Решение № 2906 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9655/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Я. Г. Г., подадена чрез упълномощен адвокат Д. Ангелова, против решение 10632 oт 03.07.2024 г., постановено от Административен съд София град, по адм. д. 6512/2023 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

1. Касационната жалбоподателка твърди, че първоинстанционният съд е извършил неправилен анализ на събраните по делото доказателства, като не е кредитирал Протокол АР-07-7 от 25.06.2020 г. на Общинска служба по Земеделие - Самоков, Областна дирекция Земеделие София - област, в който е констатирано, че преовлажняването е предизвикало загиване на насажденията, за които е била отпусната безвъзмездната финансова помощ.

1. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не може да бъде доказана връзката между направените измервания при проверката на място в периода 18.06.2020 г. - 19.06.2020 г. и снимките на измерените площи в стопанството, тъй като на снимковия материал липсват данни за географските координати удостоверяващи мястото, датата и часа на измерването.

1. Касаторът счита, че както в настоящото производство, така и в производството по оспорване на издадения Акт за установяване на публично държавно /АУПДВ/ не е бил установен точният размер на стандартния производствен обем /СПО/, тъй като при проверката на място административният орган е проверил и измерил имот 62486-022-044, който към този момент не е част от стопанството, а това от своя страна е повлияло върху крайния резултат от проверката.

Претендира се обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено и да бъде постановен друг съдебен акт по същество на спора, с който да се уважи първоначално заявеното оспорване на решението за налагане на финансова корекция, ведно с всички законови последици. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В молба становище от 26.02.2025 г. жалбоподателят поддържа подадената касационна жалба, но претендира първоинстанционното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд.

Ответникът - директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК и до провеждане на откритото съдебно заседание пред касационната инстанция. На 26.02.2025 г., в 15.15 ч., по делото е постъпило писмено становище, подадено чрез упълномощен юрисконсулт И. Велева, което обаче е депозирано след проведеното съдебно заседание.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че въз основа на изчерпателен анализ на доказателствените източници съдът обосновано е приел, че в случая състоянието на стопанството не е породено от метеорологичните условия, респективно не може да се приеме, че е налице непреодолима сила и извънредни обстоятелства по смисъла на член 2, т. 2 от Регламент 1306/2013 г., за каквито органът не е бил и уведомен. Според участващия по делото прокурор е налице неизпълнение на задължение, съгласно Наредба 14/2015 г. и сключения договор, в срок до 5 години жалбоподателката да поддържа СПО на стопанството такъв, какъвто е бил към момента на подаване на заявката за второто плащане, а това неизпълнение обуславя налагането на финансова корекция. Поддържа, че съдебното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Я. Г. Г. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна, в преклузивния 14 - дневен срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение 10632 от 03.07.2024 г. е отхвърлена жалбата на Я. Г. Г. срещу решение 23/06/1/0/02124/3/01/04/02 от 31.05.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие - гр. София; Я. Г. Г. е осъдена да заплати по сметка на Държавен фонд Земеделие сумата в размер на 775.18 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение и вещо лице пред АССГ. За да достигне до този резултат решаващият състав на административния съд е установил, че Я. Г. Г. е подала заявление за подпомагане по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия с уникален идентификационен 23/06/1/0/02124 от 23.07.2015 г., въз основа на което е издадена заповед 03-230-РД/5 от 15.01.2016 г. за одобряване на финансирането по подаденото заявление и е одобрен общ размер на финансовата помощ 48 895.00 лева. Между Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ и Я. Г. Г. е бил сключен договор 23/06/1/0/02124 от 18.01.2016 г. по посочената мярка от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., като според чл. 3, ал. 1 3 от него одобрената помощ въз основа на представените от ползвателя документи е в размер на 48 895.00 лева; помощта се предоставя на два етапа: 1. първо плащане в размер на 24 447.50 лв., което се извършва в срок до два месеца от сключването на договора; и 2. второ плащане в размер на 24 447.50 лв., което се извършва в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектованата с всички документи заявка за второ плащане, като заявката се подава до 01.04.2018 г. Според представения от ползвателя бизнес план, на заявените терени ще се отглеждат малини и картофи. Първостепенният съд е установил още, че след подадена заявка за второ плащане и извършени съответни проверки на документацията, и на място в периода 09.05.2018 23.05.2018 година, е издадено решение от 04.07.2019 г. на директора на ОД София при ДФЗ за изплащане на финансова помощ в размер на 24 447,50 лева. При извършените последващи проверки през 2019 г. е установено пропадане на площи, зараза по малините и погиване на част от растенията, като на Я. Г. е дадена възможност да възстанови насажденията и икономическия размер на стопанството. При последната извършена проверка в периода 18.06.2020 г. 19.06.2020 г. на място в стопанството на жалбоподателката от служители на ДФЗ, за резултатите от която е изготвен доклад от 23.06.2020 г., е било констатирано, че на нито един имотите, засадени с малини, не е спазена заложената гъстота на растенията /600 броя растения в декар съобразно заложената в бизнес плана Производствена програма на земеделско стопанство/ и не са приложени минимални агротехнически мероприятия по отношение на малиновите насаждения, позволяващи получаване на добив. Констатирано е още, че в стопанството на Я. Г. не се отглеждат насаждения от малини на площ от 32,657 дка и е останал неизпълнен поетият от нея през 2019 г. ангажимент да възстанови растенията след установеното по тях гъбично заболяване. При тези фактически установявания е било открито производство по издаване на АУПДВ, като постановеният на 23.11.2020 г. АУПДВ 23/06/1/0/02124/3/01/04/01 е бил отменен с решение 4343/28.06.2022 г. по адм. д. 293/2021 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение 4218/20.04.2023 г. по адм. д. 7808/2022 г. по описа на ВАС, осмо отделение. В отменителното решение е прието, че в случая следва да се проведе производство по определяне на финансова корекция по реда и при условията на ЗУСЕСИФ /понастоящем ЗУСЕФСУ/, а не производство по издаване на АУПДВ по реда на ДОПК. В постановеното от ВАС решение е възприето, че непостигането на заложените показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. В изпълнение на влезлите в сила съдебни решения, с писмо изх. 01-220-6500/60#27 от 05.05.2023 г. жалбоподателката е била уведомена за откриване на производство по налагане на финансова корекция, поради неизпълнение на договорни и нормативни задължения, последните произтичащи от разпоредбите на Наредба 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. /Наредба 14 от 28.05.2015 г., Наредбата/. В хода на административното производство бенефициерът е депозирал писмени възражения с вх. 01-220-6500/60#33 от 31.05.2023 г., които органът е обсъдил подробно и е счел за неоснователни. С оспореното в настоящото производство решение 23/06/1/0/02124/3/01/04/02 от 31.05.2023 г., на основание чл. 20а, ал. 2 във връзка с ал. 6 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 45, т. 6 от Наредба 14 от 28.05.2015 г., и чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, директорът на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие - гр. София е наложил финансова корекция в размер на 48 895.00 лева. В мотивите си административният орган е отразил, че при извършване на проверка на място след получено второ плащане, е установено неспазване на разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 8 от Договора и чл. 42, т. 9 от Наредба 14 от 28.05.2015 г., тъй като в нито един от обработваните имоти не е спазена гъстотата на растенията, която следва да бъде 600 броя на декар. Посочено е, че в стопанството е установено единствено наличието на 2 дка картофи, докато съгласно производствената програма от бизнес плана следва да са налице 32,657 дка малини и 2 дка картофи. В процесния акт изрично е отбелязано, че стандартният производствен обем /СПО/ на стопанството, изчислен след проверката на място, е в размер 647.91 евро, а при извършване на второто плащане е бил в размер на 16 887.94 евро, което представлява неизпълнение на чл. 14, ал. 1, т. 8 от договора.

При тези фактически установявания първостепенният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, в предвидената писмена форма, при излагане в достатъчна степен на фактическите и правни основания, обусловили издаването му, при което не се констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила. Материалната законосъобразност на акта е преценена след анализ на задължението на ползвателя на помощта, произтичащо от разпоредбата на чл. 42, т. 9 от приложимата Наредба 14 от 28.05.2015 г., последиците от неспазването на това задължение, регламентирани в чл. 45, т. 6 от подзаконовия нормативен акт и клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 8 от сключения между страните договор за финансиране. Според съда твърденията на жалбоподателката, че състоянието на стопанството е такова, каквото е установил органът, поради неблагоприятни климатични условия, не може да бъде споделено, защото от приетите по адм. д. 293/2021 г. на АССГ заключения на съдебната-агротехническа и съдебно-аграрна експертиза не се не се установява наличието на отрицателни температури, а повредите при регистрираната дребнозърнеста градушка и количеството валеж при най-високата отчетена стойност 12 л. кв.м., са незначителни и не оказват влияние върху развитието на малините. Първостепенният съд е споделил мотивите на административния орган, с които не е кредитирал Протокол АР-07-7/25.06.2020 г., защото от приетите по делото /включително по присъединеното адм. д. 293/2021 г. на АССГ/ писмените доказателства е установено, че обективно не са налице условия за преовлажняване, а самият протокол е издаден на база на информацията от прогнозата за синоптичната обстановка и неверифицирани данни на НИМХ, без да е извършвана проверка на място. В подкрепа на този извод са цитирани заключенията на вещото лице по допуснатата в това производство съдебна агротехническа експертиза /основно и допълнително/, според които е отречена възможността за погиване на над 30% от растенията от прекомерна влага, с оглед данните, касаещи наличието на слана, дребнозърнеста градушка и количествата валежи. Според съда липсва основание да се приеме, че административният орган е приложил снимки на други терени, но дори и при изключването на снимковия материал от доказателствената съвкупност, за състоянието на терените може обективно да се направи преценка от изготвения доклад от 23.06.2020 г. При така изложените съображения, първостепенният съд е формирал извод, че в случая състоянието на стопанството не е породено от метеорологичните условия, респективно не може да се приеме, че е налице непреодолима сила и извънредни обстоятелства по смисъла на член 2, т. 2 от Регламент 1306/2013 г., за каквито органът не е бил и уведомен. Приел е, че е налице неизпълнение на договорни и нормативни задължения в срок до 5 години от сключване на договора жалбоподателката да поддържа СПО на стопанството такъв, какъвто е бил към момента на подаване на заявката за второто плащане, което обуславя налагането на финансова корекция.

Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснената фактическа и правна обстановка, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Това е така, защото по делото е безспорно установено, че е налице неизпълнение от страна на касатора на клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 8 от сключения договор 23/06/1/0/02124/ 18.01.2016 г. и на чл. 42, т. 9 от Наредба 14 от 28.05.2015 г., което съгласно чл. 45, т. 6 от Наредбата е основание Разплащателната агенция да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва върху тях. При извършената проверка на място в периода 18.06.2020 г. 19.06.2020 г. служители на ДФЗ са констатирали, че от 6 терена, засадени с малини, само два отговарят на изискването най-малко 70% от растенията да са живи (неизсъхнали), a именно имот с площ 0,22 ха /2,2 дка/ и имот с площ 0,6 ха /6,0 дка/, но в нито един от имотите малините не са възстановени като гъстота на засаждане на декар. При проверката е било направено пълно преброяване на живите растения в насажденията от малини, въз основа на което установено, че терените не отговарят на заложеното в бизнес плана, тъй като не е спазена гъстота на засаждане на малиновите насаждения 600 броя растения в декар, не се отглеждат насаждения от малини на площ от 32,657 дка и е останал неизпълнен поетият през 2019 г. ангажимент за възстановяване на растенията след установеното по тях гъбично заболяване. В стопанството е констатирано единствено наличието на 2 дка картофи, докато съгласно производствената програма от бизнес плана следва да са налице 32,657 дка малини и 2 дка картофи. Тези констатации не се оспорват от настоящата касационна жалбоподателка и не се опровергават от доказателствения материал.

Неоснователни са твърденията на касатора, че първоинстанционният съд е извършил неправилен анализ на събраните по делото доказателства, защото не е кредитирал Протокол АР-07-7 от 25.06.2020 г. на Общинска служба по Земеделие - Самоков, Областна дирекция Земеделие София област. Констатациите в този протокол са опровергани от всички заключения по допуснатите експертизи /съдебни - агротехнически експертизи, съдебно-аграрна експертиза/, защото в процесния период не се установява наличието на отрицателни температури, повредите при регистрираната дребнозърнеста градушка и количеството валеж при най-високата отчетена стойност 12 л. кв.м., са незначителни и не оказват влияние върху развитието на малините. Вещите лица са категорични, че градушките не могат да унищожат едно малиново насаждение, а само да забавят развитието му; че при наклонен терен и стичане на водата при насаждения в ниската част на стопанството е налице опасност от загиване на растенията при дъждове 25-30 литра на кв. м., за каквито количества липсват данни по делото; падналата слана на 08.05.2020 г. не е оказала отрицателно въздействие върху развитието на малиновото насаждение. Изрично е посочено, че пораженията от ниски температури, валежи и градушки водят до намаляване на добива и компрометиране на реколтата, но не и до загиване на растенията. С последното заключение, както основателно е отбелязал и първостепенният съд, е отречена включително възможността над 30% от растенията да погинат поради прекомерна влага, с оглед данните по делото, касаещи наличието на слана, дребнозърнеста градушка и количествата валежи. Не са налице основания да се даде приоритет на обективираното в Протокол АР-07-7/25.06.2020 г., защото при съставянето му процесните терени не са били посетени от служители на ДФЗ, а единствено е била анализирана информацията от прогнозата за синоптичната обстановка и неверифицирани данни на НИМХ /така според отговора на ОДЗ София област, л. 196 от първоинстанционното дело/.

Изцяло следва да бъдат споделени изводите на решаващия съдебен състав, че дори и да са били налице такива климатични условия, които са станали причина за погиване на насажденията от малини, не е спазен нормативно регламентираният ред за уведомяване на ДФЗ за наличие на непреодолима сила/извънредни обстоятелства. Съгласно § 1, т. 15 от Наредба 14/28.05.2015 г. "Непреодолима сила и извънредни обстоятелства" са обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г., като последната норма вече е била предмет на тълкуване от Съда на ЕС. Съобразно установената практика, в контекста на ЕЗФРСР непреодолима сила е всяко събитие, което се дължи на необичайни и непредвидими, външни за икономическия оператор обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа /решения от 17 декември 2015 г., Szemerey, C-330/14, EU: C: 2015: 826, т. 58, от 16 февруари 2023 г., Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, C-343/21, EU: C: 2023: 111, т. 58, и от 7 септември 2023 г., Groenland Poultry, C-169/22, EU: C: 2023: 638, т. 39/. В конкретния случай твърденията на жалбоподателката сочат на наличието на обстоятелства по смисъла на чл. 2, § 2, буква в по смисъла на Регламента, а именно тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството. Съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от Наредба 14 от 28.05.2015 г. ползвателят или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на непреодолима сила и извънредни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. По делото обаче е безспорно установено, че това задължение не е било спазено, защото искането за назначаване на комисия за установяване на пропаднали площи с вх. АР-07-7/17.06.2020 г. е направено едва след започване на проверките от страна на ДФЗ, възложени със заповед 399063 от 11.06.2020 г. на началника на отдел на Регионален технически инспекторат. Поради това следва да се приеме, че при липсата на доказателства твърдените обстоятелства да са заявени в указния в чл. 38, ал. 5 от Наредба 14 от 28.05.2015 г. срок, не може да намери приложение изключението по чл. 38, ал. 4 от Наредбата, според която при неизпълнение на задължения в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства ползвателят не възстановява полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2.

Изцяло неоснователни са възраженията в касационната жалба, че от събраните по делото доказателства не може да бъде доказана връзката между направените измервания при проверка на място в периода 18.06.2020 г.-19.06.2020 г. и снимките на измерените площи в стопанството, тъй като на снимковия материал липсват данни за географските координати удостоверяващи мястото, дата и часа на измерването. От показанията на разпитания в проведеното на 11.06.2024 г. пред първата инстанция съдебно заседание свидетел Г. А. С. /един от служителите, извършили проверката на място/ се установява, че измерването на терените по границите на трайното насаждение е извършено с джипиес, а снимките, съдържащи дата и час, са направени от него, при това в процесните парцели. Независимо от изложеното, дори и приложените към доклада на проверяващия орган снимки да бъдат изключени от доказателствения материал, самият доклад от 23.06.2020 г. е официален документ и се ползва с материална доказателствена сила, която не е била оборена в хода на съдебното производство, съответно установяванията в него не са били опровергани от настоящата жалбоподателка.

Не намират фактическа, а и правна обосновка доводите на касатора, че нито в производството по оспорване на издадения АУПДВ, нито в настоящото производство е бил установен точният размер на СПО, тъй като при извършената проверка на място административният орган е проверил и измерил имот 62486-022-044, който към този момент не е част от стопанството. Тези възражения са били направени още в производството по издаване на решението за налагане на финансова корекция, като обосновано административният орган е приел, че независимо дали соченият имот е включен или не при изчисляване на СПО, остава непроменен изводът, че икономическият размер на стопанството /измерен в СПО/, изчислен след проверката на място, е в размер 647.91 евро, а съпоставен със СПО при извършване на второто плащане /16 887.94 евро/, показва намаляване с повече от 16 000 евро. Безспорно това представлява неизпълнение на чл. 14, ал. 1, т. 8 от сключения договор, според който ползвателят се задължава в срок до изтичане на пет години от сключване на договора да поддържа икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, за който е получил второто плащане по договора, за периода от подаване на заявката за второто плащане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора, като отглежда видовете култури и/или животни и спазва сроковете за засяване/засаждане на културите, посочени в заявлението за подпомагане и в този договор, като промяна на видовете култури и/или животни се допуска при спазване на изискванията на чл. 18 от Наредба 14 от 28.05.2015 т. и след изрично писмено съгласие на фонда. Настоящата касационна инстанция намира за нужно да отбележи, че видно от цитираната клауза, бенефициерът е разполагал с възможността да поиска промяна на вида на отглежданите земеделски култури по реда на чл. 18 от Наредбата, от която възможност обаче не се е възползвал, независимо че още през 2019 г. лошите метеорологични условия са създавали предпоставки за гъбично заболяване по растенията и погиване на голяма част от трайните насаждения.

При съобразяване на разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, в обжалваното решение са изложени фактите и обстоятелствата, които са приети за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Едновременно с това, при мотивиране на фактическите си и правни изводи, съдът се е произнесъл по всички доводи и възражения на страните, обсъдил е всички доказателства по делото /включително по присъединеното адм. д. 293/2021 г. на АССГ/, посочил е върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка и е обосновал приемането, съответно изключването им от доказателствения материал, което опровергава твърденията на касационната жалбоподателка за избирателен анализ на доказателствената съвкупност.

По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На ответника не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като същите не са своевременно поискани. Според разпоредбата на чл. 80 ГПК, както и съгласно т. 11 от Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Следователно това е крайният момент, до който може да се иска присъждане на разноски. В случая ответникът е заявил такава претенция едва в писменото становище, депозирано на 26.02.2025 г., в 15.15 ч., като видно от изготвения протокол от проведеното на същата дата съдебно заседание пред касационната инстанция, същото е приключило в 14:30 часа.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,