Решение № 269 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12258/2011 г.

Решение № 269 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12258/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър чрез неговия процесуален представител срещу решение № 3219/29.06.2011 г. по адм. д. № 6687/2010 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Димитър Любомиров Стефанов чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Димитър Любомиров Стефанов срещу заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на касатора, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри на територията на район "Средец", Столична община, в частта относно собствения му недвижим имот, а именно: имот с идентификатор 68134.100.31.2.8, представляващ апартамент на третия етаж в сграда с обща площ от 44,85 кв. м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място. Твърдението е в смисъл, че имотът на жалбоподателя неоснователно е записан като апартамент, докато фактически се състои от три отделни стаи една до друга и следва да получат всяка отделен идентификатор като самостоятелен обект, както и че не е отразена притежаваната от жалбоподателя собственост на съответните идеални части. С обжалваното решение съдът е отменил актът в оспорената му част и е върнал преписката на органа за ново произнасяне съобразно указанията в мотивите на решението. Така постановеното решение е обосновано. В този смисъл съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че жалбоподателят се легитимира като собственик на три стаи една до друга, с южно изложение, на третия етаж на сградата с обща площ от 44,85 кв. м, заедно със съответните идеални части от коридора и тоалетната вдясно от входа на третия етаж на сградата, заедно с 1/5 идеални части от 2/5 идеални части от 228/826 идеални части от дворното място, върху което е построена сградата и заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, видно от нотариален акт № 165, т. I, нотариално дело № 172 от 20.11.2000 г. Легитимиращият го документ е представен от жалбоподателя с възражение, уважено от разгледалата го комисия. От неоспореното по делото и прието заключение на вещото лице се установява, че че имотът на жалбоподателя представлява три отделни самостоятелни обекта - стаи № 1, № 2 и № 3, намиращи се в сградата с идентификатор 68134.100.31.2, които не са отразени в схемата, както и че собствеността на жалбоподателя върху коридора и тоалетната не са отразени в кадастралния регистър. Според вещото лице предназначението на стаите и етажа не е жилищно, както е отразено в обжалвания акт, а е за офиси. Предвид изложеното изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е представил документ за собственост е обосновано. Спрямо така установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон. Собствеността на жалбоподателя не е отразена съответно на обема и вида й в схемата на самостоятелните обекти в сграда съгласно чл. 29 ЗКИР и чл. 17 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Касае се не до обособено жилище, а до три отделни самостоятелни обекти с нежилищно предназначение, в какъвто смисъл е и заключението на комисията на административния орган, разгледала и уважила възражението на жалбоподателя. Това е довело и до неправилно отразяване и в кадастралния регистър на притежаваните идеални части. Предвид изложеното, като е приел незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част в хипотезата на материална такава и го е отменил, първоинстанционния съд правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното основание за отмяна и същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски, представляващи адвокатски хонорар в размер на 800 лв. Разноските са реално престирани, видно от приложеното пълномощно и своевременно претендирани. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,