно решение 235 от 13.01.2020г. постановено по адм. дел.о 7892/2019г. на Административен съд София град, оставено в сила с решение 11830/23.09.2020г. постановено по адм. дело 3705/2020г. на Върховния административен съд. Палма сто ЕООД е имал възможността да релевира доводи и представи доказателства, с които да опровергае изводите на административния орган, но видно от доказателствата по делото това не е сторено нито в предходното първоинстанционно производство, нито и в предходното касационно производство, нито след връщане на преписката за ново произнасяне, нито в протеклото повторно първоинстанционно производство, нито понастоящем в това касационно производство. Ето защо това нарушение понастоящем не следва да се квалифицира като съществено, защото за да е такова след а ако не бе допуснато , крайния резултат щеше да бъде вероятно друг. В случая с поведението си под формата на бездействие във всички протекли до момента производства жалбоподателят не е показал никаква индиция, че има желание да представи доказателства, които биха повлияли на крайния резултат, поради което извода за несъщественост на нарушението е обективно обоснован. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 3 от АПК, е основателно искането на касационния ответник за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид обема на осъщественото процесуално представителство на следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,