Решение № 7151 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5190/2009 г.

Решение № 7151 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5190/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мохамед Абдул Хамид Атиа, роден на 10.03.1955 г., гражданин на Арабска република Египет (APE), срещу Решение № 3577/18.03.2009 г., постановено по адм. дело № 8469/2008 г., с което състав на III отделение на ВАС е отхвърлил жалбата на Атиа, против Решение № 221/13.05.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага доводи, че съдът не е обсъдил факта, че причините да напусне страната си на произход са свързани с наличие на заплаха за живота му, сигурност и свобода. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът - ДАБ при МС, чрез проц. си представител юрк. Владимиров, моли съда да потвърди обжалваното решение. Прокурорът при Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени в пледоарията му съображения. Върховният административен съд - петчленен състав, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на обжалване пред тричленния състав на ВАС е било Решение № 221/13.05.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на Мохамед Абдул Хамид Атиа, гражданин на Арабска република Египет е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ и поради липса на условия по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. От фактическа страна тричленният състав е приел, че чужденецът е пристигнал в България на 22.01.1993 г. легално, с полет от Кайро, Египет. За периода 08.08.1995 - 10.08.1997 г. е имал разрешение за продължително пребиваване, като след тази дата пребивава в страната нелегално. В молбата за закрила жалбоподателят е изложил бежанската си история, от която става ясно, че причината за търсената закрила е търсене на по-доходна работа от тази, която е имал в страната на произход. По време на престоя си в България е контактувал с посолството на APE, получавал е оттам финансова помощ. От справката за сигурността на страната по произход, която е приложена в административната преписка, се установява, че животът и сигурността на кандидата не са застрашени поради причина от вътрешно държавен характер. За да отхвърли жалбата от правна страна съдът е приел, че не са налице материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя, тъй като същият не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход., като репресията да се основава на неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Законосъобразно съдът е приел, че е отказан и хуманитарен статут, тъй като от представеното по делото становище на Министерството на външните работи може да се направи извод, че не е налице вътрешен въоръжен конфликт според регламентираното от международното право определение за това. От данните в преписката не се установява жалбоподателят да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешния въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Законосъобразно съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ Статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В случая е установено, че касаторът е пристигнал в България на 22.01.1993 г. легално, с полет от Кайро, Египет и след 10.08.1997 г. пребивава нелегално в Р. България. От проведеното интервю се установява, че причината за търсената закрила е по-доходна работа от тази, която е имал в страната на произход. Проблеми в Египет не е имал преди пристигането в България, като е посещавал през 1995 г. Египетското посолство. Желае да остане в България, тъй като живее в тази страна от 15 години, а в Египет родителите му са починали, а братята и сестрите му живеят отделно, поради което правилно тричленния състав е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Не се установяват и предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Не се установява от проведеното интервю, че касаторът е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода. От приетото по делото становище на Министерството на външните работи може да се направи извод, че в държавата на произход не е налице вътрешен въоръжен конфликт според регламентираното от международното право определение за това, поради което не налице и хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ, а именно, реалната опасност от тежки посегателства да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му. С оглед на изложеното не се установиха релевираните в касационната жалба доводи за отмяна на обжалваната решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав