Решение № 6834 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3331/2025 г.

ВАСЧетвърто отделение23.06.2025 г.докладчик Красимир Кънчев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 4010 от 06.02.2025г., постановено по адм. дело 12047/2024г. по описа на Административен съд София град, в частта му, с която по жалба на С. А. Р., гражданин на Сирия, е отменено решение 11873/14.11.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта му, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на С. А. Р. и е изпратена преписката в тази част на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет при МС за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението, и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. Р., гражданин на Сирия, против решение 11873/14.11.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта му, с която на С. А. Р. е отказано предоставянето на хуманитарен статут.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, подадена чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт М. Кръстева. Жалбата е против решение 4010 от 06.02.2025г., постановено по адм. дело 12047/2024г. по описа на Административен съд София град, в частта му, с която по жалба на С. А. Р., гражданин на Сирия, е отменено решение 11873/14.11.2024г. на настоящия касатор, в частта му, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на С. А. Р. и е изпратена преписката в тази част на председателя на ДАБ при МС за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на всички касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваната част от съдебното решение и вместо него да се остави в сила решение 11873/14.11.2024г. на председателя на ДАБ при МС. Ответникът С. А. Р., гражданин на Сирия,чрез особен представител адвокат Е. Колева, в открито съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че висшият интерес на детето налага да бъде със семейството си. Предлага обжалваното решение да бъде отменено. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба, подадена от С. А. Р., гражданин на Сирия, против решение 11873/14.11.2024г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 във вр. с чл.8 и чл.9 от ЗУБ е отказано на С. А. Р. предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваната част от решението на първоинстанционния съд е отменено решение 11873/14.11.2024г. на председателя на ДАБ, в частта му, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на С. А. Р., и е изпратена преписката в тази част на председателя на ДАБ при МС за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. С другата необжалвана в настоящото производство част от същото съдебно решение е отхвърлена жалбата на С. А. Р. срещу решението на председателя на ДАБ, в частта му, в която е отхвърлена молбата на С. А. Р. за предоставяне статут на бежанец. За да постанови този резултат по обжалваната част от съдебното решение, съдът е приел за правилна преценката на административния орган относно основателността на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. По отношение на третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут, а именно това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът е обсъдил актуалната обстановка в държавата по произход на кандидата, позовавайки се на наличната по преписката справка, както и от представената в съдебното заседание справка вх. ЦУ-02-124/12.12.2024г. на дирекция Международна дейност за обстановката в Сирия. Въз основа на тях е приел, че след постановяване на обжалваното решение на 14.11.2024г. в страната на произход на жалбоподателя Сирийската арабска република е настъпила съществена промяна в обществено-политическата обстановка, която обстановка следва да бъде обсъдена и съобразена при вземане на решението от административния орган. Именно наличието на нови обстоятелства относно държавата по произход е мотивирало съда да постанови обжалвания резултат. Решението, в оспорената му част, е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът между страните се свежда до това налице ли са предпоставки за предоставяне хуманитарен статут на кандидата съобразно чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвиждат разпоредбите на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 ЗУБ. Противно на възприетото от административния съд, органът е извършил правилна и обоснована преценка относно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение. В конкретния случай посочените хипотези не са налице. Касационният жалбоподател обосновано поддържа, че нововъзникналите обстоятелства по отношение на ситуацията в Сирийската арабска република след постановяване на процесното решение на председателя на ДАБ по същество не представляват юридически факти, годни да обусловят необходимостта от извършване на нова преценка на молбата за закрила в частта досежно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. От представените по делото справки на дирекция Международна дейност към ДАБ при МС не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е претърпяла съществено негативно развитие, което следва да бъде взето предвид при формиране на волята на административния орган. От съвкупните данни, които се съдържат в информационните източници, се формира заключение, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. В представената пред касационната инстанция справка МД-02-262 от 19.05.2025г. на дирекция Международна дейност към ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата от 08.12.2024г., до 08.05.2025г. 481 730 сирийски граждани са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 08.05.2025г. 1 186 147 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. От справката става ясно, че е сформирано ново правителство с поставен акцент върху единството за възстановяване на държавата и са обявени основни приоритети в работата на новата власт. От информацията в приложените справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ към МС се установява, че в Сирия е налице вътрешен конфликт и има случаи на насилие, но то не обхваща цялата територия на тази държава. Районът на големите градове са зона, контролирана от правителството. От 2020 г. конфликтът се приема за такъв в застой, при който фронтовите линии остават относително стабилни. Въпреки регистрирани случаи на насилие, тези случаи не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07. От информациите в справките става ясно, че дори и да се приеме наличие на въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не е повсеместен. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция, съответно населено място, кандидатът ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт. Действително след 27.11.2024г. и падането на режима, обществено-политическата обстановка е променена, но изводът относно наличието на вътрешен конфликт не е променен. Не се установява спрямо кандидата да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на Сирия той ще бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо С. А. Р.. Към настоящия момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни понастоящем конфликтът там да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила", т.е. хуманитарен статут. В тази насока следва да се отчете фактът, че самото лице не споделя обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него или семейството му. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, включително справка ЦУ-02-124/12.12.2024г. и представените в касационното производство справки МД-02-20/14.01.2025г. и МД-02-262/19.05.2025г., действително не налагат извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. С оглед изложеното в процесния случай не се отнася за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот и реализация. Следователно, от наличните по делото писмени данни към произнасянето на настоящия съдебен състав следва да се приеме, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не са налице такива за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Налице е информация за посегателства към цивилното алауитско малцинство, като е видно, че молителят не се числи към него, а и официалната власт се е ангажирала да накаже тези прояви. На следващо място се установява от данните по преписката, че по отношение на лицето са спазени всички гаранции за отчитане на висшия интерес на детето. С подаването на молбата за закрила чужденецът е бил подробно уведомен на език, който владее за вида на производството, за решенията, които се взимат и възможността да ги обжалва, както и за предвидените в закона права и задължения на непридружен непълнолетен. Назначен е представител от НПББ, както и представител на социалните служби. Видно от мотивите на решението на председателя на ДАБ са обсъдени всички факти и обстоятелства от личната история на кандидата и при преценката на най-добрия интерес на детето е извършена преценка на състоянието на неговите близки, доколкото е отчетено, че неговите роднини продължават да живеят в родното му [населено място], обл.Идлиб. Настоящата касационна инстанция счита, че при произнасянето си административният орган е изследвал всички относими към производството и нужни за произнасянето му обстоятелства, което е довело до правилно приложение на материалния закон. От изложеното следва, че са правилни и обосновани изводите на административния орган в частта от решението му, в която е отказан хуманитарен статут на С. А. Р.. Поради това съдебното решение в обжалваната му част ще следва да се отмени, а вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата на С. А. Р. да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение