Решение № 5377 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 856/2017 г.

Решение № 5377 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 856/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Е. Б. срещу решение № 2330 от 7.12.2016 г. по адм. д. № 1491/2016 г. на Административен съд П., с което отхвърлена подадената от него жалба срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 282/06.04.2016 г., издаден от гл. инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при О. П., потвърден с решение № 10/02.06.2016 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при О. П. относно установени задължения за данък върху недвижими имоти за 2015 г. в размер на 289,34 лв., ведно със законните лихви в размер на 17,58 лв. и такса за битови отпадъци за 2015 г. в размер на 610,84 лв., ведно със законните лихви в размер на 37,14 лв. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - неправилна преценка на събраните доказателства и необоснованост. Счита, че съдът е тълкувал разширително ЗМДТ като приел, че дължи данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за имота през 2015, тъй като въпреки, че е строеж по смисъла на ЗУТ не представлява нова сграда. Неправилно съдът приложил закона, като приел, че след като съгласно чл. 14 от ЗМДТ предмет на облагане са новопостроени сгради и доколкото имота не представлява нова сграда, подлежи на облагане и за времето когато има статут на строеж при извършвано преустройство. За целите на ЗМДТ не следва да се променя статута на имота като строеж. Строежите не подлежат на облагане с ДНИ и ТБО, а стават обект на облагане след издаване на разрешение за ползване, респ. след началото на ползването им, ако предхожда момента на издаване на разрешението за ползване и въвеждането в експлоатация. В случая след извършване на преустройството е издадено разрешение за ползване /м. март 2016 г./, след което имотът може отново да бъде обект на облагане с ДНИ и ТБО. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок на 20.12.2016 г., при връчено съобщение за решението на 12.12.2016 г. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че строежът не е новопостроена сграда, а представлява: "Преустройство - промяна предназначението на кафе-аперитив и ресторант в жилище". Тълкуването на разпоредбата на чл. 15 във връзка с чл. 13 от закона, налага да се приеме, че след като една новопостроена сграда или част от нея са завършени или е започнало тяхното използване, дължимостта на ДНИ за тях е безусловно до пълното или частично унищожаване на сградата (арг. чл. 16, ал. 1 ЗМДТ). Дали данъчнозадълженото лице ще използва или не конкретен недвижим имот и по каква причината (основен ремонт, преустройство, реконструкция или лицето не желае да използва този имот) и продължителността на неизползваното му, са обстоятелства ирелевантни за дължимостта на ДНИ. Както правилно е посочил административния орган, единствената възможност задълженото по смисъла на чл. 11 ЗМДТ лице да не дължи данък върху недвижим имот е, ако имотът попада в някоя от изчерпателно изброените хипотези в нормата на чл. 24, ал. 1 от ЗМДТ, каквито не са налице. Когато се отнася до нов строеж, т. е. до осъществяване на нова несъществуваща до сега сграда, ЗМДТ разграничава строеж в смисъл на съвкупност от строително-монтажни работи с цел изграждане на една постройка, от самата постройка. След изграждането на новата сграда, тя вече следва да се квалифицира като облагаем обект по смисъла на чл. 10 от ЗМДТ. Всяка последваща промяна в обстоятелствата (каквото например е промяна на предназначението на имота), поставя въпроса свързан с размера на данъка, но не и въпроса дали имотът подлежи на облагане или не. Извършването, съответно завършването на основни ремонти, реконструкции и/или преустройства на съществуващи сгради или части от тях, не може да ги определи като новопостроени сгради по смисъл на чл. 14, ал. 1, и чл. 15, ал. 1 ЗМДТ поради което неоснователно се претендира недължимост на ДНИ и ТБО за периода на извършване на ремонта, реконструкцията или преустройството на имота. Въз основа на подадена декларация по чл. 19в, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. П. (НОАМТЦУТОП) с вх. № 6609002706/22.12.2014 г., имотът е освободен от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2015 г. Определените задължения за 2015 г. са за услугите за обезвреждане битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за чистотата на териториите за обществено ползване. Решението е правилно. Спорът по делото е свързан с наличието на основание за начисляване на данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., когато обектът е бил строеж в преустройство. От доказателствата по делото е видно, че е издадено разрешение за строеж № 40/11.03.2015 г. за "Преустройство-промяна предназначението на кафе-аператив и ресторант в жилище". Касае се не за нов, строящ се жилищен обект, а за преустройство на съществуващ обект. Извършването на основни ремонти и реконструкции не могат да се определят като новопостроени сгради по смисъла на чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ, за да се претендира недължимост на данък недвижим имот и такса битови отпадъци. Правилно съдът е тълкувал чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ свързано със § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Безспорно е установено, че жалбоподателят е собственик на процесния недвижим имот и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, както за ДНИ, така и за ТБО. Дължимостта на ДНИ според чл. 13 от ЗМДТ не зависи от ползването или неползването на недвижимия имот и се заплаща на общо основание. Правилно съдът е приел, че в случая не са налице изключенията на чл. 24, ал. 1 от ЗМДТ за неплащане на данък върху недвижимия имот. Изложени са подробни съображения за дължимост на ДНИ и ТБО по видове и в определения размер, които не се оспорват по размер. Оспорва се само основанието за начисляването, което е законосъобразно определено. За 2015 г. имотът е освободен от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2015 г. Определени са задължения само за услугите за обезвреждане битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за чистотата на териториите за обществено ползване. Не са налице касационни основания за неправилност на решението. Решението е постановено при правилно приложение и тълкуване на материалния закон и е обосновано. На ответната стана следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение