Решение № 2045 от 21.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9767/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 245 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. Гергова от Видин за отмяна по реда на чл. 245 и сл. от АПК на влязлото в сила решение 77/4.05.2023г. по адм.д. 15/2023 г. по описа на Административен съд Видин. С решението е отхвърлена жалбата на Г. Гергов /съпруг на молителката по нейни твърдения/ срещу заповед РД-02-11-1442/02.12.2022г. на заместник кмет УТРИ на Община Видин, с която е наредено на г-н Гергов като извършител и възложител да премахне незаконен строеж Водогрейна инсталация към [адрес], на [жк], Видин. Твърди се в искането, че молителката не е била конституирана и не е участвала в производството, въпреки, че решението разпростира силата на присъдено нещо и спрямо нея и че това решение било неблагоприятно за молителката. Иска отмяна посоченото по-горе решение и връщане на делото на Административен съд Видин за ново разглеждане. Ответникът заместник кмет УТРИ на Община Видин в писмено възражение и в допълнителна молба, оспорва искането, моли същото да бъде отхвърлено и в полза на Община Видин да бъдат присъдени разноски. Ответникът Г. Гергов не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, второ отделение намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срок, но неоснователно по следните съображения: Съгласно чл. 246, ал. 1 АПК, отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако съдебният акт е неблагоприятен за това лице. Правото да иска отмяна има не всяко неучаствало в делото лице, а само за това, което е имало обезпечено от закона право на участие в него. В случая в производството по оспорване на заповедта за премахване на незаконен строеж, молителката не е притежавала обезпечено право да участва както в административната, така и в съдебната фаза на производството. Това е така, тъй като в производството по оспорване на заповеди за премахване на незаконен строеж страни са органът, издал заповедта от една страна и обжалвалият заповедта адресат на същата от друга. Заинтересовани лица в това производството не участват. Тук е мястото да се отбележи, че като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както неговия извършител, така и неговия собственик и/или възложител, а така също и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден строежа. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ и § 3 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Компетентния административен орган разполага с оперативна самостоятелност да реши на кого от изброените лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В конкретния случай, административния орган е посочил за адресат на това задължение Г. Гергов в качеството му на извършител и възложител на строежа, с което е изпълнил изискванията на закона. Административният орган не е бил длъжен до сочи като адресат на заповедта всички собственици на строежа. /В този смисъл съдебните актове по АД 6690/2022 г., АД 1260/ 2021 г., АД 904/2015г. и други по описа на ВАС/. Съдебното производство е законосъобразно проведено между органа издал заповедта и адресата на същата. Не е налице и втората предпоставка на чл. 246, ал. 1 от АПК решението, чиято отмяна се иска, да има сила на пресъдено нещо спрямо молителката Гергова. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК решението има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Както бе посочено по-горе със съдебното решение на Административен съд Видин е отхвърлена жалбата на г-н Гергов срещу цитираната заповед. Следователно съобразно нормата на чл. 177, ал. 1, изречение първо от АПК това решение има сила само и единствено по отношение на участвалите в производството жалбоподател и административен орган. Решението не разпростира силата си на пресъдено нещо, спрямо трети лица, включително и спрямо съпругата на жалбоподателя. По отношение на молителката, която не е конституирана в производството по оспорване законосъобразността на административния акт, не е установено извършено незаконно строителство и тя не е адресат на задължението за премахване на незаконния строеж. Следователно последната не се нуждае от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 от АПК, тъй като молителката, в случай, че докаже активната си легитимация за оспорване на заповедта за премахване може да оспорва административния акт на собствено основание, без да е възможно противопоставянето на възражение за пресъдено нещо. /В този смисъл е практиката на ВАС решенията по АД 23/2017 г., 6996/2021 г. на 5чл. с-в, АД 7858/2021 г. на 5чл. с-в, АД 4213/2020 г. на 5чл. с-в и други/ За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че сочената от молителката съдебна практика решение 12517/9.10.2020 г. по АД 4777/2019 г. на ВАС е неотносима към настоящия случай. Административното производство, чиято законосъобразност е била предмет на съдебен контрол е приключило със заповед за одобряване на проект за изменение на подробен устройствен план план за регулация. Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1, във връзка с ал. 1 от ЗУТ посочващ кръга на заинтересованите лица, съпругът е имал гарантирано право на участие като съсобственик на имот засегнат от предвижданията на плана и в този случай конституирането му е задължително. В настоящия случая, тъй като административният орган е притежавал оперативна самостоятелност да възложи премахването на някои от изброените в чл. 225а, ал. 5 ЗУТ и § 3 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. лица, г-жа Гергова не е задължителен участник в производството. Искането за отмяна следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на разноски в полза на Община Видин, в размер от 100,- лева юрисконсултско възнаграждение за това производство. По изложените съображения и на основание чл. 248, във двръзка с чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,