Решение № 5051 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3454/2017 г.

Решение № 5051 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3454/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на правосъдието чрез процесуалния представител - юрисконсулт С. Т. против решение № 1894 от 15.02.2017 г. по адм. дело № 10542/2016 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. С него е отменена по жалба от "Българо-американска кредитна банка" АД заповед № ЛС-04-1459 от 23.08.2016 г. Правят се възражения за неправилно прилагане на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - "Българо-американска кредитна банка" АД със седалище в град С. чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че приложимата правна норма ясно показва, че с първото подновено вписване новият петгодишен срок започва да тече от датата, на която е изтекъл срокът по първоначалното вписване, а не от датата, на която същото е извършено. Подновеното вписване не прекъсва, нито слага край на първоначалния срок, което личи и от извършената промяна на чл. 30, ал. 2 от 1999 г. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователно. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗОЗ. Образувано е по жалба, подадена от "Българо-американска кредитна банка" АД против заповед № ЛС-04-1459 от 23.08.2016 г. на министъра на правосъдието. С нея е е отхвърлена, като неоснователна жалбата на банката против заповед № 3-00044 от 20.07.2016 г. на директора на Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) да бъде вписано обстоятелството "подновяване на висването" по първоначално вписване от 14.11.2006 г. по партидата на едноличния търговец "Рудо-2000-Р. К." в качеството му на залогодател. Възражението е за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ, че действието на вписването започва да тече от датата на неговото подновяване. Съдът е извършил проверка за предмета на жалбата и на тази база за родовата подсъдност. Приел е, че разпоредбите на чл. 29, ал. 1 ЗОЗ и чл. 35 от Правилника за устройството и дейността на Центалния регистър за особените залози за характера на акта, подлежащ на съдебен контрол, са специални по отношение на общата разпоредба на чл. 98, ал. 2 АПК и на съдебен контрол подлежи заповедта на министъра на правосъдието. Установил е относимите за спора факти, които са безспорни между страните: Вписан на 14.11.2006 г. по партидатата ЕТ "Рудо-2000-Р. К." в качеството му на залогодател договор за особен залог на търговско предприятие, сключен на 2.08.2006 г. за обезпечаване на кредит, отпуснат му от заложния кредитор - "Българо-американска кредитна банка " АД по договор за банков кредит от 12.10.2006 г.; Подновяване на вписването по искане на заложния кредитор на 13.04.2011 г.; Подадено заявление за второ по реда си подновяване на действието на вписването на 19.07.2016 г., съдържащо всички законово задължителни реквизити за вписване; Отказ, обективиран в заповед № 3-000441 от 20.07.2016 г. на директора на ЦРОЗ да впише подновяване на вписването, поради изтичане на петгодишния срок от първоначалното (вторично) вписване на залога - на 13.04.2016 г., считано от 13.04.2011 г. Обжалване в срок на отказа по административен ред пред министъра на правосъдието. Постановяване на заповед № ЛС-04-1459 от 23.08.2016 г. на министъра за отхвърляне на жалбата по съображения, че подновяването на първоначалното вписване и продължаването на действието му за следващ петгодишен период възникват от момента на вписване на обстоятелството "подновяване на вписването". Въз основа на установените факти, съдът е отделил единствения спорен въпрос за датата, от която тече петгодишният срок за повторно подновяване на вписването - дали това са пет години след датата на продълженото първоначално вписване - 14.11.2011 г. или след датата на подновеното вписване - 13.04.2011 г. Тълкувайки приложимата разпоредба на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ е приел, че от датата на подновеното вписване на 13.04.2011 г. не е започнал да тече нов петгодишен срок, в който може да се иска подновяване на първоначалното вписване. Срокът тече от датата на първоначалната регистрация на 14.11.2006 г., продължен е до 14.11.2011 г. при първото подновяване. Подновеният срок изтича на 14.11.2016 г. и банката, подавайки заявлението си на 19.07.2016 г. го е спазила. По тези съображения е приел подадената жалба за основателна и е отменил заповедта на министъра на правосъдието, като незаконосъобразна. Така постановеното решение е допустимо. Обоснован е изводът на съда, че разпоредбите на чл. 29, ал. 1 ЗОЗ и чл. 35 ПУДЦРОЗ са специални по отношение на общите разпоредби на АПК, поради което актът, подлежащ на обжалване е заповедта на министъра на правосъдието, а не тази на директора на ЦРОЗ. По същия въпрос е налице безпротиворечива съдебна практика - решение № 12749 от 24.11.2016 г. по адм. дело № 9207/2015 г. на ВАС, осмо отделение (необжалвано и влязло в сила); решение № 13631 от 14.12.2015 г. по адм. дело № 8105/2015 г. на ВАС, осмо отделение, оставено в сила с решение № 4494 от 15.04.2016 г. по адм. д. № 2714/2016 г. на ВАС, петчленен състав. Решението е и правилно, доколкото административният орган при отхвърляне на жалбата неправилно е приел, че новият петгодишен срок започва да тече от момента на вписване на обстоятелството "подновяване на вписването", а не от датата на която изтича продълженият срок. Подлежащите на първоначално вписване обстоятелства са залегнали в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от закона. Правните последици от него са посочени в първата алинея на чл. 30 - вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването. В конкретния случай денят е 14.11.2006 г. От този момент са настъпили тези последици, които съгласно ал. 2 на нормата важат пет години напред. Във второто изречение на новелата е уредена възможността за продължаване действието на вписването - т. е. продължаване на вече възникнали правни последици. Единственото условие е подновяване на вписването. Логично то следва да се извърши преди изтичане на петгодишния срок, тъй като може да бъде продължено само действие, което все още продължава да съществува. Подновяването на вписването е отделно обстоятелство, подлежащо на вписване съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗОЗ, но то е относимо към първоначалното вписване - видно от тълкуването на буквата и духа на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ. С него се продължава действието на първоначалното такова с нови пет години, които изтичат на 14.11.2016 г., а не започва да тече нов петгодишен срок на действие. Вписаният договор за особен залог на търговско предприятие вече е станал известен на третите добросъвестни лица, като те са уведомени единствено, че той е продължен с нови пет години. Ето защо заявлението за повторно вписване на продължаването на срока с действие още за пет години, подадено на 19.07.2016 г. покрива изискването на чл. 30, ал. 2, пр. 2 ЗОЗ да е подадено преди срокът на петгодишното действие да е изтекъл. В оспорената заповед, министърът неправилно е приложил материалния закон. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, поради което тя е отменена, като незаконосъобразна. Решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. Без значение са развитите в касационната жалба доводи за характера на залога на търговско предприятие, както и съществуващата възможност за ново вписване след изтичане на срока. Предвидената правна възможност в чл. 30, ал. 2, предложение второ от закона е продължаване на действието на вписването чрез периодичното му подновяване така, че в нито един момент то да не бъде прекъсвано. Разноски от ответника по касационната жалба не са поискани, поради което и не се присъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия