Решение № 127 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12701/2012 г.

Решение № 127 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12701/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Хасан Хасан хаджи Исмаил, със съдебен адрес гр. Бургас против решение № 1455/7.08.2012 г. по адм. дело № 2532/2011 г. на Административен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 76, б. "е" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП) (отм.), § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че в съответствие с дадените му от Върховния административен съд указания, административният съд е изискал и приел като доказателства по делото всички налични в Архивохранилището на РУСО - Бургас документи и в частност удостоверения под № 249-292/2007 г. и № 249-293/2007 г., от които е видно, че жалбоподателят и неговата майка не са били приети за членове на ТКЗС, но са били членове от домакинството на член-кооператор. Първоинстанционният съд е съобразил основанията на които е било отменено решение № 66/2008 г. на директора на РУСО - Бургас и законосъобразно е приел, че постановеният нов административен акт е издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 76, б. "е" от ППЗП (отм.), във връзка с чл. 101 от ППЗП (отм.), чл. 170, ал. 2 от АПК и чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че с разпореждане № 490509/2.02.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Бургас на Хасан Хасан хаджи Исмаил, от с. Руен е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Отказът е мотивиран с отсъствието на минимално необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст. Не е признат осигурителен стаж от майката на жалбоподателя, заявен по реда на чл. 76, б. "е" от ППЗП (отм.). С решение № 19/24.03.2010 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас е потвърдил оспореното пред него разпореждане. В проведеното оспорване по съдебен ред жалбата на Хасан Хасан хаджи Исмаил, от с. Руен срещу актовете на пенсионните органи е отхвърлена като неоснователна. С решение № 15290/21.11.2011 г. по адм. дело № 5880/2011 г. Върховният административен съд е отменил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Бургас. Посочил е че не са изследвани важните за спора факти дали Хасан хаджи Исмаил е полагал труд в ТКЗС, с. Руен като чл. на домакинството на майка си Хатче Ферад Камбур при навършена възраст от 16 години. С решение № 1455/7.08.2012 г. по адм. дело № 2532/2011 г. Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Хасан Хасан хаджи Исмаил, от с. Руен срещу решение № 19/24.03.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 490509/2.02.2010 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актовете на пенсионните органи са постановени при условията на налична материална компетентност, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Спорният между страните осигурителен стаж е от 1 г. и 7 месеца и касае периода 1.06.1965 г. - 31.12.1966 г. Жалбоподателят претендира същият при условията на чл. 76, б. "е" от ППЗП (отм.) като чл. на домакинството на своята майка Хатче Ферад Камбур. Съгласно чл. 76, ал. 1, буква "е" от ПКТП (отм.), за трудов стаж, по смисъла на Закона за пенсиите се счита времето след 1.01.1957 г., през което лицата са работили като членове-кооператори, както и членове на домакинството на член-кооператор, които са работили в ТКЗС заедно с член-кооператора. "Домакинството" по смисъла на закона са: съпрузите, невстъпилите в брак деца над 16-годишна възраст и родителите на единия или на двамата съпрузи, които живеят заедно с тях. В съдебната практика е възприето, че ако на член-кооператора е зачетен осигурителен стаж по реда на чл. 76, ал. 1, буква "е" ППЗП (отм.) и е отпусната пенсия, членовете от домакинството му, по взаимно споразумение, могат да ползват изработените над запланувания минимум трудодни. А ако при пенсиониране на член-кооператора не е ползван този осигурителен стаж, няма пречка, по взаимно споразумение, членовете от домакинството да ползват всички отработени трудодни. Като се има предвид характера на селскостопанската работа, нейната сезонност и възможност за извършване от цялото домакинство, на основание чл. 76, б. "е" ППЗП (отм.), може да се зачете осигурителен стаж и на ученици и със споразумение между членовете от домакинството на чл. - кооператора е достатъчно доказателство за това, че същите са работили по смисъла на разпоредбата. При зачитането на осигурителен стаж на това основание от значение са само моментът на навършване на 16-годишна възраст и моментът на напускане на домакинството - сключване на граждански брак и създаване на ново или членство в друго домакинство, промяна на постоянното местожителство и др. Съгласно приетите по делото извлечения от спомагателната книга за трудодните и пенсионните вноски на чл. - кооператорите се установява, че жалбоподателят и майка му Хатче Камбур не са били членове на ТКЗС, с. Руен, но са били част от домакинството на член-кооператора Хасан Хаджи Исмаилов Камбуров (техен баща и съпруг). Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото съдът е достигнал до изводите, че не са доказани обстоятелствата, че Хасан Хаджи Исмаилов е полагал труд в кооперативното стопанство и има изработени трудодни. Същият до 1970 г. не е фигурирал в партидата на своя баща и няма данни за изработени трудодни и внесени лични вноски. Разпитаният по делото свидетел Кадир Муталиб сочи, че жалбоподателят е помагал като малък на майка си в брането и реденето на тютюн. Не уточнява възрастта на хаджи Исмаил и останалите относими обстоятелства за начина на отчитане на осъществяваната трудова дейност. Правилно при тези фактически положения съдът е приел за недоказани фактите от значение за прилагането на правната норма на чл. 76, б. "е" от ППЗП (отм.). Отчитайки, че към датата на подаване на заявлението Хасан Хасан хаджи Исмаил не е притежавал минимално изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст съгласно изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не са налице фактически и правни основания за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е съобразил своето решение с влезлите в сила съдебни актове - решение № 12948 от 3.11.2009 г. по адм. дело № 7043/2009 г. и потвърденото с него решение № 365 от 7.04.2009 г. по адм. дело № 1693/2008 г. на Административен съд - Бургас. В посочените съдебни производства не е обсъждан спорния по настоящото дело осигурителен стаж по чл. 76, б. "е" от ППЗП от майката на жалбоподателя. Спорът по тях е бил обусловен от осигурителния стаж на жалбоподателя, придобит на длъжността "строителен работник в ТКЗС" за времето 1970 г. - 1991 г. и дадените със съдебните решения указания по прилагането на т. 26 и т. 66и от ПКТП (отм.) са съобразени от пенсионните органи и първоинстанционния съд. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,