Решение № 717 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 451/2010 г.

Решение № 717 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 451/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба за отмяна по чл. 304 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК (чл. 233 във връзка с чл. 231, ал. 1, б. "е", пр. 1 ГПК - отм.) на влязлото в сила решение на Варненския районен съд по гр. дело № 3836/2005 г.: основното под № 1636 от 17.05.2008 г. и за поправка на явна фактическа грешка под № 2469 от 23.07.2008 г., частично отменено и потвърдено от Варненския окръжен съд с решение № 601 от 11.05.2009 г. по гр. дело № 2384/2008 г., с което изцяло е уважен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за процесния недвижим имот пл. № 628 с площ от 788 кв. м., м. "Св. Н." - гр. В. Молителят З. П. З. от гр. В. иска отмяна на първоинстанционното решение понеже счита, че като съпруг на една от ответниците по спора К. П. З., упражняващ фактическа власт върху имота е лишен от участие в процеса с оглед оспорването на иска както по отношение активната материално-правна легитимация на ищците, така и по отношение на пасивната легитимация на ответниците, при което в условията на евентуалност последните са направили възражение, че са го придобили по давност, а това от своя страна налагало уточнение дали ответниците са били в брак с оглед допустимостта на исковете за собственост. Процесуалният представител адвокат Н. Р. Д. от Варненската адвокатска колегия поддържа молбата за отмяна. Допълнително съображения се излагат в писмена защита и "становище" на молителя. Претендира за направените по делото разноски пред настоящата инстанция. От ответниците по молбата за отмяна /и такива по спора/ И. Т. П., Н. П. Н. и К. П. З., тримата от гр. В., е постъпил отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК, с който не оспорват "фактическите и правни твърдения" на молителя, като считат, че молбата е допустима и основателна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. От ответниците по молбата за отмяна /ищци по спора/ Б. П. В., Л. А. Н. и П. В. Н., тримата от гр. В., представлявани от адвокат В. С. С. от Варненската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК със становище за недопустимост, евентуално неоснователност тъй като ответниците са твърдели придобивна давност, започвала да тече от 27.05.1996 г., но от приетото пред първата инстанция удостоверение за наследници на праводателя им П. К. П., починал на 05.04.2000 г., е установено, че позоваването на давност е при условията на чл. 82 ЗС - присъединяване на владение към осъществено предхождащо такова от страна на наследодателя им. Процесуалният представител адвокат С. поддържа оспорването на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и като взе предвид данните по делото, приема следното: Върховният касационен съд, състав на II гражданско отделение, с определение № 1038 от 13.11.2009 г. по гр. дело № 979/2009 г. на основание чл. 288 ГПК не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение № 601 от 11.05.2009 г. по гр. дело № 2384/2008 г. на Варненския окръжен съд по подадената касационна жалба от И. Т. П., Н. П. Николов и К. П. З. а. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Отмяната на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК /чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК - отм./ може да иска само страната, която е била ненадлежно представлявана. Разпоредбата има предвид три хипотези, които водят до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради нарушаване правото на защита на страната, свързани с основния принцип на състезателност в процеса. Не е предвидена възможност трети лица, които не са били страна в процеса, да искат отмяна на влязлото в сила решение на това основание. Второто основание, на което се позовава молителят, е разпоредбата на чл. 304 ГПК /чл. 233 ГПК - отм./, според която отмяна на влязлото в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила на пресъдено нещо, макар и то да не е било страна по делото. Това е така, защото отмяната на това основание защитава третите лица, които не са били конституирани по надлежния ред като страни в процеса, но силата на пресъдено нещо се разпростира върху тях. Основният въпрос, на който следва да се отговори в настоящото производство по този пункт от молбата за отмяна, е дали молителят, който не е бил страна в производството по чл. 108 ЗС е обвързан със сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Решаващите мотиви на съдилищата за уважаване иска за ревандикация е наличието на трите кумулативни предпоставки по чл. 108 ЗС на процесния имот: ищците са собственици, а ответниците владеят имота и то без правно основание, при което ответниците не са установили първата предпоставка - предоставяне право на ползване на наследодателя им по силата на актовете, посочени в § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, а възражението за давност е прието за неоснователно тъй като се касае за иск по чл. 108 ЗС, а предявяване на исковата молба прекъсва давността. Молителят е съпруг на ответницата по спора К. П. Н. от 05.12.1981 г., правата на която произтичат и по наследство, но с оглед липсата на придобивна давност същият не е необходим другар в процеса. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение