Решение № 13447 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7110/2013 г.

Решение № 13447 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7110/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Гочо Господинов Петров от гр. Царево, против решение № 567/11.03.13 г. по адм. д. № 11/13 г. по описа на Административен съд-Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Началник РДНСК Югоизточен район, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като провери правилността на обжалваното решение в светлината на изложените касационни оплаквания и служебно, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, констатира: С обжалваното решение Административен съд-Бургас е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Петров срещу Заповед № ДК-02-ЮИР -256/03.12.12 г., с което на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ Началникът на РДНСК Югоизточен район е наредил да се премахне извършен от оспорващия незаконен строеж " Тераса", находящ се в УПИ IХ-734, кв. 62 по плана на гр. Царево. За да постанови този правен резултат, съдът въз основа на доказателствата по делото е приел, че строежът е извършен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. По отношение единственото оплакване в жалбата, че подателят й неправилно е посочен като адресат на заповедта, решението съдържа мотиви относно данните по преписката, че оспорващият е извършител на строежа и в това качество се явява надлежен адресат на административния акт. Доводите за неправилност на решението, поддържани в настоящата инстанция, са идентични с доводите за незаконосъобразност на административния акт, изложени в първоначалната жалба и обсъдени от съда. Същите са неоснователни, тъй като по делото са налице безспорни данни, изходящи от касатора, че той е извършител на незаконния строеж и като такъв се явява адресат на заповедта съгласно § 3, ал. 1 от Наредба № 13 от 23. 07. 2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. При проверката по чл. 218, ал. 2 АПК за съответствие на решението с материалния закон настоящият касационен състав на II-ро отделение на Върховния административен съд констатира: В нарушение разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е обсъдил подробно единственото оплакване по жалбата във връзка, с което както се посочи по-горе и изложил законосъобразни мотиви. При преценка законосъобразността на обжалваната заповед по същество обаче е подходил формално и не е констатирал допуснати от административния орган съществени нарушения на процедурата по издаването й, обосноваващи нейната незаконосъобразност, които се изразяват в следното: В Констативни актове № № 151 и 152/15.12.10 г. подробно описание е дадено на незаконен строеж, представляващ навес от дървени греди, тухлен зид и комин. По отношение съществуващата на първия етаж, южна фасада, тераса е отразено, че е продължена до края на сградата с размери 0,25/0,25 м. В обстоятелствената част на издадената въз основа на тези констативни актове предметна на оспорването заповед незаконният строеж е описан като разширение 5,00/1,80 м на съществуваща тераса без посочване на съществуващите й размери, подпряно с бетонови колони с размер 0,25/0,25 м. Диспозитивът на административния акт сочи като незаконен строеж "тераса", което внася неяснота относно подлежащия на премахване незаконен строеж- дали на премахване подлежи цялата такава или само разширението й, което би създало затруднения при изпълнението на административния акт. Изложените констатации обосновават извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед, респ, незакосъобразност на отхвърлителното оспорването срещу тази заповед първоинстанционно решение. Следва като постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК това решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което обжалваната заповед се отмени като незаконосъобразна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение