Решение № 9675 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм д. № 4335/2009 г.

Решение № 9675 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм д. № 4335/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Мария Константинова от гр. София, подадена от пълномощникът и процесуален представител адв. Стойчева срещу решение № 987 от 3.12.2008 г. по адм д. № 2929/2007 г. на Административен съд - София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната ДНСК - София, чрез процесуалният си представител излага становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Катя Громова, чрез адв. Александрова, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № РД-14-256/1.06.2007 г. на зам. началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1, ал. 2, т. 1 и 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "едноетажна жилищна сграда с подпокривно пространство, навес и ограда" в съсобствен УПИ II-2, кв. 27 по плана на гр. София, м. "ГГЦ - зона В17", извършен без строителни книжа и съгласие на съсобственика на УПИ - в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 и чл. 183, ал. 1 ЗУТ. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен без строителни книжа и изискуемото съгласие на собственика на имота, който е в противоречие с действащия ПУП-ПЗ. Обсъдена е неприложимостта на режима по § 16 ПР на ЗУТ и липсата на задвижена процедура по § 183 и § 184 от ПЗР на ЗУТ, както и приетите по делото експертизи, като са изложени конкретни доводи за некредитиране на същите в конкретни части от констатациите. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно установено от приетите по делото доказателства е обстоятелството, че процесната постройка е новоизградена на мястото на съществуваща такава преди 1963 г., като е увеличен обема на застроената площ от 30, 50 кв. м на около 46 кв м и е наличен втори подпокривен етаж от три складови (жилищни) помещения, т.е. налице е пристрояване и надстрояване на заварената при режим на търпимост сграда от преди 1987 г., за която е издадено Удостоверение по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Установено е от тройната съдебно - техническа експертиза, че съществуващата сграда е новоизградена, респ. приобщена към тази, предмет на проверката с Констативни актове №№ С7-246-1 и С7-246-2 от 4.04.2007 г., ведно с изградения навес и ограда, описани с конкретни показатели в процесната заповед. С оглед на това и подробно изложените от първоинстанционният съд мотиви за вида на СМР се явява обоснован и законосъобразен извода за законосъобразност на оспорената заповед на зам. началника на ДНСК. Безспорния факт на пристройка и надстройка на сграда от 1928 г. (1937 г.) (гредоред), проследен от вещите лица по кадастъра и регулационните планове в обем, сочи на налично ново застрояване, което е без строителни книжа, което е е без строителни книжа и е достатъчно основание за квалифициране на строежа като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 г. 2 ЗУТ. Липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, както правилно е прието от административния съд, независимо от издаденото Удостоверение за търпимост, тъй като същото не може да се противопоставя в производство пред ДНСК (вж. § 16, ал. 1, изр. второ от ПР на ЗУТ). В тази връзка от административният съд са изложени мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Безспорно е и обстоятелството, че процесния незаконен строеж не е деклариран за узаконяване по реда и в срока по § 184 от ПЗР на ЗУТ, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,