Решение № 13365 от 23.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10134/2025 г.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 ДОПК във връзка с чл.208 и сл.АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Народно читалище Зора 1858 гр.Дупница, пл. Свобода, 1, представлявано от Й. Гергов председател, срещу решение 1262/01.08.2025 г. постановено по адм.д.63 по описа на Административен съд гр.Кюстендил за 2025 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на читалището срещу АУЗД по чл.107, ал.3 ДОПК, с който са му установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 7 542.82 лв. и лихви в размер на 2398.95 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като са налице всички основания за неговата отмяна по чл.209 и сл. от АПК. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице е превратно тълкуване на доказателствата събрани в хода на производството. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на читалището срещу АУЗД по чл.107, ал.3 ДОПК издаден от старши инспектор МДТ при община Дупница и потвърден с писмо изх. 76-00-6/1/ от 29.01.2025 г. на Началник отдел МДТ на Община Дупница, с което на касатора са определени задължения за ДНИ в общ размер на 9941.77 лв. Касаторът твърди, че неправилно е прието от АС гр.Кюстендил, че задълженията на читалището са определени съгласно чл.15 Наредбата за местните данъци на територията на община Дупница. На първо място липсва ясно разграничение на отделните суми по отношение на различните обекти. Определени са само общи размери на задълженията, представляващи главници и лихви по години. Не е доказан така посочения размер на данъчните задължения. В АУЗД са включени пет обекта собственост на НЧ, а в писмо изх.76-00-6/1/ от 29.01.2025 г. на Началник отдел МДТ, което се приема от съда за решение на горестоящия орган са обсъдени само три от тях. На второ място, съдът е приел, че АУЗД е мотивиран. Мотиви за установяване на задължението не са изложени и в преписката, за да бъде приложено ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. Не е ясно и въз основа на какви доказателства е прието, че са изпращани писма и съобщения до читалището и представител не се е явил, за да уточни и представи данни относими към облагането. Неправилно съдът е игнорирал твърденията на читалището, че е допуснато нарушение на чл.34, ал.3 от АПК, което е от категорията на съществените и е самостоятелно основание за отмяна на АУЗД. Допуснато е и нарушение на чл.26, чл.34 и чл.35 АПК, тъй като административния орган не е уведомил жалбоподателя за започване на производството, не е осигурил възможност да се запознае със събраните доказателства и да вземе становище по тях, тъй като не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, това се е отразило на крайните изводи, а по същество представлява нарушение на процесуалните правила. Задължението на административния орган да изследва пълно и задълбочено фактическите аспекти на всеки конкретен случай е установено в чл.7 АПК, което представлява нормативно проявление на принципа на истинност в административното производство. По делото така и не се установи как са определени отчетните стойности на обектите. Дори вещото лице не е получило данни и информация за данъчната оценка или отчетна стойност, за да бъде проследен начина на формиране на задължението. По така изложените съображения се иска решението да бъде отменено и жалбата срещу АУЗД да бъде уважена. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът Кметът на община Дупница, в приложен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба и намира, че не съдържа конкретни факти и обстоятелства, които да са основания за отмяна на съдебния акт. В писмено становище представено преди проведеното открито съдебно заседание излага съображения, че направените изводи от съда са правилни и законосъобразни, поради което се иска решението да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила, като правилно постановено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебно проверка по чл.218, ал.2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС гр. Кюстендил е бил АУЗД АУ24001645/1 от 30.12.2024 г. издаден от старши инспектор в отдел МДТ на община Дупница, с който по отношение на НЧ Зора 1858 са установени задължения в общ размер на 9941.77 лв., от които за данък върху недвижимите имоти 7 542.82 лв. и лихви 2398.95 лв. Между страните не се спори, че читалището е собственик на описаните в АУЗД имоти, като два от тях се ползват за културна и обществена дейност, а три се отдават под наем и се ползват за търговски цели, като от тях се калкулират доходи. За всеки от имотите, които не са освободени от заплащане на данък по чл.24, ал.1 , т.4 ЗМДТ е посочено каква е неговата площ, какво е ползването му за проверявания имот и как е определена данъчната стойност, върху която са определени и задълженията му. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че обжалвания АУЗД е действителен и законосъобразен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. АС гр. Кюстендил е приел, че актът е издаден при спазване общите изисквания за форма по чл.59, ал.2 АПК във връзка с §2 ДР на ДОПК. Посочени са правните и фактически основания за прилагането му. Административния орган е посочил как е формирал задължението и това е достатъчно, за да се приеме, че актът е мотивиран. Според мотивите на първоинстанционното решение при издаване на АУЗД не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. НЧ Зора 1858 е данъчно задължено лице като собственик на недвижими имоти, които се ползват с търговска цел. Това е обосновало определянето на задълженията върху по-високата стойност между отчетната и данъчната оценка. При извършената проверка относно установеният размер на задължението, решаващият състав се е позовал и на заключението на вещото лице, според което правилно е изчислена базисната данъчна стойност на квадратен метър и това е направено в зависимост от конструкцията и вида на обекта. Установената с експертизата данъчна оценка и тази посочена в удостоверението за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ЗМДТ съвпадат. Възраженията на касатора, че не е определен правилно размерът на задължението не е подкрепено с доказателства. Приложена е предходна данъчна оценка, която е по-ниска от използваната за издаване на процесния АУЗД, но вещото лице е обяснило на какво се дължи разминаването, а и същата е изготвена преди повече от пет години и не е актуална. АС гр.Кюстендил се е обосновал защо към установените факти не може да бъде приложено изключените по чл.24, ал.1, т.4 ЗМДТ. То се отнася за обектите, в които се извършва културна и обществена дейност, какъвто не е конкретния случай. Процесните обекти са отдадени под наем на трети лица, в тях се извършва търговска дейност и съответно читалището генерира приходи от тях. Тези въпроси не са спорни между страните. Според съда, липсва нормативно задължение за общинската администрация да следи служебно евентуално за настъпили промени в подлежащите на облагане недвижими имоти. Неизпълнението на законовото задължение за деклариране, съчетано с принципа на служебното определяне на размера на данъка, преклудира възможността да се търси частично ревизиране на ДНИ чрез неговото намаляване в хипотезата на чл.16 ЗМДТ. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на тях е формирал обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Не се установяват сочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. АУЗД съдържа подробно описание на имотите за които се дължи данък и в какъв размер, а с писмото на Началник отдел МДТ при Община Дупница се излагат допълнително мотиви по отношение на кой имот са определени задълженията, как са формирани и защо имотите, които се ползват за търговска дейност не следва да бъдат освободени от задължението за плащане на данък. Неоснователно е твърдението на касатора, че са допуснати нарушения на чл.26, чл.34 и чл.35 АПК, които да са самостоятелно основание за отмяна на АУЗД. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, ал. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Основа за облагане с цитирания местен данък е данъчната оценка на недвижимите имоти - чл.19, ал.1 ЗМДТ. По силата на чл.21, ал.1 с.з. данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение 2 . Общинският съвет определя с местната наредба по чл.1, ал.2 ЗМДТ размера на данъка в граници от 0. 1 до 4. 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот - чл.22 ЗМДТ. Хипотезите, при които имоти не се облагат с ДНИ са посочени в чл. 10, ал. 1, 2 и 3 ЗМДТ, а случаите, при които данъчнозадължените лица са освободени от заплащането на ДНИ са лимитативно изброени в чл. 24, ал. 1, т. 1 - 19 ЗМДТ. В случая страните не спорят, че посочените в АУЗД имоти са собственост на касатора. Твърди се, че не е ясно за кои имоти, от описаните пет в акта се отнасят задълженията и как е определен техният размер. В АУЗД са посочени пет имота, а само по отношение на три от тях се излагат мотиви в писмо изх. 76-00-6/1/ от 29.01.2025 г. на Началник отдел МДТ на Община Дупница. Разминаването се дължи на обстоятелството, че два от имотите се ползват от читалището за неговата дейности и са освободени от заплащане на данък. Задълженията са определени само за тези от собствените на читалището имоти, които генерират приходи и не са пряко свързани с обществена и културна дейност. Обложените имоти се отдават под наем, за което по делото са представени доказателства и функционират като търговски обекти заведения. Не могат да бъдат споделени твърденията на касатора, че липсват мотиви на акта. Установеното задължение е за данък върху недвижимите имоти. Същото се формира върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка определена съгласно Приложение 2 към ЗМДТ. За разлика от дължимата такса битови отпадъци, тук не се дължи предоставяне на услуга и не е необходимо описание на всички компоненти за формиране на задължението. Обосновано съдът се е позовал на изслушаната по делото експертиза, която след проверка на документацията в общинската администрация е проверила направените изчисления и е потвърдила размерът на задълженията установени с АУЗД. Правилно първоинстанционният съд е приел, че размерът на задължението е изчислен по реда на чл.15 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Дупница. На последно място следва да бъде отбелязано, че посочената практика, на която се позовава касатора относно неяснота на мотиви и липса на описание на задължението по компоненти е относима към определянето на ТБО, но не и за ДНИ какъвто е настоящият случай. Задължението за ДНИ за процесните периоди е правилно установено, като е съобразена облагаемата основа на обектите в съответните недвижими имоти и е приложен размерът на данъка, определен с чл. 15 от Наредбата на ОбС Дупница за определяне размера на местните данъци на територията на общината. По делото не са ангажирани доказателства от НЧ Зора 1858, сочещи недължимост на ДНИ в установените със спорния акт размери. Въз основа на горното, настоящата инстанция намира, че обжалването съдебно решение е надлежно обосновано. След установяване на относимите факти, съдът е извършил правилна преценка на доказателствата и не е допуснал грешки при тълкуването и прилагането на относимите правни норми. Решението като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касатора не се дължи присъждане на разноски, въпреки своевременно заявената претенция от процесуалния представител в този смисъл. Ответника по касация, в представено по делото становище изрично заявява, че няма сторени разноски за касационната инстанция и не претендира присъждането на такива. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение