Решение № 14424 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4008/2010 г.

Решение № 14424 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4008/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Свиленград чрез процесуалния му представител юрк. Д. Зафирова срещу решение № 65 от 10.02.2010 г., постановено по адм. дело № 730/2009 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменено решение № 24 от 02.09.2009 г. на началника на Митническо бюро-Хасково, потвърдено с решение № 8000-1031 от 30.09.2009 г. на началника на Митница Свиленград за извършена корекция по ЕАД № 08BG003107Н0027668/01.10.2008 г. в частта досежно клетка 37 "Режим", като същият вместо 4200 да се чете 4000, в частта досежно клетка 46 да се чете "37818,04", както и в частта досежно клетка 47 "Изчисляване на вземанията" с определено задължение по ЗДДС - ДДС за внасяне в размер на 7563, 08 лв., ведно с лихви от датата на декларирането, вследствие на оспорване на декларирана освободена доставка за друга държава-членка на ЕС - ВОД. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата срещу митническия акт. Ответникът - "Вегера" ООД със седалище в гр. Хасково, чрез процесуалния си представител адв. Русев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Административният съд е отменил като незаконосъобразно обжалваното пред него решение на митническия орган, приемайки, че с ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства, съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, в хода на оспорване на административния акт е доказал изпращане и транспортиране на стоките по процесния ЕАД до Румъния, с което е налице осъществена ВОД - освободена от внасяне на ДДС и определеното задължение с административния акт за внасяне на ДДС е незаконосъобразен. В мотивите на обжалваното решение съдът е изложил и съображения за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения, водещи до незаконосъобразност на оспорения пред него акт. Така постановеното решението е неправилно. За да не признае осъществяването на ВОД, митническият орган се позовава на доклад с вх. № 4400-0456/13.04.2009 г. на Агенция "Митници", изготвен от работна група от дирекция "Последващ контрол" при ЦМУ, в изпълнение на възложена проверка със Заповед № ЗАМ-118/25.02.2009 г. на Директора на Агенция "Митници", на основание чл. 78, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. При извършена последваща проверка на декларациите на "Вегера" ООД за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. по 159 бр. ЕАД, по отношение на процесния ЕАД е било установено, че при изпращането на стоките от България за Румъния е представен екземпляр от международна товарителница № 0148, а като доказателство, че стоките са получени на територията на Румъния, е представен заверен в графа 24 "Стоките получени" екземпляр от международна товарителница № . 0149. Това е обосновало извод, че международната товарителница не отговаря на изискванията на чл. 5, т. 1 от Конвенция СМR и не може да бъде приета като доказателство, че стоката е получена в Румъния, тъй като екземплярите на товарителницата следва да имат един и същи номер. С мотиви, че не са налице документите, изисквани по чл. 45, т. 2, б."а" от ППЗДДС, митническият орган е приел, че не е налице ВОД по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС и за стоките въведени от жалбоподателя възниква задължение за ДДС върху стойността им, за които стоки не е доказано транспортирането им от територията на България до територията на друга държава-членка на ЕС, в случая Румъния, и че тези стоки следва да бъдат оформени на режим внос. В този смисъл са извършени корекции в процесния ЕАД от страна на митническите органи и е определено задължение за ДДС за внасяне в посочения в акта размер. По делото е безспорно установено, че на 01.10.2008 г. "Вегера" ООД, чрез свой представител е подал пред Митническо бюро - Хасково ЕАД № 08BG003107Н0027668/01.10.2008 г. за поставяне на стоки - черни маслини в саламура 21706 кг, с произход Турция, под митнически режим "Едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоки, които са предмет на ДДС-освободена доставка за друга държава-членка на ЕС" - ВОД на стоки. Към ЕАД е приложена фактура № 093321/26.09.2008 г., издадена от турска фирма като продавач и купувач "Вегера" ООД. Представена е фактура № 165/01.10.2008 г. с продавач "Вегера" ООД и купувач румънското дружество "ROZA FRUCT" S. R. L. и приложена международна товарителница (СМR). Превоза на стоката е осъществен от турски превозвач, както от Турция до България, така и от България до Румъния. От представените по делото доказателства е видно, че от дружеството са били представени допълнителни писмени доказателства, установяващи получаването на стоката от румънското дружество "ROZA FRUCT" S. R. L. Представените от жалбоподателя писмени доказателства-фактура № 165/10.01.200 г. и приемо-предавателен протокол от 02.10.2008 г. за получаване на стоката от не са оспорени. Предпоставките, предвидени в чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС за освобождаване от данък при внос са: вносителят да е регистрирано по този закон лице; в съпровождащите стоката транспортни документи да е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка; вносителят да осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка. Първите две предпоставки не са били спорни в хода на последващата проверка. Спорен е бил въпросът дали вносителят "Вегера" ООД е осъществил със стоките последваща вътреобщностна доставка по процесния ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2, б."а" от ППЗДДС в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 6 от 2010 г. за доказване на вътреобщностна доставка на стоки, доставчикът следва да разполага с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава-членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е осъществен от трето лице. На първо място настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че само установеното от митническия орган несъответствие между номерата на първоначално представената CMR № 0148 към датата на изпращане на стоките към Румъния и допълнително представената CMR № 0149 не може да обоснове наличието на митническо нарушение, изразяващо се в неизвършването на ВОД. Това несъответствие обаче е достатъчно да породи съмнение в митническите органи относно данните в декларацията и изпълнението на предоставения митнически режим за стоките по нея. В този случай, в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че данните по декларацията му са верни и, че е изпълнил предоставения митнически режим за стоките. В случай, че жалбоподателят не е имал възможност да ангажира доказателства за твърденията си в хода на проверката, то той е разполагал с тази възможност в хода на съдебното обжалване на митническия административен акт. В тази връзка жалбоподателят е представил по делото писмени документи- фактура № 165, издадена от "Вегера" ООД с получател и купувач-"ROZA FRUCT"SRL, подписана и подпечатана само от "Вегера" ООД; международна товарителница ЧМР № 0149 с изпращач "Вегара" ООД, превозвач- фирма с турско наименование и получател- "ROZA FRUCT"SRL, в която е отбелязано, че стоката е товарена на 01.10.2008 г., а е получена от румънското дружество на 02.10.2008 г.; приемо-предавателен протокол от 02.10.2008 г. между "Вегера" ООД и "ROZA FRUCT"SRL, за черни маслини- 14 127 кг. Административният съд приема, че ВОД е осъществен от "Вегара" ООД, кредитирайки протокола от 02.10.08 г. и отбелязвайки, че в този случай наличието само на писмено потвърждение от получателя на стоката е достатъчно, за да се приеме, че е извършен ВОД. Съдът е отбелязал, че в случая редовността на товарителницата като транспортен документ не оказва влияние при доказване на процесния ВОД, тъй като страната представя пред съда другия алтернативно посочен в чл. 45, т. 2, б."а" ППЗДДС документ. При тези данни, както и с оглед информацията, че получателят е регистрирано по ДДС лице в страната си и притежава идентификационен номер /VIN № R024240108/ съдът е приел, че ВОД е осъществен от доставчика. Този решаващ извод на съда настоящата съдебна инстанция преценява като необоснован и неправилен. Той е такъв в резултат на допуснати съдопроизводствени нарушения от административния съд при гледане на делото и при преценка на доказателствата, събрани по него. Административният съд е кредитирал изцяло и безкритично представения пред него приемо-предавателен протокол от 02.10.2008 г. без да забележи, че датата в него предхожда датата на която за стоките от процесната ЕАД е разрешено вдигането им. Видно от процесния ЕАД е, че е разрешено вдигането на стоката, декларирана с него на 03.10.2008 г. (видно от съдържанието на карето, преди квадрат № 54). Както товарителница № 0149, така и представения по делото протокол за приемането на стоката от румънското дружество са от 02.10.2008 г. т. е., излиза, че стоката е транспортирана до Румъния и е приета от румънския контрагент преди да е било разрешено вдигането й от митническата служба на вноса. Съдът е анализирал представените ЧМР № 0148, 0149 и е установил, че данните относно изпращач, получател, място на доставката, вид на стоката и превозвач, обективирани и в двата екземпляра са идентични. Съдът обаче не е дал отговор на съществения за спора въпрос-извършен ли е превоз на стоките по процесния ЕАД до Румъния и коя от международните товарителници доказва това. Не е изследван въпроса на какво се дължи разминаването във номерата на ЧМР и допустимо ли е подобно разминаване и ако "да" в какви случаи. От друга страна, съдът е пропуснал, а е следвало по реда на чл. 154, ал. 1 от АПК да конституира като заинтересована страна по делото ТД на НАП-Хасково, тъй като с процесното решение са определени публични задължения за ДДС и лихва върху него. В конкретния случай участието на ТД на НАП-Хасково би спомогнало за изясняване на фактическата обстановка по спора и установяване на обективната истина. В случай, че НАП със съответното си териториално поделение е било страна по делото, съдът би имал възможност да изиска от тази страна представянето на относими за спора писмени документи. Видно от т. 5.14.4 от Доклад, изготвен от работна група от дирекция "Последващ контрол" на Агенция "Митници", който е част от административната преписка и който е послужил като фактическо основание за последващата проверка на декларацията е, че по информация от ТД на НАП-Хасково на "Вегера" ООД е възложена ревизия със Заповед за възлагане на ревизия № 800788/16.12.08 г. Видно също така от тази точка в доклада е, че органите на НАП са предприели проверка по линията на спонтанния обмен /SCAC 2004б/ от съответната администрация на Румъния. В конкретния случай, както РА, завършващ възложената ревизия със заповед № 800788/16.12.08 г., така и резултатите от проверката по линията на спонтанния обмен са от значение за спора, поради което е необходимо изискването им по делото. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция преценява, че обжалваното решение е постановено при допуснати съдопроизводствени нарушения от съда, които водят до липса на възможност за установяване на обективната истина по спора. Тези нарушения са основание обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, а вместо това делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Хасковски административен съд. При новото разглеждане на делото следва да се конституира като заинтересована страна по него ТД на НАП-Хасково. На жалбоподателя следва да се укаже по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК, че следва да ангажира по делото категорични доказателства относно транспортирането на стоките по процесния ЕАД до Румъния в тази връзка да се изясни разминаването на фабричните номера на представените ЧМР, както и получаването им от румънския контрагент по фактурата. Също така, съдът следва да укаже на ТД на НАП-Хасково да представи по делото РА, изготвен във връзка със Заповед за възлагане на ревизия № 800788/16.12.08 г. на "Вегера" ООД, както и получените резултати от предприетата проверка по линията на спонтанния обмен /SCAC 2004б/ от съответната администрация на Румъния. След това съдът следва да изгради изводите си въз основа на всички събрани по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение.