Решение № 16129 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10975/2018 г.

Решение № 16129 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10975/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София срещу решение № 4404/28.06.2018 г., постановено по адм. дело № 3086/2018 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменена заповед № 0319498/22.02.2018 г. на същия директор за налагане на принудителна административна мярка на ЕТ "Елитос – Е. Тоскова" – гр. [населено място] "запечатване на търговски обект – магазин за цветя и забрана за достъп до него за срок от 14 дни" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че липсват конкретни мотиви, данни и факти за налагане на принудителната административна мярка и така определения от компетентния орган размер, както и че актът е постановен в противоречие с целта на закона. Неиздаването на фискална бележка при покупка на стоки касаторът излага доводи съобразно законовите изисквания в тези случаи да се налага принудителна административна мярка (ПАМ), тъй като това показва, че е създадена организация в търговския обект, която води до неизпълнение на установените правни регламенти за отклонение от данъчно облагане. Относно срока на наложената ПАМ в касационната жалба се излага твърдение, че са взети предвид вида на извършваната дейност – търговия на дребно, местоположението на обекта в гр. Самоков, ул. "Асен Карастоянов" № 1 и големината му – площ от около 40 кв. м., вида и стойността на обичайно предлаганите в обекта стоки – саксийни цветя, рязани цветя, семена и др., поради което наложения срок – 14 дни отговаря на законовите изисквания. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на ЕТ "Елитос – Е. Тоскова" и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Георгиев. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Елитос – Е. Тоскова" – гр. [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Н. Христова, я оспорва по изложените в съдебно заседание съображения и в депозираните писмени бележки. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно да се отмени. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустим и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени наложената ПАМ на ЕТ "Елитос – Е. Тоскова" първоинстанционният съд е приел, че наистина при извършената контролна покупка от орган по приходите в търговския обект – магазин за цветя, не е издаден фискален бон от работещо фискално устройство или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г., но заповедта за налагане на ПАМ не е мотивирана и фактически обоснована с конкретни обективни дадености, от които да се изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго нарушение. Според съда в заповедта липсват конкретни мотиви, обосновани от конкретни данни и факти, относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи срока на действие на мярката. Съдът не е възприел изложените в заповедта мотиви, че с неиздаването на фискалния бон търговецът установява каква организация е създал в търговския обект, която води до отклонение от данъчно облагане, а бланкетно е посочено на тази организация. Без мотиви според съда органа по приходите е приел, че определеният 14-дневен срок е съразмерен и съобразен с нарушението. Обжалваното решение е неправилно постановено. За предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за предотвратяване на вредните последици от тях, се налага принудителна административна мярка. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 25 от Наредба № Н-18/2006 г. на министъра на финансите, когато в търговски обект не се издаде документ за продажбата, в случая фискален касов бон от ЕКАФП, то компетентният административен орган налага принудителна административна мярка. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 1 от цитираната Наредба изисква издаването на фискален касов бон от регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Неиздаването на такъв документ е административно нарушение, за което законът предвижда и налагане на принудителна административна мярка за неспазване на данъчното законодателство и което означава, че целта е да не се отчитат приходи, а в случаите, когато това не е направено, представлява отклонение от данъчно облагане. В процесния случай при извършената контролна покупка от приходните органи, изрично посочена в протокола за извършената от приходния орган проверка - покупка на 1 бр. роза и пакет семена на обща стойност 7, 80 лв. не е издаден фискален касов бон, каквото е задължението на търговеца, нормативно установено. Неиздаването на фискална касова бележка от регистрирано в обекта ФУ правилно административният орган е приел, че създадената организация в обекта на неиздаване на такъв документ при покупки на стоки, води до укриване на приходи, а оттам и до отклонение от данъчно облагане. Приемането от съда, че от неиздаването на една касова бележа не може да се направи такъв извод е неоснователно и несъобразено с доказателствата по делото. Съдът не е обсъдил установеното от приходните органи, обективирано в протокол за извършена проверка на установената касова наличност в търговския обект, че е налице разлика в касовата наличност, тъй като в книгата за дневния финансов отчет е разчетена касова наличност на фискалното устройство 7, 50 лв., а фактическата наличност в касата - 17, 20 лв. Следва да се поясни, че сумата от 7, 50 е въведена в началото на работния ден, като остатък от предишния работен ден на търговския обект и това е видно от представените, но необсъдени от първоинстанционния съд доказателства, като дневен отчет и КЛЕН. Предвид установеното по делото сумата от 7, 80 лв. е от контролната покупка, а констатираната от приходните органи разлика е 9, 70 лв. При така установеното правилно въз основа на изготвения протокол за извършена проверка въз основа на която е издадена и заповедта за ПАМ приходните органи са направили законосъобразен извод, че не се отчитат действителните приходи от продажби на стоки, а това винаги води до отклонение от данъчно облагане и като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение. С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на ЕТ "Елитос - Е. Тоскова" срещу заповедта за ПАМ, цитирана по-горе да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 200 лв. съгласно чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение