Решение № 12985 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6571/2017 г.

Решение № 12985 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6571/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. П. срещу решение № 318 от 21.04.2017 г., постановено по адм. д. № 749/2016 г. по описа на Административен съд - С.-област, VI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението, потвърждаване на оспорения административен акт и отхвърляне на жалбата. О. М. В. Борисова от гр. П., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорения съдебен акт решаващият състав на Административен съд - С.-област е отменил заповед № ЗСП/Д-СО-Р/89 от 07.06.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. П., в частта й за определяне и отпускане на помощ по чл. 17 ППЗСП за периода 27.02.2016 г. до 29.04.2016 г. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в 7-дневен срок от влизане на решението в сила, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. По първоначалното дело не е било спорно, че с решение № 1308 от 11.11.2015 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца", на Д. Г. Б., чиято майка и законен представител е М. В. Б., е осигурено организационно и финансово подпомагане за лечение в Ортопедична болница Шпайзинг гр. В., Р. А., с придружител, което не включва разходи за дневни. След завръщането в страната, на 12.05.2016 г., Борисова е подала молба-декларация вх. № ЗСП/Д-СО-Р/89 за отпускане на еднократна помощ, която е заявила така: "за дневни за лечение на детето ми в чужбина". С процесната заповед е отпусната помощ по чл. 17 ППЗСП за периода 15.02.2016 г. до 26.02.2016 г., в който детето е било на стационарен престой в цитираната австрийска болница. Спорът по първоначалното дело се е свеждал до това, следвало ли е да бъде отпусната помощ и за периода 27.02.2016 г. до 29.04.2016 г. Съгласно чл. 17, ал. 1 ППЗСП на лицата, получили разрешение за лечение в чужбина от Министерството на здравеопазването за сметка на бюджета му, могат да се отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за дневни за тях и техните придружители, когато те не са включени в стойността на отпусната сума за лечение. Действително в разпоредбата на чл. 17, ал. 3, т. 2, б. "б" ППЗСП, като един от документите, които следва да бъдат представени в административното производство по отпускане на помощта след завръщане в страната, е посочено копие от епикризата от лечебното заведение, провело лечението. Но това не означава, че помощта следва да бъде отпусната само за периода на престой в болницата. Освен това, определяйки периода за отпускане на помощта на база епикриза № 116006327 от 24.02.2016 г., административният орган не е съобразил, че в раздел "Други указания" от същата изрично е казано, че се предвижда контролен рентгенов преглед на 03.03.2016 г., отразена е необходимостта от продължаване на тромбозната профилактика, а при появата на оплаквания - възможността да се посети лечебното заведение по всяко време, след предварително записване. Не е взето предвид и писмото от 03.06.2016 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца", в което е посочено, че поетите от фонда разходи по лечението на детето са за периода 15.02.2016 г. до 27.04.2016 г. В служебната бележка от 25.05.2016 г. на Посолството на Р. Б. в гр. В. е казано, че Д. Б. и М. Б. са пребивавали в жилищния комплекс към посолството в периода от 14.02.2016 г. до 29.04.2016 г. във връзка с проведено планово лечение. По първоначално дело са били представени копия от самолетни билети и бордни карти, установяващи полети на посочените лица от гр. С. до гр. В. и от гр. В. до гр. С., съответно на 14.02.2016 г. и на 29.04.2016 г. Правилно първоинстанционният съд се е позовал и на показанията на свидетелката Христова, която има преки наблюдения върху престоя на Борисова в жилищния комплекс към посолството ни в гр. В. и ангажиментите на жалбоподателката след проведената операция на детето й. Приемайки, че заповед № ЗСП/Д-СО-Р/89 от 07.06.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. П., в частта й, с която не е определена и отпусната помощ по чл. 17 ППЗСП, за периода 27.02.2016 г. до 29.04. 2016 г., е незаконосъобразна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,