Решение № 11124 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3420/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. А. Й., чрез адв. Д. Серев срещу решение 2309 от 15.12.2023 г. по адм. дело 1336/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16001622002660-091-001 от 17.02.2023 г., издаден от началник сектор и главен инспектор по приходите при ТД на Пловдив в частта му, потвърдена с решение 167 от 12.05.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на А. А. Й., Ц. А. Й. и Н. А. Й., в качеството им на правоприемници на А. Г. Й., починал на 01.12.2020 г. , с регистрация като ЕТ А. Й. допълнително са установени задължения по ЗДДС за д.п.м.12.2020 г. в размер на 111 374,20 лева и са начислени лихви за забава в размер на 23 844, 12 лева, както и са начислени лихви за д.п. м.11.2020 г. в размер на 1 510,98 лева, за по 1/3 част. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не се е произнесъл по спорния въпрос за приложимост на чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството, а именно, че наследниците по закон на починалия А. Й. носят отговорност само за дела, който наследяват, а не носят солидарна отговорност. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отмяна на РА. Претендира разноски. Не прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна директорът на дирекция ОДОП - гр. Пловдив, чрез юрк. Попова изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. А. Й. срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16001622002660-091-001 от 17.02.2023 г., издаден от началник сектор и главен инспектор по приходите при ТД на Пловдив в частта му, потвърдена с решение 167 от 12.05.2023 г. на директора на дирекция ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на А. А. Й., Ц. А. Й. и Н. А. Й., в качеството им на правоприемници на А. Г. Й., починал на 01.12.2020 г., с регистрация като ЕТ А. Й. допълнително са установени задължения по ЗДДС за д.п.м.12.2020 г. в размер на 111 374,20 лева и са начислени лихви за забава в размер на 23 844, 12 лева, както и са начислени лихви за д.п. м.11.2020 г. в размер на 1 510,98 лева, за по 1/3 част. Съдът е приел, че РА в потвърдената от решаващия орган част е влязъл в сила по отношение на другите двама наследници на починалия А. Й. с ЕТ А. Й. или по отношение на 2/3 от установените с РА задължения по ЗДДС за д.п. м.12 и м. 11.2020 г. Обосновал е извод за материална законосъобразност на РА за по 1/3 част. Касационната жалба се явява процесуално допустима, като наведените от представителя на Върховна прокуратура доводи за нейната недопустимост са неоснователни поради следното: Предмет на касационен контрол е постановеното по адм. дело 1336/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив решение, с което е отхвърлена жалбата на А. А. Й. срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16001622002660-091-001 от 17.02.2023 г., издаден от началник сектор и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта му, потвърдена с решение 167 от 12.05.2023 г. на директора на дирекция ОДОП - гр. Пловдив, с който на Ц. А. Й., Н. А. Й. и А. А. Й., в качеството им на правоприемници /наследници/ на А. Г. Й., починал на 01.12.2020 г., с регистрация като ЕТ А. Й. , ЕИК 115018185, допълнително са установени задължения за данък по ЗДДС за д.п. м.12.2020 г. в размер на 111 374,20 лева и са начислени лихви за забава в размер на 23 844,12 лева, както и са начислени лихви за забава за д.п. м.11.2020 г. в размер на 1 510,98 лева, за по 1/3 част. Следователно, касационният жалбоподател има правен интерес да обжалва съдебния акт, доколкото е отхвърлена жалбата му срещу РА в потвърдената от решаващия орган част, за по 1/3 част. Решението е неблагоприятно за него, поради което касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е и основателна. Решението се явява недопустимо и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на АС Пловдив. Според АС Пловдив предмет на оспорване е бил процесният РА в потвърдената от директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив част, за по 1/3 част с оглед твърдението на ревизираното лице, че РА се явява незаконосъобразен поради ангажирането на солидарната отговорност на тримата наследници на починалия А. Й. с ЕТ А. Й. за процесните д.п. м.12.2020 г. и за м.11.2020 г. Основателно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил наведените в първоинстанционната жалба възражения за незаконосъобразност на оспорения РА. На първо място, съдът не е определил правилно предмета на оспорване. Видно от жалбата, адресирана до АС Пловдив и уточняващата молба 12378 от 06.06.2023 г. от А. Й., същият иска отмяната на РА в потвърдената с решение 167 от 12.05.2023 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив част и се иска отмяната му поради неспазване на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН. С обжалваното решение АС Пловдив е отхвърлил жалбата на А. Й. срещу цитирания по-горе РА в потвърдената от решаващия орган част, но само за по 1/ 3 част от установените задължения. Действително другите двама наследници на починалия А. Й. с ЕТ А. Й. не са обжалвали РА. В тази връзка съдът е приел, че РА по отношение на Н. Й. и Ц. Й. е влязъл в сила или по отношение на общо 2/3 от допълнително установените задължения по ЗДДС за м. 12.2020 г. /главница и лихви/ и за м. 11.2020 г. /лихви/. РА в съответната обжалвана част е издаден по отношение на тримата наследници по закон на починалия А. Й. с ЕТ А. Й. , отговорни по чл. 14, т.3 ЗДДС. Установените задължения по ЗДДС в размер на 111 374, 22 лева главница и лихви в размер на 23 844, 12 лева са определени на основание чл.111, ал. 1 вр. чл. 27, ал. 5 ЗДДС, както и са установени задължения за лихви в размер на 1510,98 лева за невнасяне в срок на деклариран ДДС за м.11.2020 г. в размер на 6 783,54 лева. С оглед на така развилото се ревизионно производство и предмета на жалбата, адресирана до АС Пловдив, съдът е бил длъжен да се произнесе по целия спорен предмет, а именно дали РА в потвърдената част от решаващия орган изцяло е законосъобразен, а не за по 1/3 част. На следващо място, съдът е следвало да изрази изрична воля в насока дали счита, че отговорността на наследниците на починалия А. Й. с ЕТ А. Й. е солидарна или същата е разделна, т.е. дали намира приложение чл. 60, ал. 1 ЗН. Без значение за отговор на този въпрос е фактът, че другите двама наследници не са обжалвали РА. При достигане на извод за солидарност или разделност на установените с РА в потвърдената от решаващия орган част задължения по ЗДДС резултатът от съдебния контрол би бил различен, дори и да се приеме, че по същество А. Й. не оспорва констатациите на приходните органи за наличието на основанията по чл. 111, ал. 1 вр. чл. 27, ал. 5 ЗДДС за издаване на РА. С оглед на горното, настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане на друг състав на АС Пловдив, като новият състав следва да определи правилно предмета на спора съобразно изразената от А. Й. воля в първоинстанционната жалба и нейното уточнение от 06.06.2023 г., да формира изрични мотиви каква е отговорността на тримата наследници по закон на починалия А. Й. с ЕТ А. Й. и дали намира приложение чл. 60, ал. 1 ЗН. В заключение да обоснове извод дали РА в съответната му потвърдена с решение на решаващия орган част е материалнозаконосъобразен или не. При този изход на спора, по разноските ще се произнесе новият състав на АС- Пловдив на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ, Върховният административен съд, състав на първо отделение